Може ли да ми кажете дали при развода по взаимно съгласие има достатъчно защита по отношение на децата и имуществото? Казват, че е по-добре и са по-малко разправиите, но дали наистина е така?

Я.М., София



Ако се стигне до развод, то няма спор, че този по взаимно съгласие определено е за предпочитане. При него не се търси вина, изобщо не се обсъждат мотивите за прекратяване на брака. Разбира се, не рядко има тежки спорове между съпрузите, които се карат за всичко възможно - за правата над децата, за имуществото, за семейното жилище, за издръжките и за какво ли още не. И те задължително искат от съда да бъде обявена вината на съответния съпруг, избират дългия път на развода по исков път - поради т.нар. разстройство на брака. Определено обаче и по-евтиният, и по-краткият, и по-цивилизованият, и по-миролюбивият път за прекратяване на брака е този по взаимно съгласие.

Правилата за неговото осъществяване може да се намерят едновременно в Семейния кодекс (СК) и в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Така според чл.50 от СК "при сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод съдът допуска развода, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака". Тази разпоредба е водещата при раздела "развод по взаимно съгласие". Следват техническите неща. В чл. 51, ал.1 е записано, че "при развод по взаимно съгласие съпрузите представят споразумение относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата". Същото се отнася до ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име, които задължително трябва да фигурират в споразумението. Законът допуска и че съпрузите "могат да се споразумеят и по други последици на развода", каквито те намерят за важни и необходими.

Изрично е посочено, че въпросното споразумение се утвърждава от съда, но задължително след като провери дали са защитени интересите на децата. Нещо повече. Указано е, че съдът може да поиска становище от дирекция "Социално подпомагане". И ако споразумението е непълно или интересите на децата не са добре защитени, съдът дава срок за отстраняване на недостатъците. Когато недостатъците не бъдат отстранени в срока, тогава се отхвърля цялото искане за развод.

Важно е да се знае, че има няколко неща от споразумението, които след време може да бъдат пререшени, но отново само от съд. Става дума за изменение на местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Тук във всеки момент може да се поиска промяна при изменение на обстоятелствата. Например налага се по-голяма издръжка или пък в един момент майката не може да гледа детето, то не може да живее при нея и се налага да отиде при другия родител и т.н. Други въпроси обаче не може да се пререшават - например за фамилното име. Този въпрос си остава решен веднъж завинаги със споразумението, одобрено от съда.

Процедурата за самия развод по взаимно съгласие може да бъде открита в ГПК - чл.330. Там е посочено, че при искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично на съдебното заседание. И ако някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.

Ако всичко и наред и след като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и прецени, че постигнатото споразумение не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение. Разглеждането на молбата се отлага само ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства. Например да се чака уточняващо становище от социалните за децата.

На практика съдът се произнася в две посоки. При едната той допуска развода, а при другата утвърждава подписаното от съпрузите споразумение за всяко от задължителните неща - деца, издръжка, фамилно име, лични отношения, ползване на семейно жилище.