--------------------

Джеймс Пардю бе посланик в България от 2002 до 2005 г. и следеше отблизо както преговорите за приемане на страната в НАТО, така и в ЕС. Преди това той бе преговарящ за мир в Македония, постигнат с Охридското споразумение през 2001 г. Бил е съветник по балканските въпроси на президента Бил Клинтън и на Държавния департамент на САЩ по време на конфликта в Косово от 1999 до 2001 г. От 1996 до 1999 г. е бил ръководител на програмата в Босна за военно и гражданско обучение, като е бил и преговарящ за мир, сключен с Дейтънското споразумение. Дълги години е заемал високи постове във военното разузнаване на САЩ. Награждаван е с високи военни и граждански отличия. Освен военно има и журналистическо образование. Женен е, има трима синове.

--------------------



- Ваше превъзходителство, преди една година казахте в интервю за в. "Сега", че ако бяхте българин, щяхте да участвате в уличните протести срещу правителството на Пламен Орешарски. Доволен ли сте, че дните на това правителство са преброени и България се готви за предсрочни избори?

- Да, последните избори за Европейски парламент изглежда възвестиха края на сегашното правителство с мандат на БСП. Не бих прогнозирал колко дълго ще остане на власт, но няма да е много. Това правителство така и не успя да се възстанови след спорното назначение (на Делян Пеевски начело на ДАНС - бел. ред.), което предизвика масовите демонстрации още от началото на мандата му.

- Има вероятност да се върне на власт ГЕРБ, партията на г-н Бойко Борисов, която излезе победител на изборите за Европейски парламент през май. Преди година се отнесохте с безразличие към неговото падане от власт - ще се зарадвате ли, ако се върне?

- Неотдавнашните избори за Европейски парламент може би дадоха израз повече на масовото недоволство от сегашното правителство, отколкото на желанието ГЕРБ да се върне на власт. Питате ме за ГЕРБ, но не съм възхитен от избора, който се предлага днес на българските избиратели - социалисти или ГЕРБ. Българският политически елит не отговаря на интересите на обществото. Подобриха ли се условията в страната с цялата тази политическа драма и ротация на правителства? Икономиката по-добре ли е? Образованието? Здравеопазването? Правосъдието? Ще се решат ли въпросите на енергетиката?

България изглежда хваната в капан на цикъл от неефективни правителства, които показаха неспособност да се справят със сериозните национални проблеми. От една страна, е БСП, постоянното присъствие в българската политика. От друга страна, имаше серия от десноцентристки партии, организирани най-общо около отделни лица. БСП не би могла да си измисли по-добър политически опонент от Иван Костов, който почти еднолично разруши СДС и даде старт на цикъл от персонално доминирани партии. Когато тези лидерски партии губеха доверието на избирателите, БСП оставаше като дежурна алтернатива. В същото време нямаше много промени, които да подобрят живота или възможностите на обикновения българин. Объркани, много българи гласуват с краката си и напускат страната да търсят възможности другаде.

Липсата на стабилна десноцентристка партия, базирана върху принципи и политически алтернативи, а не върху личности, е реален проблем. Днес Бойко Борисов е ГЕРБ. Какво различно би направил г-н Борисов, ако се върне на власт по-малко от две години след масовите протести, които сложиха край на неговото правителство?

- Бившият премиер Бойко Борисов посети неотдавна САЩ и се срещна с представители на различни политически среди. Може ли това да се тълкува като знак, че САЩ биха желали нови отношения с неговата партия, които по време на премиерския му мандат не бяха много топли?

- Сигурен съм, че г-н Борисов би желал българите да си мислят, че това са някакви специални отношения, но посещението ми прилича малко на политически театър, игран от бившия премиер. През годините той направи много такива посещения, за да излъска образа си у дома. В действителност стотици неамерикански официални лица посещават Вашингтон всеки месец, често по тяхно искане, за срещи и разговори по широк кръг въпроси. Г-н Борисов бе приет в Държавния департамент на равнище помощник държавен секретар, което е подходящо за лидер на опозиционна партия. Не бих коментирал нищо специално от това посещение.

- Кой според вас е главният дефект на българската демократична система, след като тя възпроизвежда едни и същи проблеми при различни правителства?

- Отчайващо много ми се иска да да бъда оптимистичен, но възлови елементи на демокрацията в България са опорочени или тежко манипулирани. Медиите, макар и да са активни, са тежко повлияни. Могат да се купуват политически хвалби или атаки срещу опоненти. Правителственото разпределяне на субсидии за обществените информационни програми служи за вкарване на медиите в правата линия. Страната има всички демократични институции, но те не функционират непременно в обществен интерес. Добре известни са проблемите с върховенството на закона, корупцията, организираната престъпност. Правят се избори, но гласуването е обект на манипулации, заплахи и купуване на гласове. Никога не става ясно кой точно има доминиращо влияние върху политическите решения. Тази проблеми съществуват от години. Те са добре известни и имат много негативно отражение върху образа на страната и върху нейното развитие.

- Дълго време САЩ изразяваха загриженост за състоянието на българската съдебна система, но напоследък пазят мълчание. Означава ли това, че забелязват подобрение и че няма защо да се намесват?

- Сигурен съм, че САЩ, ЕС и други остават загрижени за състоянието на съдебната система и въобще за върховенството на закона в България. Различните народи имат различен подход към тези проблеми. Въпреки разнообразния външен натиск за подобряване на съдебната система досега не е направено много. Съдебната система е обект на влияние, а корупцията и организираната престъпност продължават да са големи проблеми. Може би организираната престъпност е по-малко видима днес, но се съмнявам, че е отслабнала.

САЩ и други могат да съдействат, но в крайна сметка българските ръководители, не чуждите, трябва да се справят с тези проблеми, и то ако са решителни и смели лидери.

- Повишава ли кризата в Украйна интереса на САЩ към по-силно присъствие в България?

- Надигането на агресивния руски национализъм и положението в Украйна предизвикват сериозно безпокойство - особено в страните от бившата съветска империя. САЩ работят заедно с ЕС и други да гарантират, че руските действия няма да останат без последици. Надявам се, че България може да подкрепи западната политика за прилагане на санкции.

- Има ли съперничество между САЩ и Русия за енергийния сектор в България?

- Не забелязвам широк обществен дебат за руското влияние върху българската политическа система, макар че в лични разговори често става дума за него. България е много зависима от "Газпром" и "ЛУКойл" за своята енергия, а Русия продължава натиска си за ядрена енергия в Белене и за природен газ чрез проекта "Южен поток". Енергийната зависимост заедно с инвестициите и други дейности дават възможност за огромно политическо влияние на Русия в България. От дълго време САЩ препоръчват разнообразяване на енергийния сектор в България, за да се избегне прекомерното външно влияние.

Не забелязвам много професионален, обективен обществен дебат за българската енергийна политика. В момента дискусията изглежда се върти повече около политически маневри, външен натиск и специални интереси. Няма достатъчно прозрачност в дискусиите. В даден момент България ще трябва да има ясна национална енергийна стратегия, която да й гарантира независимост, стабилност на доставките и изгода за обществото.

Русия е велика страна и уважавам културните и историческите връзки между България и Русия. Но България трябва да реши дали днешният режим в Русия предлага подходящи модели за България и дали равнището на руско влияние в България отговаря на българските национални интереси.

Други могат да помагат, но отговорите на предизвикателствата, които посочих в това интервю, могат да бъдат определени само от българите. Решенията ще изискват силно и решително лидерство в България. Ако сегашният набор от лидери е неспособен, може би ново поколение от политически лидери, посветени на истинската демокрация, ще се появи през близките години и ще даде нова посока на страната си.