Годината е 2010 г. В Европа бушува еврокризата. Гърция почти е удавена в своята дългова криза и трябва да бъде спасявана с общи усилия. Съчувствие към Атина идва точно от Турция, дългогодишния кръвен враг: "Ние гледаме със съжаление тежкото положение на Гърция, защото гърците са наши съседи и приятели", заяви премиерът Реджеп Тайип Ердоган по адрес на Атина.

Силният човек в Анкара обаче не пропуска при това да подчертае постиженията на своето консервативно ислямско правителство - бърз икономически растеж и намаляване на публичния дълг. В този контекст Ердоган не успява да устои и на споменаването на Европейския съюз - "Турция изпълнява условията за присъединяване към ЕС по-добре, отколкото някои държави, които днес са член на съюза", припомня думите му германският телевизионен канал N-TV в свой анализ.

Докато европейските лидери обсъждат възможните спасителни планове и спорят в продължение на цели нощи за правилните посоки, турският лидер ликува. Неговият главен съветник Игит Булут пояснява в интервю за Financial Times през октомври 2013 г. какво мисли за европейците Ердоган: "Турция от ден на ден вижда по-светло бъдеще, а европейските държави, които винаги са наричали Турция "болния човек на Босфора", сега все по-бързо се движат към края си".

Но Булут отива още по-далече: "Ако днес има референдум, 51 процента от гърците ще гласуват за напускане на ЕС и за присъединяване към Турция". Заради собствената си сила Турция въобще не се нуждае толкова много от присъединяване към ЕС - това е всъщност есенцията на изказването.

Процъфтяващата Турция на Ердоган, от една страна, и боледуващата Европа, от другата - тази картина, представена от турския министър-председател, вече е повредена. Турция, която несъмнено регистрира бърз икономически подем по време на управлението на Ердоган, се сблъсква с все повече проблеми, отколкото в Анкара смеят да признаят.



Икономиката продължава да расте, но не с толкова силни темпове



Ердоган трябва да осъзнае, че той действително е в състояние да повлияе на процесите в своята страна, но е безсилен срещу глобализацията. Към това се включват трудностите, които Турция и други държави с развиващи се икономики ще имат във връзка с намаляването на покупките на облигации от Федералния резерв на САЩ. Милиарди долари ще бъдат изтеглени от страната.

Неолибералната политика на Ердоган за растеж без оглед на загубите достига своите граници. Сега се оказва, че събитията около парка "Гези" в Истанбул миналата година са били едва началото на нарастващото недоволство сред турците от техния автократичен премиер. Многобройните случаи на корупция и особено реакцията на Ердоган на тежкия инцидент в мината в Сома със стотици мъртви допълват списъка на греховете на правителството на Партията на справедливостта и растежа (ПСР).

Икономическият бум и нарастващият просперитет за част от населението предизвикат истински глад за енергия. Турската консумация на енергия почти се е удвоила през последните десет години. Макар страната да разполага с разнообразие от минерални ресурси, енергийните източници са рядкост.

Турция има малки запаси от въглища, а нефт и газ се внасят най-вече от Иран и Русия и се заплащат с долари. Тази зависимост е особено болезнена за Турция, защото силният спад в стойността на лирата спрямо американската валута предизвика голяма дупка в хазната. Въпреки че сериозното повишение на лихвения процент от Турската централна банка се погрижи за отпускане на валутния фронт, непрекъснатото увеличаване на вноса на основни енергийни източници, като нефт, газ и въглища, на високи цени повишава външния дълг на Турция. Тя е принудена да харчи само за вноса на петрол около 25 млрд. долара на година.



Правителството на Ердоган се опитва да промени това



До 2023 г. делът на нефта и газа за задоволяване на електричеството трябва да бъде намален от сегашните 50 до 30 процента. Съответно по-важна става ролята на лигнитните въглища. Те се добиват в големи количества в Сома и Елбистан в провинция Кахраманмараш. Огромни находища също съществуват в Карапинар в провинция Коня, като според експерт там в земните недра лежат 1.80 милиарда тона въглища. Успоредно с това се очаква да се увеличи и капацитетът на електроцентралите на лигнитни въглища, което означава и изграждане на нови съоръжения.

Въпреки това лигнитните въглища няма да решат турския енергиен проблем в дългосрочен план. От една страна, енергийното съдържание на лигнитни въглища е значително по-ниско, отколкото в каменните въглища, от друга страна, тази енергийна политика води до голямо замърсяване за околната среда. Към това следва да се добави и огромният натиск на разходите заради приватизацията на мините. Сома е ярък пример за това. Операторите, които се стремят логично към максимална печалба, не спазват съвсем стриктно правилата за безопасност, а властите следят посредствено за правоприлагането.

Вероятно Турция се нуждае от един вид енергиен преход. За да се получи това, е нужно разширяване на енергията, добита чрез вятър и слънце. В Турция в тази насока има добри природни условия, но за производство на зелена енергия все още липсва по-силно лоби. Спорно е и използването на водната енергия. Така например планираното изграждане на водноелектрически централи предизвика протести сред еколозите и съседните държави. При изграждането на язовира "Ататюрк" на река Ефрат, а той е в експлоатация от 1992 г. насам, са били наводнени исторически и археологически обекти, включително древния град Самосата. А и капацитетът на съществуващите ВЕЦ-ове не е достатъчен, за да отговори на нарастващото търсене на енергия.

Така се оказва, че



Турция се намира в енергийно-политическа безизходица



Правителството на Ердоган търси изход от цялата ситуация. В допълнение към лигнитните въглища то поставя акцент върху ядрената енергия. За разлика от Германия, която постепенно се сбогува с този вид енергия, Турция разширява сектора. Три нови атомни електроцентрали ще бъдат построени от чуждестранни компании през следващите десет години. Докато обаче те бъдат свързани в мрежата, ще се добиват все повече и повече кафяви въглища.

И така - "Гези", корупцията, драмата в Сома - Ердоган, който очевидно се стреми към поста на президент, е изправен пред растящи протести. Ако се вземат предвид резултатите от последните местни избори, повечето турци продължават да подкрепят 60-годишния Ердоган. Броят на противниците му обаче расте, тъй като голяма част от турското население не успява да усети по личните си финанси икономическия подем. Сред тях са и много хора, които са се преместили от провинцията към градовете и там срещат проблеми с намирането на жилища на достъпни цени. Ако те се наредят пред урните, ситуацията ще стане опасна за Ердоган.

Без съмнение, Ердоган успя да придвижи напред страната си по време на единадесетгодишното си управление. Но същевременно е факт също, че Турция плаща висока цена за своя икономически бум, заключава N-TV.