Иначе нахакана репортерка нещо се обърка и с апломб резюмира положението в страната: държавата е оставена на автопилот. Някои от зрителите сигурно се притесниха, но други се успокоихме: автопилотът е сигурен, надежден уред, той ще ни закара където трябва. От години периодично си пожелаваме онези, дето държат кормилото, да го оставят и да се махат. Разбра се, естествено, че момата е заблудена - никакъв автопилот няма, няма и пилот, а когато има, са все калпазани. Правят се, че държат кормилото, а всъщност те се държат за него, не можеш ги отмести.

Аналогичен е проблемът и с влака. Когато излезе от релсите, с дни не става ясно кой всъщност е машинистът. Справка - катастрофата при Калояновец. А както знаем и от наш'то недавно, много важно е в една държава да се знае кой кара влака.



То много неща е важно да се знаят в една държава



Проблемът е, че информацията тук все по-често преминава в своята противоположност. Неведението е основна храна за общественото съзнание. Истината за българския живот липсва на пазара, а когато тази липса стане нетърпима, търсенето извиква бурно предлагане - много истини, много дилъри. Гражданинът в такива дни преяжда с истина. Смесва истините като питиета. След обичайната диета това го разстройва. А иначе, ако трябва да перифразираме: истината е като банана. За да е сладка, трябва да е малко развалена. Гнила.

Рекордните количества истини, които заваляха над банковия пожар, съперничат на рекордните валежи от последно време. Валят тези истини от различни облаци и това обяснява защо една с друга не съвпадат. По тази причина опъват сърдечния мускул на българския вложител, на шиш го въртят. А истинската градушка предстои. Партии и институции стрелят напосоки към облаците, но ракетите им - криви.

Един спестовник осъмва в телевизора, хленчи като героя на Илф и Петров: дай милион. Милиони много и в много банки. Никой не ми ги е оставял да му ги пазя. Но сега ме обработват да му ги плащам. Само тази идея, която не се срамуват да ни пробутват - да възстановяваме и пари, които в по-голямата си част са крадени или от гърба ни смъкнати! - е достатъчна човек да си събере багажа за странство или просто да хване гората.

Преди много години описах една история, меко казано, нестандартна за българския печат - тогава. Казваше се "Богинята на лова". Млада жена се беше представяла за снаха на министър-председателя и бе баламосвала наред граждани и институции. Уредила си бе труднодостъпен университет в чужбина, ред привилегии, придобивки и просто услуги. Бяха я гледали в очите министри, генерали и прочее избрани лица. Включително и един банков директор. Когато поискала да смени огромни суми в чужда валута в клона на БНБ в П., за пореден път се представила за снаха на премиера. Нямала никакви документи за парите, а тогава действаше много строг режим, всевъзможни ограничения и забрани. Да си припомним, че тогава просто нямаше чейнджбюра! Банката държеше чуждата валута и я даваше и приемаше през иглени уши. Дамата се явява на гишето с купчина пари и директорът, вместо да я отпрати и засрами, нарежда да се преброят банкнотите, да се сменят и вечерта й ги предава... вкъщи! Това безумие се разказваше там по-подробно (заедно с други, по-едри и по-дребни), освен заблудата този директор си е имал и други причини, но фактът си беше факт - случило се беше в националната банка.



Баща ми, цял живот счетоводител, бе слисан и потиснат



Даже като да ми бе нещо сърдит, загдето съм го написал. Това за банката. Не може така, рече, няколко неща правят държавата. Армията, пощите, железниците, църквата. И банката. Това е гръбнакът, това са основите на националния живот. Те не могат да се рушат, не могат да се оспорват и да се срамят. Те са опорите, всичко между тях е пълнеж. Те трябва да са непоклатими.

Сега това не би го казал никой. Нито за армията, нито за пощата и църквата, да не говорим за БДЖ-то. Добре си ги знаем.

А ето че и банката!

Дали защото съм син на баща си - винаги съм я смятал за крепител. Вярвал съм, че кюлчетата от нейните трезори лежат на дъното на държавния кораб и го правят устойчив, пазят го от преобръщане. Бил съм в банката, там портретите на мъжете, които са я управлявали повече от век, гледат от стените. И сякаш самите тези стени, витражите, стълбищата издишват усещане за вечност, за надеждност. Сянката, която пада сега върху всичко това, ме изпълва със смут. Тази сянка може да се окаже непредполаганият ефект от драмата с частната КТБ - разколебаването на доверието и сигурността в националната банка, което при българина е почти генетично, отпечатано е в съзнанието и в родовата памет. Паническите, противоречиви и двусмислени слова и жестове, с които се обвива далаверата с КТБ, заплашват да подкопаят това доверие, упованието в един от последните темели на българската държава, наследен от поколенията преди нас. Това ще е по-страшният, по инерция щях да напиша "нежелан", резултат, но нещо ме спря. Вече не съм сигурен, че не е бил търсен от някого този резултат. И че някои от онези, които са го замислили, не позират пред камерите в групата на спасителите.



Какво ще произлезе от този банков раздор, не е ясно



Щетите заплашват да приемат мащаба на национални - не само финансови, колкото морални, ако потърпевш се окаже и една от най-основополагащите институции в държавата. Другите банки раздават кредити, а националната най-важния си кредит го взема - от народа си. Доверието е този кредит, който не може да се сложи в трезор и там да се заключи. Ако той се разпилее, не банката, държавата ще направи голяма, безразсъдна крачка към... фалита си. Доверието може да се спаси само с разум, мъдрост и отговорност. По тона и речника на политиците, които дават вид, че държат контрола над произтичащото в страната, не става ясно дали съзнават посред каква драма стоим. И какво има да се спасява.

Колкото до съдбата на влоговете в закъсалите банки, а и на техните вложители, вече няколко пъти чувам студената - и справедлива! - забележка: в края на краищата всеки да си поеме риска, рискът в такива случаи е строго личен.

Да, ще добавя аз, рискът е личен. Това трябва да се помни. Защото рискът на българите не е в банките, рискът на българите е на изборите...