Когато един върховен съдия вечеря с подсъдим по дело за източване на 7.5 млн. евро от фондове на Европейския съюз, това не изглежда никак добре. Меко казано. Когато обаче същият магистрат започне да пелтечи нечленоразделни оправдания, в които всяко следващо изречение противоречи на предишното, картинката става направо жалка. Това бе реалността, след като съдията от Върховния административен съд Петър Стоянов бе заснет на вечеря с бизнесмена Марио Николов, за когото прокуратурата твърди, че е източил и изпрал 7.5 млн. евро от програма "САПАРД".

Извън множеството питания, на които Стоянов отговори с "не съм нито от хората в това, нито от хората, които му решават нещата, нито съм в състояние, нито мога да таковам", се повдига и много важният въпрос за хигиената на магистратските срещи. Разбира се, това не е първият път. Общото между всички подобни ситуации е, че след тях не следва никаква реална промяна. Когато преди години съдебната система бе разтърсена от скандала "Красьо Черния", пред който една вечеря изглежда най-невинното нещо на света, реакция също нямаше. Под реакция не трябва да се разбира започването на дисциплинарно производство срещу провинилия се магистрат (както е в случая със Стоянов) или пък една-две оставки, за да се успокои обществото. Става дума за много по-големия въпрос възможно ли е на магистратите да се укаже ясно и точно с кого могат да се срещат, или трябва да се разчита на самите тях и на съвестта им. "Може ли да се напишат



такива закони, че да не се вършат престъпления",



пита в отговор председателят на етичната комисия във Висшия съдебен съвет (ВСС) Ясен Тодоров.

В момента у нас действа Кодексът за етично поведение на българските магистрати. Естествено, наличието му по никакъв начин не гарантира, че съдиите, прокурорите и следователите ще се въздържат да вечерят с осъдени, подсъдими, съмнителни и т.н. личности. От друга страна, колкото и добре да е написан един кодекс, той не би могъл да опише всички възможни ситуации, така че да има ясен отговор на всеки въпрос по темата. Затова в случая неимоверно се увеличава ролята на ВСС, и по-специално на етичната му комисия, чийто профил е точно в тази област. "Етичната комисия трябва да е активна и от практиката й да стане ясно кое е приемливо и кое абсолютно недопустимо", казва председателят на Съюза на съдиите в България Таня Маринова. Според нея обаче подобна активност към момента не съществува, а когато все пак се прояви, решенията са абсолютно неясни. Такъв е примерът с едно от последните решения - по случая с едно посещение на лидера на "Атака" Волен Сидеров в кабинета на районния прокурор на Варна Цветанка Гетова. Това се случи в разгара на скандала около Сидеров, след като прокуратурата обяви, че ще му повдигне обвинение за нападение срещу полицай на летище Варна. Тогава депутатът, в типичния си стил, отиде да иска обяснения за това какво е казала и какво не Гетова. Впоследствие "Дневник" и "Капитал" разкриха, че посещението е направено не в приемния ден на прокурорката, но очевидно Сидеров не е имал проблем да се види в нея. Ако простосмъртен се опита да направи същото, със сигурност го чака тежък провал.

Но какво гласи решението на комисията по този въпрос? "Комисията намира, че в конкретния случай не са налице доказателства за извършено нарушение на принципите, регламентирани в Кодекса за етично поведение на българските магистрати и по никакъв начин не може да се направи извод за проявен "двоен стандарт". На срещата с депутата не е коментирано разследване, а темата на срещата е била публично коментирана от самия него", пише в протокола от заседанието.

Преведено на прост език - няма никакъв проблем. Оттук може да следва и изводът, че и във вечерята на Стоянов и Николов няма нищо укорително. Стига да не са обсъждали делата на бизнесмена. А как етичната комисия, която може да започне дисциплинарно производство, ще установи дали са си говорили по темата. Естествено, ще ги попитат и те, естествено, няма да признаят подобно нещо. Ситуацията може да изглежда абсурдна, но е напълно реална. Дори да приемем, че етичната комисия, притисната от общественото мнение, наложи някакво наказание на Стоянов, то вероятно ще бъде отменено от Върховния административен съд. И така излиза, че цялата тази въртележка между институциите е абсолютно безсмислена.

"В посещението на Волен Сидеров при районния прокурор няма нищо тайно и скрито. От прокурора иска среща народен представител, председател на една комисия в народното събрание. Ръководителите в съдебната власт имат и представителни функции", казва Тодоров и отрича да има двоен стандарт при решенията на комисията.

"Дори нищо да не си говорят по темата, не би трябвало да седят на една маса", казва председателят на Асоциацията на прокурорите Евгени Иванов по повод казуса "Стоянов-Николов". По думите му и сегашният етичен кодекс забранява подобно поведение, но това не е достатъчно. Според Иванов ВСС трябва да се заеме по-сериозно с обобщаването на практиката на собствената си етична комисия по тези казуси. "Не е лека задача, трябва да се събере на едно място практиката, да се категоризира по нарушения, да се видят решенията на ВАС и да се уеднакви практиката на комисията с тях. Тук по-скоро вървим към прецедентно право", казва той. Иванов също е на мнение, че само с разписан набор от правила проблемът няма да се реши, защото става дума за "усещане и възпитание".



"За съжаление, единственото място, където се говори за етика



е Националният институт по правосъдие, където има такъв курс. Но институтът може да обучава, а събирането на информация и анализът трябва да се направят във ВСС", казва той.

"Има работна група по уеднаквяване на практиката по дисциплинарни производства", казва председателят на етичната комисия Тодоров. Въпреки че е съгласен, че има нужда от промяна в практиката на ВСС, той смята, че сега действащият етичен кодекс е прекалено рестриктивен и ограничава магистратите. Убеден е, че няма как да се регламентира нормативно на какви срещи имат право съдиите, прокурорите и следователите. "Колкото и да е под особен мониторинг, магистратът все пак има елементарни лични права. Лично аз съм ограничил всякакви контакти. Отказвам да ходя на много приятелски сбирки, защото не знам кой ще бъде там. Примерно, ходя на мачове на "Левски" от 20 години. Практиката е преди мачовете да се събираме, но аз вече не ходя, защото мога да си навлека някаква беля, без да съм виновен", казва той.

Тъй като балансът между личните интереси на магистратите и обществените очаквания наистина е нещо доста трудно осъществимо, от ВСС са решили да се допитат и до двете страни. В съвета смятат, че трябва да бъде изработен "стандарт за реакции при информации за поведение на висши магистрати, накърняващо независимостта на съдебната власт и уронващо престижа й". Част от въпросите, на които трябва да отговори подобен форум, са: "Докъде се простира границата на личното пространство на магистратите и в каква степен е допустима обществена намеса в личния им живот?", "Всяко нарушение на Кодекса за етично поведение ли трябва да бъде последвано от дисциплинарно производство?", "Какви превантивни мерки би могъл да предприеме ВСС в тази насока?". Подобен форум най-вероятно ще бъде свикан през есента.