Имам развод и бившата ми половинка постоянно ми прави напук и не ми дава съгласие за нищо, свързано с детето - за пътувания, за вадене на паспорт, за финанси, за имоти, за образование. Какво може да се направи в такива случаи?

К.Ю., София



Според действащия в момента Семеен кодекс (СК) "носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител". Пак там се отбелязва и че родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак. Това означава, че конкретните ситуации са валидни, без значение дали става дума за фактическо съжителство, за брак или пък за след развод.

Според чл.123 от СК "родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно". Ако има случай, в който родителят е действал сам, то той е длъжен да уведоми другия родител. Пак в тази разпоредба е уточнено, че упражняването на родителските права и задължения се извършва по общо съгласие на родителите. Ако има разногласие, то родителите могат да се обърнат към медиатор или да предявят иск пред районния съд по настоящия адрес на детето, който решава спора след изслушване на родителите, а при необходимост - и на детето. Решението на съда може да се обжалва по общия ред, пише още в СК.

Кодексът допуска дори възможността "при разногласие между родител и дете то да може лично да се обърне към дирекция "Социално подпомагане" за съдействие". Ако детето е навършило четиринадесет години и разногласието е по съществени въпроси, то може да се обърне чрез дирекцията за решаване на спора пред районния съд по настоящия му адрес. Решението също може да се обжалва по общия ред.

Обичайно обаче проблемите възникват, когато единият родител иска нещо за детето, а другият не се съгласява. Това най-често е свързано с пътувания в чужбина - било то детето да отиде само или пък с единия родител. Затова и в новият СК има специален текст, озаглавен "Спор при разногласие между родители за пътуване на дете в чужбина". Става дума за разпоредбата на чл.127 "а". Според нея "въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите". Когато родителите не постигнат съгласие, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Производството започва по молба на единия от родителите. Съдът изслушва другия родител, освен ако не се яви без уважителни причини. Съдът може и по своя инициатива да събира доказателства. Съдът дори може да допусне предварително изпълнение на постановеното решение. Това е в случаите, в които трябва да се отиде спешно зад граница за състезание, на екскурзия и т.н.

Иначе всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете и да дава съгласие за правните действия на непълнолетното си дете в негов интерес. Ако има противоречие между интереса на родителя и на детето, се назначава особен представител.

Що се отнася до въпросите за имуществото на детето, то родителите трябва да го управляват в негов интерес и с грижата на добър стопанин. Изрично е посочено, че доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване на потребности на семейството.

Ако става дума за извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, то те се допускат само с разрешение на районния съд по настоящия му адрес. И то, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето. Законът определя и че дарение, отказ от права, даване назаем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни. По изключение обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека може да се извърши пак с разрешение на районния съд, но само при нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството.

На практика това означава, че специално при недвижимите имоти, влоговете, автомобилите, дори и да има съгласие между родителите, то пак се намесва районният съд. И той задължително трябва да даде разрешение. Пак съдът може да замести обаче всяка липса на съгласие на родител по важен за детето въпрос.

Отново съд решава обичайно и всичко свързано с местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Без значение дали това става със споразумение между родители, които са във фактическа раздяла, или при взаимно съгласие, или пък чрез бракоразводното решение. Във всички случаи го утвърждава или определя съдът.