В едва 25 на сто от случаите, в които са били използвани специални разузнавателни средства (СРС), данните от тях са се превърнали във веществени доказателствени средства (ВДС) и са били използвани в досъдебните производства. Още по-трагично е положението в съдебните процеси - до тях са стигнали под 10 на сто от проследяванията и подслушванията.

Тези изводи могат да бъдат направени от доклада на Комисията за контрол над службите за сигурност за използването на специалните разузнавателни средства и достъп до данните по Закона за електронните съобщения през 2013 г. Там е записано, че м.г. са



поискани 8480 специални разузнавателни средства



Само по 2041 от тях са изготвени веществени доказателствени средства, като в съдебно производство са ползвани едва 506. Това означава, че в близо 8000 случая е имало подслушване, следене, филмиране, ровене в кореспонденция за нечия лична употреба. В доклада се твърди, че използването в досъдебното производство и в съда на доказателства, придобити от СРС, все пак се е увеличило в сравнение с 2012 г., когато ползването в съда и досъдебното производство е било едва 7.6 на сто. Комисията отчита това като "положителна промяна".

Също като положителен факт е отбелязано и обстоятелството, че като цяло има "чувствително намаляване на исканията за използване на СРС". Пикът на използването на оперативните способи е през 2010 г. - първата цяла година на управление на ГЕРБ. Тогава исканията са 15 618. В сравнение с 2009 г. повишението тогава е над 50 на сто. В следващите две години е имало известно намаление на исканията: 2011 г. - 13 846, 2012 г. - 12 336. Така през 2013 г. се констатира намаление на използването с 31 на сто, твърди парламентарната комисия за контрол над специалните служби и над използването на СРС и електронните съобщения.

Такава била и тенденцията по отношение на броя на лицата, спрямо които са се прилагали специални средства. През 2013 г. в сравнение с 2012 г.



броят на обектите е намалял от 6324 на 5267



Три четвърти от СРС-тата са били приложени от новата Държавна агенция "Технически операции" (ДАТО), която пое основната роля от МВР. Останалата една четвърт са били обекти на специализираната дирекция "Технически операции" (СДТО), дислоцирана в Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Изрично е отбелязано, че по отношение на "конкретните числа, по едни и същи показатели, има известна разлика в докладите по темата на Висшия съдебен съвет, Върховна касационна прокуратура и ДАТО". Депутатите, автори на доклада, обаче не са се заровили в конкретните причини, а са записали общото, че тези разлики се дължали на "специфичното участие на всяка една от посочените институции в процедурите по прилагане на СРС".

В същото време в критичен план се отбелязва, че независимо от малкия спад, тенденцията за преимуществено използване на СРС се запазва за сметка на всички останали основни способи за доказване на обвиненията в наказателния процес, каквито са огледът, разпитът, претърсването, изземването, следственият експеримент, разпознаването на лица и предмети. Констатира се, че и през 2013 г. продължава тенденцията от оперативните способи



да се залага основно на използването на подслушване - 7450 случая,



или 52 на сто, и на проследяване - 5439, или 38 на сто от всички приложени способи. Разликата в числата в сбора и общия брой използвани СРС-та идва от обстоятелствата, че много често при едно лице се пуска едновременно и подслушване и проследяване.

Масовото използване на СРС продължи основно заради невъвеждането на обещавания от години принцип всяка институция, която иска подслушване, да си го плаща от собствения бюджет. ДПС и БСП вкараха тези промени в Закона за СРС, но те изобщо и не заработиха. Именно механизмът "който поръчва, той плаща" бе вкаран от сегашното мнозинство преди няколко месеца с идеята подслушването и следенето да се сложат под контрол, а и по този начин да бъдат намалени. Идеята е, че подслушването е мързелив способ и освен това



предполага възможност за злоупотреби



И международната практика сочи, че този принцип на финансова обвързаност е добър модел за прекратяване на тази порочна практика. И той бе записан и вкаран в закона. Само седмици по-късно обаче неговото действие бе отложено с една година. Основният аргумент: "в проектобюджетите за 2014 г. на нито една от структурите - заявители по ЗСРС, не са предвидени средства за осигуряването и прилагането на СРС". Тук ставаше дума за всички, които имат право да искат използване на подслушване, следене, наблюдение, доверителна сделка, внедряване на агент, белязане на пари и т.н. Сред тях са националната полиция, граничната полиция, вътрешна сигурност, областните дирекции на МВР, ДАНС, прокуратурата, военното и цивилното разузнавания.

Интересни са и изводите, които могат да се направят именно по критерия кой най-много иска използване на СРС. Най-активни се оказват от МВР - общо 4302 искания, което е над 50 на сто от всички. По данни на самата прокуратура от окръжните и апелативни прокуратури са направени 1840 искания за използване на СРС. Най-много са били в софийския апелативен район, в Пловдив, Велико Търново и апелативната специализирана прокуратура.

Най-рядко към използване на СРС са прибягвали структурите на Министерството на отбраната - 13 пъти. Тук очевидно се има предвид военната полиция. Защото в доклада следва един наистина забавен извод, на който сигурно и авторите му не си вярват. Според него "служба "Военна информация" (военното разузнаване) и Националната разузнавателна служба през годината не са използвали СРС". Като се има предвид, че законът позволява на двете служби включително да имат собствени подслушвателни и проследяващи мощности, възниква въпросът колко пъти са се възползвали от тази си екстра?

Интересно е да се отбележи, че основно като мотив за ползване на СРС остават нуждите на наказателния процес и противодействието на престъпността. Има обаче подслушване и проследяване спрямо 61 лица само на основание "осигуряване на дейностите, свързани с националната сигурност". Нито става ясно кои са лицата, нито какъв е бил ефектът от ползването.

Разглежда се и контролът от страна на съдилищата при даването на разрешения за СРС. Прави се изводът, че "макар и не така чувствително, има подобрение" по този показател. През 2012 г. отказите са 103, което е представлявало под 1 процент от общия брой на исканията.



За 2013 г. отказите са пак едва 113,



но в проценти те представляват вече 1.33 на сто. Отчита се например, че в района на апелативен съд Велико Търново отказът е само един, в района на София са 3, а в района на Бургас - 7.

Направена е била и проверка по отношение на съхранението и унищожението на на придобитата със СРС ненужна информация. Констатирано е, че "като цяло във всички проверени институции без органите на досъдебното производство е създадена добра организация по регистрирането, воденето и отчитането и документацията по ЗСРС". Веднага след това обаче се констатира как при "една значителна част от исканията за СРС, особено от бившата ГДБОП, се съхраняват в оперативните дела, което затруднявало тяхната проверка". Нещо повече. Във въпросната дирекция било допускано "между 2 и 8 месеца задържане на магнитните и хартиени носители, вместо да се изпращат на заявителите за унищожаването им в законоустановения 10-дневен срок". И като се има предвид, че в онзи период най-често исканията са идвали именно от тази служба, то тогава е наистина странен изводът, че като цяло всичко със съхраняването и унищожаването било наред.



Специално внимание е отделено на подслушването на мобилна техника,



заради която избухна най-големия скандал с т.нар. кечъри. При него се твърдеше, че именно с такива устройства са били подслушвани президенти, министри, бизнесмени, политици, депутати. Авторите на доклада, които са и проверявали съответните служби и регистри, твърдят, че редът за ползването на тази техника бил регламентиран. Както и че била въведена система за маркиране на двустепенен контрол на комуникаторите в националната система за мониторинг. В ход била и "разработка на система за хардуерна автентификация с цел еднозначно да се идентифицират служителите, осъществяващи достъп до системата".

Като цяло се прави опит да се каже, че нещата са под контрол. В самите изводи обаче е записано, че има много какво да се направи, така че СРС да се ползват основно в наказателния процес, и то само когато данните наистина не могат да се съберат по друг начин. Както и че "не е отстранена по законодателен път съществуващата възможност в рамките на законно разрешено използване на СРС да се подслушват незаконно други български граждани за цели, нямащи общо с мотивите за ползване на съответното разузнавателно средство". А това е достатъчно, за да се каже, че ситуацията е тревожна.