Съветският посланик в Лондон Иван Майски (1884-1975) държи благодарствено слово пред английски работници за приноса им в общото дело на съюзниците, лятото на 1941 г. |
Задачата на 5-ти корпус на 1-ва американска армия е да овладее плажа по десния бряг на р. Дув на брега на Ламанша с дължина над 8 км. Тази част от нормандското крайбрежие в плановете на десанта се означава като "Омаха" и е почти в средата на главния участък, на който се извършва съюзническият десант - между Шербург и Кан. В участъка "Омаха" американците трябва да преодолеят отбраната на 352 германска пехотна дивизия, в която преобладават необучени момчета до 19-годишна възраст, от 12020 бойци в нея, едва 6800 имат някакъв боен опит. Единици са ветераните, преминали през бойните полета на Източния фронт.
На участъка "Омаха" първоначално само незначителен брой от настъпващите успяват да се закрепят на две изолирани едно от друго малки парчета земя, при това чак вечерта на 6 юни. "Момчешката" дивизия оказва ожесточена, при това военно твърде грамотна съпротива като залива със залпов огън американците. Неуспехите на участъка [вж. и Извори] са крайно подтискащи за съюзното командване и след обяд на 6 юни то за кратко дори отменяне на десанта, на участъка "Омаха" значителна част от десантните кораби изобщо не успяват да стигнат до брега.
Въпреки началните неблагополучия, на следващия ден десантът на западните съюзници вече може да се отчете като успешен, по цялото нормандско крайбрежие между Шербург и Кан е завзета брегова ивица земя с ширина от 5 до 8 километра. На малко участъци ширината на завзетата брегова ивица земя е под 3 км. Съюзното военно командване отчита, че поставените цели в предварителните военни планове могат да се смятат за изпълнени привечер на 7 юни. Предстоят единайсет месеца изпълнени с тежки боеве и сложни дипломатически битки до победния 9 май 1945 г.
Въпреки продължителните увещания западните съюзници на Съветския съюз откриват втория европейски фронт срещу фашистка Германия точно тогава, когато им е удобно и нито ден по-рано. Никакви съюзнически задължения Западът никога не е признавал, днес също. Още в началото на юли 1941 г., след британските и американските декларации за съюзничество със СССР във войната срещу Германия, Сталин намеква, че би било добре Съветският съюз да бъде подпомогнат чрез откриването на втори фронт във Франция. Намеци и предложения съветското ръководство продължава да отправя, но без успех.
С впечатляващо нахалство след нападението над Пърл Харбър (7 декември 1941 г.) президентът на САЩ Франклин Рузвелт предлага на Й. В. Сталин Съветският съюз да нападне Япония за да облекчи американския флот. След като най-малко три четвърти от немските дивизии, най-боеспособните впрочем, воюват с Червената армия на Източния фронт, след като СССР изнася главната тежест на военните действия - 80% от убитите, 88 % от ранените и 60 % от пленените и безследно изчезналите (преобладаващата част от пленниците се предават през април и май 1945 г. на западните съюзници) немската войска дава на Източния фронт и при огромните разстояния в СССР, които не оставят никаква възможност за бързо преместване на военните съединения, за Съветския съюз предложението на Рузвелт е равнозначно на ритуално самоубийство.
Не е като да не прави Сталин и преки предложения за втори фронт, и повече или по-малко прозрачни намеци на западните си съюзници. През 1942 г. Сталин кани американския посланик Уилям Хариман и пристигналия в Москва помощник на американския президент Хари Хопкинс на прожекция на музикалната комедия "Волга-Волга". След като гледат филма на американците е подарено копие от него за да го предадат на Рузвелт. Едва след превода, който в САЩ поръчали, станало ясно, че един само стих е причината за подаръка - в една от песните, посветена на кораба "Севрюга", се казва, че той има "ужасно тих ход". Също като западните съюзници, соито непрекъснато недочуват за откриването на втория фронт.
Западът ще открие втория фронт чак след като се почувства застрашен - в средата на 1944 г. съветската войска напредва усърдно не просто към границите на Германия, а направо към Берлин. Тогава, при заплахата да изгуби възможността за печалба във войната, САЩ, Великобритания и останалите западни страни се втурват да "спасяват" Европа. Забавянето на откриването на Втория фронт срещу Германия по време на Втората световна война струва на СССР повече от 5 милиона човешки живота
* * *
През 1941 г. Западът е гузен и уплашен - гузен заради съглашателството си с Хитлер и уплашен заради военните му успехи, с които показа ясно на всички, че няма да се съобразява с никого и с нищо по пътя на осъществяване на санатинските си цели. Западът определено нямаше нищо против Германия да се разправи с Австрия (март 1938 г.), Чехословакия (септември 1938 г. март 1939 г.) и Полша (септември 1939 г.), още по-приятни му бяха хитлеровите планове за война с СССР, но завземането на Франция (май-юни 1940 г.) го стресна основателно. След началото на германските бомбардировки над Великобритания (след юли 1940 г.) окончателно стана понятно за всички, за Запада също, че играта на международната политическа сцена е не само силно загрубяла, това бе видно и с невъоръжено око, но и че тази игра ще се води вече без правила, по волята единствено на един болен фюрер в Берлин.
Извратено съчетание от сладка болка и невъздържана уплаха обладава остатъците от Европейския запад и САЩ след 22 юни 1941 г., когато Германия нападна СССР. Уплахата преобладава, дори отвращението към Съветския съюз, което Западът показва постоянно след 1922 г., не може да я скрие.
Гузен и уплашен, Западът ще се опита да замести откриването на втори европейски фронт с така наречената програма "На заем и под наем", чрез която на СССР са предоставени въоръжение, суровини, нефтопродукти, машини, облекло и храни, нужни преди всичко за водене на войната срещу Германия. Първоначално, тази програма няма нищо общо със Съветския съюз, тя е създадена за да се подпомага Великобритания, съответният закон е приет от американския конгрес на 11 март 1941 г. През юли 1941 г. СССР получава уверение, че бъде включен в тази програма, но до октомври получава въоръжение и военновременни стоки единствено на чисто търговска основа, при това предимно от Великобритания - срещу налични, злато и редки метали и руди , при това едва за 29 млн долара.
(следва)
Извори
"Лично и строго секретно послание. [6 юни 1944 г.] Всичко започна добре. Мините, препятствията и бреговите батареи в значителна степен са преодолени. Въздушните десанти бяха наистина успешни и бяха предприети в голям мащаб. Десантът на пехотата се развива ускорено и голям брой танкове и самоходни оръдия са вече на брега . . ."
"Секретно и лично. [6 юни] Вашето съобщение за успеха на операцията "Овърлорд" [стратегическа операция, чието начало е десанта на западните съюзници в Нормандия през 1944 г.] получих. То радва всички нас и ни обнадеждава за по-сетнешни успехи. Лятното настъпление на съветските войски, организирано съгласно уговорката [ни] на Техеранската конференция [28 ноември-1 декември 1943 г.] ще започне в средата на юни [1944 г.] на един от важните участъци на фронта. Общото настъпление на съветските войски ще се разгърне на етапи чрез последователното въвеждане на войските в настъпателните операции. В края на юни и през юли настъпателните операции ще се преобразуват в общо настъпление на съветските войски . . . "
"Лично и строго секретно послание. [7 юни] Благодаря Ви за Вашето послание . . . Във връзка с "Овърлорд" аз съм напълно удовлетворен от положението, така както то се развиваше до обяд днес. Само в един крайбрежен район [на десния бряг на р. Дув], където бяха стоварени американци [5 корпус на 1 армия], имаше значителни трудности, които вече са преодолени. В тила на противника по фланговете му благополучно се приземиха 20 хиляди [парашутисти] от авиодесантните войски, във всеки случай те осъществиха [очакваното] взаимодействие с американските и британските войски, стоварени [на сушата] откъм морето. Ние се установихме на брега с неголеми загуби. Пресметнахме загубите на около 10 хиляди души. Надяваме се да имаме на брега до вечерта на днешния ден по-голямата част от [предвидените] четвърт милион души, включително и значително количество бронетанкови сили (танкове), разтоварени на брега от специални [плавателни] съдове или достигнали до брега на собствен ход, плавайки. При тези последните типове танкове имахме значителни загуби, особено на американските [участъци от] фронта, понеже вълните преобръщаха тези плаващи танкове . . ."
Из преписката между Й. В. Сталин и У. Чърчил, 6-7 юни 1944 г.
Свързани текстове:
http://www.segabg.com/article.php?id=656625
http://www.segabg.com/article.php?sid=2011090800040001301
http://www.segabg.com/article.php?id=535052