Премиерът Орешарски подкрепи Кристалина Георгиева в Брюксел, колкото да не бъде избрана за върховен представител на ЕС по външната политика и сигурността. Сега се чувства с развързани ръце да предложи друг кандидат от своя кръжец. Ще побърза да го направи, защото малко му остава. Наистина ли България е тъй лекомислена да изпусне шанс за влиятелно присъствие в ЕК само заради банални връзкарски сметки?

Възможно е дори ако се съди по унизителното поведение на премиера на вечерята на европейските лидери, която не стигна до решение кой да оглави престижния пост. Часове преди да тръгне от София, той не знаеше каква е позицията на собственото му правителство. В последния момент кабинетът пусна официално съобщение, което гласеше: "Правителството одобри позицията на България за участие в извънредното заседание на Европейския съвет на 16 юли 2014 г. Основна цел на срещата на държавните и правителствените ръководители на държавите членки на ЕС е номинирането на кандидати за председател на Европейския съвет и на Върховен представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ВП)." Толкоз. Достатъчно бе да знаем, че България участва с някаква позиция.



Каква? - Не е ваша работа



След среща в Брюксел с новоизбрания председател на ЕК Жан-Клод Юнкер, който според публикации би желал Кристалина Георгиева да получи висок пост, Орешарски каза цели две изречения: "Аз ще подкрепя кандидатурата на Кристалина Георгиева и ще направя, което зависи от мен, да бъде и номинирана. Но пак повтарям - до голяма степен зависи не само от нейните персонални качества, в които аз не се съмнявам, а и от разпределението на постовете по политически семейства", заяви той, пестелив на думи, но щедър на подтекст.

Като каза, че подкрепя "кандидатурата" й, той фактически посочи, че тя не е българска, а идва от другаде. По принцип кандидатурите на комисарите се издигат (а не подкрепят) от техните държави. Орешарски добавя още нещо, което засилва подозрението, че България не желае Кристалина Георгива да я представлява в новата комисия - "ще направя каквото зависи от мен да бъде и номинирана". С други думи, тя би могла да разчита само на личен жест от премиера, но не и на истинска държавна номинация. Третата условност, внесена с прехвърлянето на отговорността върху политическите семейства, които могат да не се съобразят "с нейните персонални качества", е класическо измиване на ръцете. Един вид - много я харесвам, ама не е от кръвната група на онези, които дърпат конците. Типична логика на един гумен премиер.

Докато Орешарски имитираше в Европейския съвет, че защитава някаква българска позиция за комисар, мандатоносителят Станишев обясняваше на журналисти из брюкселските коридори: "Разбира се, България трябва да има и ще има своята кандидатура за еврокомисар, но не мисля, че днес." Ще речете: грешка в комуникацията, защото Орешарски не отиде на срещата на левите премиери, организирана от Станишев в качеството му на председател на ПЕС, и не получи последен инструктаж. В действителност станахме свидетели на



разпределение на ролите за пускане на мъгла



и на двете сбирки. Орешарски се преструваше на национално отговорен политик с подкрепата си за Кристалина Георгиева, а Станишев - на партийно предан активист. Създаде се впечатление, че Станишев би предпочел италианката Федерика Могерини за поста, "защото сме социалисти", вместо българката Кристалина Георгиева, която е само професионалист.

Всъщност между двамата нямаше никакво разминаване, а координиран обстрел от различни посоки на Кристалина Георгиева. "От разговорите разбрах, че предстои сложна дискусия в няколко разреза - освен персонални кандидатури очевидно високите постове ще се разпределят и по политически семейства. Това дава частичен отговор на въпроса за нашата комисарка, която има шансове да бъде номинирана за външен министър на Съвета", каза министър-председателят. Той дори не скри какъв резултат очаква: "Ако изгубим тази битка, ще се борим за добър ресор, независимо кой е българският еврокомисар. Не изключвам и г-жа Георгиева." И подчерта, че по-важен е ресорът, а не толкова кой е кандидатът.



Да допуснем, че Кристалина Георгиева отпадне



от борбата за "външен министър" на ЕС по политически причини. Какво пречи правителството да кандидатства с нея за друг важен ресор? Знае се, че решаваща дума за разпределението на постовете в комисията има председателят на ЕК. Високото му мнение за нея е предпоставка да й предложи друг влиятелен ресор, включително и да я направи заместник-председател на ЕК, каквото намерение несъмнено има. Няма логика България да я подкрепя само за конкретен пост, ако по принцип държи да получи важен ресор. Докато за нея има вече изградена положителна нагласа, никак не е сигурно, че друг кандидат ще получи същия шанс.

Примерът с избора на предишната комисия още се помни. Тогава председателят на ЕК Жозе Барозу настояваше пред премиера Борисов да номинира за нов мандат Меглена Кунева, която като комисар за защита на потребителите му вършеше добра работа за "очовечаване" на образа на еврократската институция. Очакваше се тя да стане зам.-председател на ЕК. Борисов се запъна, защото Кунева отказа да влезе в партията му, и опита да наложи тогавашната си фаворитка Румяна Желева. Резултатът бе катастрофален не само заради нейното бламиране в Европарламента, но и заради отпускането на България по милост на второстепенен ресор, отделен от друг титулярен. Трябваше да дойде Кристалина Георгиева, за да замаже срама на Борисов чрез усърдието си на иначе скромния пост, с което направи впечатление в Брюксел.



Не е късно България да избегне втори гаф,



към който видимо се е устремила. "Ще се постараем до края на месеца да направим номинация", обяви Орешарски, макар че от неговото старание досега не е произлязла голяма полза. Щом правителството му твърдо е решило това да бъде негова работа, може да направи нещо смислено. Кристалина Георгиева няма политическа принадлежност, защото не членува в партии. Номинирането й в предишната комисия от ГЕРБ не я направи християндемократ и не пречи да бъде номинирана в новата комисия от правителство в левия сектор, с което няма да стане социалист. Но по този начин тя би отговорила на изискването постът външен министър на ЕС да се даде на левицата, защото е важно от чие семейство е излъчена. Така в големия пазарлък за политически баланс тя би запазила шансовете си и би могла да надделее над италианската претендентка, защото по общо мнение е по-утвърден професионалист от нея в международните отношения.

По принцип комисарите са длъжни да не изразяват национални и политически пристрастия, заради което полагат клетва. Кристалина Георгиева досега не е нарушила клетвата си и затова е недолюбвана както отдясно, така и отляво в България. "Тя не е играч", коментира дипломат, запознат с клановия лобизъм. В страна с мафиотски рефлекси на управляващия елит това си е сериозен недостатък.