Пари за съдебната власт няма да има. Парламентът се разпусна, изборите са насрочени, служебното правителство няма да отпусне допълнителни средства - това вече трябва да е станало ясно на всички във Висшия съдебен съвет (ВСС). Което не им пречи да продължават да си искат.
Системата ще чака появата на следващия редовен кабинет. Какво ще се случи дотогава? Ако се вярва на думите на председателя на бюджетната комисия във ВСС Михаил Кожарев, до октомври съдилища, а и прокуратурата вече ще са влезли в задължения, защото няма да могат да си плащат за ток, вода и т.н. Системата, разбира се, няма да спре да работи, но ще се стигне до сценарий, както при болниците - трупане на дългове. Големият проблем може да се окаже друго - невъзможността да се плаща на вещи лица, т.е. да няма кой да прави експертизите, нужни по делата.
На пръв поглед тазгодишната драма с бюджета на съдебната власт е дежавю. Защото всяка година има престрелки между ВСС и финансовото министерство. По принцип съветът може да си прави свой бюджет и да го предлага на изпълнителната власт, но досега не се е случвало тази сметка да бъде приета без корекции. Защото винаги финансовото министерство има готов бюджет, с около 100 млн. лв. по-малък от онзи, писан във ВСС. Различното тази година обаче е друго - първо - тотално нежелание на финансовия министър в оставка Петър Чобанов да отпусне още пари, което притисна ВСС до стената. От друга страна, на самите съдебни кадровици също не им е лесно, защото когато свършат парите в система, която е свикнала да разполага, те носят негативите от недоволството на магистратите. Другият нов момент тази година е признанието на ВСС, че досега системата не си е водила сметките както трябва. То дойде от председателя на бюджетната комисия Кожарев, който заяви, че административните ръководители
по места били разглезени и харчели неразумно
Дали го каза, защото е искрен, или се надяваше с това признание да умилостиви финансовото министерство, не стана ясно. Ситуацията стана комична, когато Кожарев обясни, че ВСС обмисля да обучава административните ръководители как се борави с публични финанси, понеже имало места, където дори не се сещали да намалят парното при топла зима и така да спестят някой лев. Ако и за това се изисква обучение, нивото на административните ръководители в системата е доста ниско.
Във войната между съвета и финансовото министерство някак се позагуби правосъдният министър в оставка Зинаида Златанова. Самата тя също е в деликатна ситуация, защото трябва хем да изглежда сякаш е на страната на магистратите, хем да я е грижа и за бюджета на държавата. И така Златанова си избра най-безболезнената тактика в случая - да не прави нищо повече от минимално необходимото. Министърът внесе за обсъждане в кабинета постановление за отпускане на още пари, но после сама призна, че не се е интересувала от съдбата му. Заяви, че няма против да се отпуснат още пари, но това едва ли ще подобри имиджа на съдебната власт. Общо взето, Златанова непрекъснато сменяше посоката в усилията си да угоди на всички. Резултатът е нула или около. Нито съдебната власт се потруди да подобри имиджа си, нито получи повече пари, за да закърпи положението до края на годината.
А всъщност става дума за едни 19 млн. лв. На фона на допълнителните пари, които редовно се отпускат на МВР, това не е никак много и от ВСС не пропускат да го изтъкнат. Кожарев стигна дотам, че заподозря изпълнителната власт в заговор срещу съдебната. Но пък не можа да аргументира тезата си, като каза единствено, че самият той се чудел защо би се правила подобна конспирация.
Все пак има нещо положително в цялата история. В един момент ВСС бяха принудени да проявят чувство за мярка. Исканията им започнаха още през април, когато пак Кожарев обяви, че е време да се увеличат заплатите в съдебната система. Тогава съветът искаше 25 млн. лв., а аргументите му бяха, че магистратите работят в тежки условия и са изключително натоварени. Съветът бе разчел увеличение от 6.73%. И на това заседание на съвета Кожарев обясняваше, че системата е на път да фалира, но това изобщо не му пречеше да иска увеличение на заплатите.
Междувременно тазгодишното издание на "Информационно табло на Европейския съюз в областта на правосъдието" показа, че в България няма достатъчно пари, за да може съдебната власт да инвестира в технологии. Родната система обаче намира интересен и доста странен метод за справяне с този проблем -
хвърля все повече и повече жива сила под формата на магистрати
Този подход не е никак учудващ, ако се погледнат цифрите в тазгодишния бюджет. Разходите са в размер на 438 млн. лв., като най-сериозните са по перо заплати - над 292 млн. лв. А за капиталови разходи са отделени скромните 4.4 млн. лв. На това ВСС веднага би отговорил, че заплатите са най-важни, а осигуряването на добри условия за работа е задължение на държавата, тъй като правосъдието е изключителна държавна дейност. Т.е. дайте ни пари! И толкова, място за спорове няма.
Пак според информационното табло всеки български гражданин плаща по близо 30 евро на година за правосъдие. Сравнението с по-богатите Холандия, Дания и Люксембург, в които всеки дава от 250 до 420 евро за съдебната власт, звучи направо неуместно. Статистиката сочи още, че само Румъния се приближава с малко над 33 евро.
По-сериозният проблем в бюджета тази година, естествено, не се дължи само на отказа на финансовото министерство да даде допълнително. Факт е, че от 2011 г. насам има тенденция за спад в броя на делата. По-малко дела означава по-малко приходи от съдебни такси и съответно по-малка приходна част. Според параметрите на бюджета системата трябва да събере 140 млн. лв. Към момента неизпълнението в тази част на бюджета е 5 млн. лв. "Аз не мога да накарам хората да се съдят повече", заяви преди време Кожарев. И вероятно е прав. По последни данни около 95 съдилища вече нямат пари, отделно от това прокуратурата дължи 2 млн. лв. за обезщетения на граждани, които са осъдили държавното обвинение.
Факт е, че няма как системата да функционира що-годе ефективно, ако няма пари. Но в днешната ситуация споровете между ВСС и централната власт изглеждат повече като махленска разправия за едни пари, отколкото на дискусия по която и да е важна точка от правосъдието. Съветът по принцип твърди, че не му е нужна никаква намеса от страна на държавата. Дотогава, докато не свършат парите. Тогава тонът се променя. Истината е, че съдебната система е свикнала да разполага с повече пари. Да има за увеличение, да се дава 13-а заплата и т.н. А когато няма, ВСС безцеремонно иска повече. Като аргументи се изтъкват тежките условия на работа на магистратите. В ушите на повечето хора това звучи цинично, защото системата изобщо не се ползва с доверието им. Съдебният съвет обаче едва ли ще пострада много от това. Този състав на ВСС вече успя сериозно да се компрометира с не едно и две скандални назначения. Съветът показа не само, че няма желание да проведе някаква реформа в сектора, но че няма дори възможност да го стори. Така че оттук нататък може да се старае единствено да намери повечко пари за заплати. Така ще стане симпатичен поне на магистратите. На останалата част от обществото - не.
|
|