Малко вода отмина от европейските избори, казаха се много неща. Повечето с поглед към миналото. Прогнози за бъдещето рядко се дават, рисковани са. Но едно е очевидно - следващото управление ще е с водещата роля на ГЕРБ. Всякакви коалиционни форми са възможни, но все ще бъдат "ГЕРБ плюс". Предсрочни избори ще има, дори в БСП все повече се обсъжда тази възможност.

Би било неправилно да кажем, че ГЕРБ е възкръснала. Тя не е умирала, защото спечели най-много гласове на последните парламентарни избори (2013 г.). Сега ги увеличи с 50 000 спрямо предишния евровот (не лош резултат при ниската активност). За да допуснем противоположния вариант, т.е. коалиция "БСП плюс", социалистите трябва да спечелят достатъчно гласове, за да са стабилен партньор в лявоцентристки съюз - такава прогноза е в сферата на вероятностите предвид стартиращите вътрешни трусове, наличието на АБВ и



очевадното отдръпване на електората



Тези дни леви политолози коментираха, че привържениците на БСП са винаги пасивни на европейски избори, а се мобилизират на парламентарни. Вярно е отчасти - мобилизират се, когато БСП е опозиция, не го правят, когато управлява и е в коалиция с ДПС. Европейските избори показаха, че огромна част от гласуващите българи припознават ГЕРБ като спирачка пред БСП. Всички предпоставки сочат, че този вятър ще духа в платната на ГЕРБ и тя ще спечели убедително парламентарния вот.

Политическите процеси у нас рядко се коментират от времева перспектива, но един такъв поглед дава интересни данни. Царят ликвидира двуполюсния модел от началото на прехода, но се настани друг - "полюс плюс". Полюсите се редуват. През 2005 г. дойде лявоцентристко управление, през 2009 г. - дясно (с подкрепа на "Атака", РЗС и независими депутати в различните периоди), в 2013 г. лявото се върна. Ясно е кое следва.

От седмица насам Бойко Борисов обикаля телевизиите и прави това, което най-умее - произвежда думи. Политиката отново е обговорена чрез "прасета, орли, "Реал Мадрид", вероятно като прелюдия към трогателната история за дядото на генерала. Забелязва се обаче и нещо ново - усещането, че Борисов



търси своя "плюс"



Този път официално, легитимно. В познат стил казва едно, на другия ден - друго, но някак всички вече свикнахме, че коалиция ГЕРБ-ДПС не е невъзможна. "ГЕРБ се бори за мнозинство в парламента. Не се ли постигне това, ще бъдем принудени да седнем с Бареков, с ДПС", заяви Борисов на 27 май пред Нова телевизия. "Не влизаш в преговори, ако програмата им не съответства на твоята", добави на 2 юни пред bTV. Бавно и полека съюз ГЕРБ-ДПС от немислим се е превърнал във вероятност, на етап сме "начини и условия". Как се е случило? Със сигурност не пред очите ни, със сигурност чрез доста ангажирани в мисията посредници.

Преди да се върнем на ДПС, нека се спрем пред другите опции пред ГЕРБ. "България без цензура" е вариант, макар отхвърлен след първоначалното споменаване. По-интересно е при Реформаторския блок (РБ). Рехавият протест пред парламента развя съвместни партийни знамена тези дни, но няма сигнали реформаторите да са станали по-симпатични на Борисов. Случва се обратното - те го заобичват. "ГЕРБ и зелените са единствените възможни партньори", заяви Радан Кънев на 27 май. "Засега не се вижда нищо друго", добави той на 2 юни пред "Стандарт", запитан дали в дясно-център е възможен друг партньор. Колкото повече сърцето на Борисов се открива към ДПС, толкова повече РБ изпраща сигнали към него.



Прилича на пазарлък при ромска сватба



ГЕРБ се оглежда за чеиз и не личи да се жени за момъка реформатор.

Позицията е унизителна за РБ, но блокът сам се докара до нея. По каква причина Борисов да се надява на тях, след като не е ясно ще влязат ли в бъдещ парламент? Пък ако влязат, ще гласуват ли единно, или някоя от партиите ще си води самостоятелна политика (както се случи при преференцията в общата листа)? РБ бе създаден на вълната на юнските протести, акумулира доверие,



обеща отваряне към гражданите, но се затвори



в тесния си лидерски кръг. Проведе кампания с лица и патос отпреди 20 години, подреди листата не по граждански, а по партийни критерии. "Считахме, че поставянето на петима изявени партийни лидери в първите пет места на листата ще доведе до максимална мобилизация на пет партийни ядра", призна Кънев. Накрая РБ обяснимо взе едва 145 000 гласа. Сега започват проблеми покрай бойкота на Кунева, възможен е разпад. Може ли Борисов да разчита на блока? Не, разбира се. Ако РБ наистина се бе отворил към гражданството, ако за пореден път корист и оскъдни умове не бяха капсулирали дясното в границите на няколко нищожни партийки, днес това можеше наистина да е влиятелна коалиция. Щеше да поставя условия пред другите политически сили, не да се моли. В крайна сметка съюз с ГЕРБ е възможен, но преди това трябва да бъде покорен Еверест - влизане в парламента.

Затова ДПС е далеч по-предвидим партньор за ГЕРБ. Борисов и Местан пиха кафе, всеки ден генералът стреля по БСП и Орешарски, подминавайки движението. Все по-усилено се говори, че се подготвя кабинет, подкрепен от двете партии, но не под пряката им партийна егида. Бъдещето ще покаже. Борисов трябва да знае обаче, че съюз с ДПС би бил най-голямото предизвикателство в политическата му кариера.