Русофили и русофоби получиха рядък шанс да се видят очи в очи на общ терен, събрани в четвъртък вечерта в аулата на Софийския университет "Св. Кл. Охридски". Оглеждаха се едни други, пазиха мълчаливо приличие - каквото се полага под тържествения купол на Алма матер - и чакаха да получат от външен авторитет аргументи в подкрепа на дълбоките си убеждения, че са прави, независимо какво се говори.

Авторитетът не беше случаен - полският публицист, есеист, писател, историк и политически деец, главен редактор на вестник "Газета виборча" Адам Михник. Всички го знаят от времето на комунизма като дългогодишен политически затворник и съратник на основателя на профсъюза "Солидарност" Лех Валенса, а от времето на демокрацията - като неудобен за всяка власт интелектуалец, но и отличаван с много ордени и титли, включително "Европеец на годината". Заедно с политолога Иван Кръстев той направи публична дискусия на тема "Европейските капани пред демокрацията. Русия, Украйна, корупцията". Модераторът Тони Николов, журналист от сайта Kultura.bg, определи темата като Бермудски триъгълник и Адам Михник се съгласи, усещайки риска, че пред такава пристрастна аудитория здравият разум може внезапно да изчезне.



Дискусията премина през три основни етапа:



любезно посрещане, напрегнато изслушване на встъпленията и изземане на инициативата от аудиторията. Два часа по-късно Михник и Кръстев можеха да си отидат и вероятно нямаше да липсват на мнозина, които бяха дошли не толкова да слушат гостите, колкото да си намерят собствена аудитория, за да изложат своите разбирания. Видимо подготвен от предишни гостувания в България, Михник започна с учтиво предупреждение: "Искам да не приемате сериозно всичко, което чуете от мен." И за да обясни от какви позиции смята да говори, се представи така: "Аз съм истински антисъветски русофил."

Съзнавайки, че си има работа с идейно подкована публика (преподаватели, студенти, партийни активисти, социолози, журналисти и пр.), той се опря първо на Ленин, като цитира неговото виждане за "империализма като висш и последен стадий на капитализма". Но добави творчески: "Национализмът е последният стадий - той е най-опасен." По този начин въведе слушателите си направо в главния капан на демокрацията. Вътре според него са 82% от руснаците, които обикнаха силно президента Владимир Путин, след като присъедини Крим към Русия. "Това ще продължи не повече от година", прогнозира Михник. Кръстев добави лични впечатления: "Преди няколко дни бях в Москва и разбрах, че подкрепата за Путин е най-силна именно в Москва и Санкт Петербург, където доскоро протестите срещу Путин бяха най-силни."

Според Михник феноменът Путин започва от момента,



когато "спечели войната с олигарсите"



"Сега те са послушни офицери от КГБ. Те умеят да подслушват хората, но не могат да управляват добре икономиката". Михник обаче не смята руския президент за политик с оригинално мислене: "Той изплагиатства тази система от класика Александър Лукашенко" (авторитарния президент на Беларус - бел. ред.). Самият Путин също си има плагиат - унгарският премиер Виктор Орбан. "Унгарското правителство говори с езика на национализма, вътрешната система на унгарската държава прилича на руския софт путинизъм, на пълзящо унищожение на демокрацията", каза Михник.

Дотук аудиторията запазва неутралност. Темата за олигархията дори я сплотява, защото първото одобрително оживление настава, когато Михник обяснява, че в Полша няма олигарси, а последните 25 години са най-успешните за икономиката на страната от 400 години. "Въпреки това сме развили култура на воплите. Ако полякът не се оплаква, значи е умрял." Тони Николов се вмъква: "И в България има култура на хленченето." Но Иван Кръстев връща темата към Русия и Украйна, като акцентира на "откраднатата революция": "Революцията в Украйна започна срещу олигарсите, но ги утвърди на власт. Крим лиши украинците от тяхната основна цел и сега си имат олигарх за президент и губернатори олигарси."



"Това ще бъде Via Dolorosa в Украйна",



казва Михник. "Сега олигарсите играят положителна роля като патриоти, но ще дойде време за тежки пазарлъци с тях... Ето ви парадокс: антиолигархичната вълна започна в Киев, но сега е най-силна в Донецк, който иска конфискация на богатството на олигарсите." Тони Николов опитва отново да направи паралел с България, като напомня, че миналогодишните протести в София са започнали с лозунги против олигархията. Михник се опитва да разсъждава над правилата на демокрацията, като настоява, че "една дори слаба демокрация е по-добра от липсата на демокрация", но забелязва, че "много от младите в залата не са съгласни". За да избегне спор за българската вътрешна политика, бърза да се извини: "Не ставам за родител на демокрацията в България". И прави завой пак към Русия и Украйна чрез най-нов виц за евреи (той самият е от еврейски произход): "В Одеса се срещат двама евреи. Мойсей казва: "Рабинович, вече се страхувам да говоря на руски". "От кого се страхуваш - от бандеровците и фашистите ли?", пита Рабинович. "От Путин, че ще дойде да ме защитава", отговаря Мойсей". Вицът е добър, залата аплодира.



Това е моментът да се даде думата на аудиторията



Към микрофона в средата на залата пръв скача млад мъж, който се представя: "Аз съм антикомунист... Путин е марионетка на задкулисието (смях)... Не може да се говори за анексия на Крим (аплодисменти)... Ако Македония пожелае да се обедини с България, как да реагира нашият президент?" Явно желае само да се изкаже, защото дълго държи микрофона без да задава въпрос. Не му трябва отговор, защото не иска да влиза "в диалог с лъжата".

Михник разбира, че да се води политически спор е рисковано, и пак прибягва до полски виц от времето на социализма. "Какво е агресия? - когато една страна нападне друга без съгласието на Съветския съюз". Дава за пример нахлуването на Китай във Виетнам в началото на 1979 г., заклеймено от Москва като агресия, и съветското нахлуване в Афганистан в края на 1979 г. Залата е доволна, Михник е насърчен и продължава с друг виц:

- С кого граничи Русия?

- С когото си иска.

- С кого иска?

- С никого.

Някои започват да подвикват, защото осмиването на Русия им идва в повече. Михник, който говори трудно, защото заеква, прави успешен завой към сериозен тон: "В днешно време целта е да отваряме границите, а не да ги местим" (аплодисменти).

Към микрофона се отправят още трима. Един говори за евразийската теория на белогвардейците от 20-те години, доразвита в постсъветската епоха от Александър Дугин. Друг изразява гордост, че за разлика от някои европейски държави "България не изпрати фашизоиди в Европарламента" (аплодисменти). Развива се концепцията за мистичната руска душа, която никому не сторва нищо лошо, а е обречена да страда. Борислав Тасев от СУ настоява, че "събраната общност е русофобска" и настоява да се прояви възпитание.

Модераторът опитва да овладее положението и приканва да се задават въпроси към гостите, а не да се правят изказвания, защото времето изтича. Това сякаш е сигнал към микрофона да се устремят още 7-8 души. Настава объркване, чуват се нервни реплики, ръкопляскания, за да се заглушат дразнещи изказвания. Един от най-шумните се добира до микрофона и се представя като "Емилиян Георгиев, свободен човек". Едва ли някой го слуша, но той се оттегля доволно, че гласът му е прозвучал в залата. Друг заема мястото му: "Копелетата на комунизма продължават да се възпроизвеждат и отиват в Брюксел." Трети пита: "Защо Европа не наложи санкции на Владимир Путин, а само на хора от втория ешелон?"



Накрая идва ред на дребна жена,



която говори много добър български, макар да й личи, че не го е учила в България. Казва, че е от Одеса, а роднините й са в Донецк. Възмущава се, че докато тече тази дискусия, в Източна Украйна загиват стотици хора. Защото никой не изразява тревога за тях?

Михник се опитва да овладее емоциите, но внезапно налива масло в огъня. Дава отговор най-напред на жената: "Вие смятате ли, че в Чечения може да се убиват хора, а в Донецк не може?" Жената отваря чантичката си, изважда от нея току-що закупената във фоайето книга на Адам Михник с негови есета под заглавие "Диалог вместо мантра", отива до подиума и му я оставя мълчаливо в краката. После напуска залата. Михник добавя още гориво: "Русия казва: "Курица не птица, Болгария не заграница." Дано не дойде Путин да освобождава България." Русофилите роптаят и се налага да бъде казано нещо за тяхно успокоение: "Аз не съм последният русофил в Полша, има и други, но на въпроса защо няма лични санкции срещу Путин, ще отговоря - аз вече лично съм му ги наложил, защото той не може да промени мнението ми."

Що се отнася до "копелетата на комунизма", Михник ги определя като "мутирали копелета, които говорят езика на капитализма, а не на комунизма, който се говори само на три места в света - в Северна Корея и в два американски университета". Премълчава имената на университетите. Модераторът едва успява да закрие дискусията, "започнала с много аргументи и завършила с много емоции".