|
| Менда Стоянова |
- Г-жо Стоянова, ГЕРБ обяви, че възнамерява да внесе пореден вот на недоверие - този път за фискалната политика. С какви аргументи тръгвате към тази стъпка?
- Част от аргументите произтичат от оценката на Европейската комисия за Националната програма за реформи, публикувана онзи ден. Вторият повод е отчетът за четирите месеца от изпълнението на бюджета. И двете са показателни за това, че правителството не се справя - нито с националния бюджет, нито с реформите, които би трябвало да осигурят изпълнението му. Приходите се сриват тотално и това е тенденция вече четири месеца. Месец април, който би трябвало да е най-силен в една бюджетна година от гледна точка на приходи, защото хората си плащат данъците за цялата предходна година, дори е с по-голямо неизпълнение, отколкото месец март. Правителството планира над 1.2 млрд. лв. допълнителни приходи спрямо 2013 г., а основният приходоизточник - ДДС, към 30 април е със 120 млн. лв. по-малко в сравнение със същия период на миналата година. За да няма актуализация на приходната част от бюджета, в оставащите 8 месеца трябва да се съберат над 1.1. млрд. лв. повече от това, което бе събрано миналата година. Това е невъзможно. Едновременно с това разходната част върви доста добре. Правителството раздаде и 500-те милиона по програмата за растеж и развитие. Всичко това неминуемо ще доведе до актуализация на бюджета и дефицита.
- В оценката на Европейската комисия за Националната програма за реформи редовно фигурират критики за бавени не от едно правителство структурни реформи. Какъв е вашият прочит на препоръките?
- Аз чета тази оценка през бюджета и финансите, защото вотът ще е именно за финансовата политика. Сред цитираните от Европейската комисия критични области има такива, които са високо рискови и за бюджета. Пример за това е здравеопазването. Всички виждаме, че там бюджетът няма да се изпълни, освен ако не се спрат плащанията към болниците, което би взривило цялата система. Нужно е допълнително финансиране и за стабилизирането на Бърза помощ. Това означава, че при всички случаи ще се наложи корекция на бюджета на здравната каса и вероятно дофинансиране от централния бюджет. Здравните вноски просто няма да покрият този дефицит.
Втората рискова сфера, която Европейската комисия посочи не просто заради липса на реформи, а заради връщане на реформата назад, е пенсионната система. Спирането на увеличението на възрастта, допуснатите изключение за ранното пенсиониране на военни и МВР, също водят до финансов риск за бюджета. И в момента бюджетът на държавното обществено осигуряване е на дефицит от 1.8 млрд. лв. и този дефицит се финансира от данъци. Спирането на реформата означава нарастване на този дефицит.
Не бива да пропускаме и препоръката в частта на финансовата област - за повишаване на събираемостта. Тя е отправена много меко, с дипломатичния тон на Европа, но всъщност имаме рязко влошаване на събираемостта и това се вижда от данните за изпълнение на бюджета. За мен това означава едно - продължаваща корупция, разширяваща се контрабанда. БСП като опозиция многократно е заявявала, че по тази линия има резерви от над 1 млрд. лв. Сега не само се оказва, че тези резерви не съществуват, но отиваме на минус. Слабите приходи се дължат и на безпрецедентната чистка, кадрови кадрил, на който бяха подложени приходните агенции. Такова нещо не се е случвало в правителства назад и в момента тези агенции не работят. Те са като зомбирани, блокирани - имам лични впечатления от дейността им, подложени са на страхотен политически натиск, какъвто никога досега не е имало, за едни или други ревизии и проверки. И ако трябва да бъда откровена, основният натиск е именно по линия на ДПС.
- Към рисковете трябва да включим и европейските фондове. Онзи ден Европейската комисия спря временно плащанията по оперативна програма "Регионално развитие", има предварителна информация, че такива решения предстоят и при програма "Конкурентоспособност", и при програмата за развитие на селските райони. Откривате ли пряка връзка между спирането на тези програми и проблемите около проекта "Южен поток"?
- Спирането на програми е пряк риск за бюджета. В момента работата по различни проекти, по които има сключени договори, продължава. Авансовото финансиране се извършва от държавата и когато разглеждаме дефицита, наистина трябва да го разглеждаме както по линия на националния бюджет, така и по бюджета на европейските средства. В отчета към април дефицитът по европейските средства е около 400 млн. лв., но всъщност ние чакаме от Брюксел повече - около 800-900 млн. лв., включително суми от миналата година по спряната оперативна програма "Околна среда", която още не може да тръгне. Тази седмица стана ясно, че се спира "Регионално развитие", чака ни земеделската програма и програма "Конкурентоспособност". Спирането на тези програми и дългото им забавяне означава, че тези проекти ще трябва изцяло да бъдат платени от българския бюджет.
Що се отнася до втората част на въпроса, пряката връзка между спирането на програмите и проблемите с "Южен поток" би следвало да е очевидна и за слепия, и за глухия. Особено на фона на антиевропейското говорене по темата на депутати и министри в една европейска държава. Нали разбирате, че Европейската комисия няма преки лостове да спре промяната в закона за енергетиката, да спре процедурата за избор на изпълнител, защото те я финализираха. Тази процедура не бе проведена по правилата на закона за обществените поръчки, който е напълно синхронизиран с европейското законодателство, дори не е публикувана на сайта на европейския вестник, което е задължително, за да има равнопоставеност между фирмите кандидати. Лостът, който има Европейската комисия и който според мен се използва в момента, това са еврофондовете. И ако това правителство не разбере, че този лост ще бъде използван докрай, и не се коригира, това ще бъде катастрофа за България.
- Медиите не публикувахме разпространяващите се слухове, че предстои намаляване на кредитния рейтинг на страната, но политиците вече пуснаха темата в обръщение. Дори финансовият министър допусна, че заради говоренето на опозицията рейтингът на страната може да бъде намален. Как ще коментирате тази размяна на реплики на фона на предстоящата емисия на дълг на външните пазари?
- Аз бих изчакала датата 13 юни, когато агенция "Стандарт енд Пуърс" ще обяви кредитния рейтинг на България, макар че агенцията изпрати още в началото на годината анализ на перспективата и от него е ясно, че се върви към намаляване на кредитния рейтинг. Факт е, че финансовият министър вчера индиректно го е потвърдил. Но неговото обяснение, че кредитните агенции се влияят от говоренето на една или друга политическа сила и от публикации в медиите, е несъстоятелно. Тези агенции правят сериозен анализ на цялото състояние - икономическо, политическо, на една страна, за да преценят риска, защото техните оценки се използват от инвеститори, банки, от цялата международна финансова общност. Евентуално намаляване на кредитния рейтинг при всички случаи би било един лош сигнал към инвеститорите, но за мен не толкова кредитният рейтинг ще мотивира инвеститорите да заобикаля България, колкото действията на правителството спрямо компаниите, които вече са тук. Вземете ВЕИ-тата, ТЕЦ-овете 1 и 3, така наречените вериги. На фона на популисткото говорене, че управляващите искат да регулират пазара и да спасят българския народ от тези лоши монополисти, всъщност се правят нарушения на принципи - на законодателство, на търговки взаимоотношения. Това показва по-силно от всякакви кредитни агенции сигнала, който България дава на инвеститорите. Колкото до дълга, аз съм се интересувала от състоянието на международните финансови пазари и те имат сериозна ликвидност, още повече че в момента Русия се изтегля от тях заради кризата в Украйна и ликвидността се повишава. Очаква се и едно понижение на лихвите от Европейската централна банка, което ще доведе до допълнителна ликвидност. Така че аз очаквам, че емисията ще бъде успешна, независимо от това, че ще бъде намален кредитният рейтинг. Надявам се цената, доходността на тази емисия да бъде добра за България, защото това е един дългосрочен дълг, който ще тежи на плещите на всички нас. Но ако говорим за дълга, трябва да говорим и за дефицита. Това правителство не прави никакви усилия да намали дефицита и оттам - дълга. През целия период от 2009 до 2012 г. политиката, която ГЕРБ води, бе за постепенно намаляване на дефицита. 2013 г. той скочи драстично, това ниво се запази и за 2014 г. и това е една от препоръките на ЕК - в средносрочен план да има свиване. Ако правителството на Пламен Орешарски бе продължило политиката на ГЕРБ в тази област - за намаляване на дефицитите, сега нямаше да се налага да се теглят 3 млрд. лв., а по-малко. Като депутат от опозицията основната критика на г-н Орешарски към фискалната политика на правителството бе именно това - че не се овладява дългът и той продължава да се трупа. Но тогава се вихреше криза, а сега светът е в растеж. Даже България е в растеж. Но този растеж не води до ръст на приходите - случва се обратното, а това на свой ред ще вдигне дефицита и дълга.
