|
В Копенхаген България не беше в центъра на вниманието.
Напротив. Ако не подсещахме европейските ръководители да кажат нещо за България и Румъния, те по правило изпускаха нашите две страни от експозетата си (изключение направи само британският премиер Тони Блеър). Трите хиляди чуждестранни журналисти тичаха подир представителите на Полша, Чехия, Унгария, техните пресцентрове не можеха да поберат желаещите да станат свидетели на изявленията, да присъстват на драматизма на развитието на последните преговори. Темата за Турция пък монополизираше всички въпроси, задавани към лидерите на ЕС. В българския пресцентър бяхме само ние - десетина отегчени български журналисти.
А и в интерес на истината в Копенхаген
особена интрига за България и Румъния нямаше.
Проектозаключенията на Европейския съвет за нашите две страни бяха известни 10 дни по-рано. Наистина имаше информация, че Германия и Холандия не искат да обещаят твърда дата за членство, особено на Румъния, но после стана ясно, че тази съпротива е била преодоляна няколко дни преди срещата на върха.
Опасенията, възникнали около вероятността Копенхаген да измисли нови критерии за бъдещото членство на България и Румъния, също бяха опровергани още преди официалните делегации да пристигнат в датската столица. Щеше да е много нечестно, ако до болка известните критерии от Копенхаген от 1993 г. бяха допълнени с нови - от 2002 г.
В проектозаключенията имаше изречение, предупреждаващо да не се връщаме към вече договореното в преговорите, но то отпадна. Жан-Кристоф Филори, говорителят на еврокомисаря по разширяването Гюнтер Ферхойген, коментира, че нищо в заключенията не бива да дава повод на България и Румъния да смятат, че правилата на играта се променят. Впрочем, в Копенхаген министърът на европейската интеграция Меглена Кунева не знаеше това, което журналистите знаеха от сутринта - че въпросното изречение е отпаднало.
Така или иначе, България и Румъния получиха един добър текст, който отива доста по-далече от предложеното от Гюнтер Ферхойген. В първоначалния проект Еврокомисията само подкрепяше стремежа на България и Румъния да се присъединят към ЕС през 2007 г. В заключенията, одобрени от държавните и правителствени ръководители на ЕС, се казва, че в зависимост от бъдещия напредък на нашите две страни, това става "цел". Вероятно - обща цел.
Посочва се също колко е важно
съдебната и административна реформа да тръгнат.
Защото без съдебна реформа няма нормална икономика, няма доверие в държавата, а без административен капацитет няма да можем да се сработим с Евросъюза. Подчертава се, че всяка страна ще бъде разглеждана според собствените си заслуги. Това е принцип в ЕС, макар че всички знаят, че ни разглеждат в групи. Иначе сме много малки и има опасност да престанат да ни забелязват.
Без изненади беше приета пътната карта, публикувана от комисията преди месец. Освен че очертава общи етапи на развитието ни и на процеса на преговорите в около 20 страници, там е посочена и финансовата помощ, която през 2004 г. ще се увеличи с 20%, през 2005 г. - с 30% и през 2006 г. с 40%. Общо сумите, заделени за България, са 1.197 млд евро за 3 години. При положение, че успеем да ги "абсорбираме", т.е. да предложим добри проекти. Засега в тази област сме слаби.
Вероятно България ще си постави някакви вътрешни времеви цели в изпълнение на пътната карта, защото Брюксел не го направи. Буди учудване, че в Копенхаген представителите на правителството даваха уклончиви или противоречиви отговори на въпроса на каква дата се стремим да завършим преговорите за присъединяване. Кунева каза, че би желала за това да има широк дебат в обществото с участие на неправителствения сектор. Идеята не е лоша.
Това е положението от нашата камбанария. А сега да погледнем на нещата по-глобално - историческото решение на ЕС да приеме Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Словения, Естония, Латвия, Литва, Малта и Кипър на 1 май 2004 г. Докато европейските лидери акцентираха върху историческото значение на момента, полският премиер Лешек Милер каза:
"Това беше добра сделка.
Мисля, че ще можем да я продадем на референдума". И е прав. Полша, както и всички други кандидатки от Източна Европа, реши да проведе референдум за разширяването, за да има допълнителен лост за натиск върху ЕС при преговорите. Ходът беше успешен дотук, остава да минат и референдумите.
Полша беше "суперстар" на срещата, защото успя да отстои исканията си в едни тежки преговори. И макар Меглена Кунева да препоръча на българските журналисти да не се прехласват по този успех, защото според нея Полша не получила нищо допълнително, действителността е друга. Буквално в последния момент Евросъюзът се съгласи да отпусне още 433 милиона евро на кандидатките, като по-голямата част от сумата отива за Варшава. Германия ще поеме основната част от тези допълнителни разноски. Канцлерът Герхард Шрьодер каза, че те са в името на една по-сигурна Европа и че е "немислимо" Европа да се разшири без Полша. Но Варшава успя и в друго - освен повече пари,
тя си извоюва статут на голяма сила в обединена Европа.
Евросъюзът има нужда от разширяването по много причини. Ако преди 25 години населението на Западна Европа е било 15% от това на планетата, след няколко години то ще е 5%. И ако преди 20 години разликата в брутния национален продукт между Европейската общност и САЩ е бил 10%, сега тя достига 42%. Макар и да е свързано с плащане на сметки, всяко разширяване на ЕС го е правило по-богат, а всяка бедна по-рано страна е генерирала богатство за себе си и за останалите членки. Така че крачката е в правилна посока.
Още по-голямо събитие беше решението Турция да започне през 2004 г. преговори за присъединяване към ЕС (макар че бе поставено изричното условие Анкара да покрие успешно политическите критерии). Без съмнение заради евентуалната война в Ирак, под натиск на САЩ и с подкрепата на Лондон, Евросъюзът даде исторически шанс на Анкара, който има потенциал да стабилизира не само региона, но и света. Това отваря и реална възможност целият Кипър да бъде приет в ЕС на 1 май 2004 г., макар че в Копенхаген не бе постигнато споразумение за разделения остров. Погледнато от нашата камбанария, опасност Турция да ни догони в едни бъдещи нейни преговори няма, освен ако престанем изобщо да се развиваме. Нормалното е да сме приключили преговорите преди Анкара да ги е започнала.
Напредъкът на отношенията с Анкара деблокира в Копенхаген
проекта за европейска политика за сигурност и отбрана.
ЕС вече ще има достъп до военната материална база на НАТО, което ще даде най-сетне първостепенна роля на Европа в мироопазващите операции на собствения й континент.
Резултатите от Копенхаген до голяма степен се дължат и на датското председателство на ЕС. Шест месеца датчаните работиха неуморно, много ефективно, без излишна показност. Трите приоритети на тяхното председателство бяха: "Разширяването, разширяването и разширяването". Успяха на 100%. Наистина разширяванията се оказаха 3 - 10-те "отличнички", ние с румънците и Турция.
И накрая - за отегчението. Дали добрите новини ни дойдоха в повече или причината е друга, но и от Копенхаген личи, че българите не сме изпаднали в буйна радост след историческата среща. Нито румънците, впрочем. Румънски колежки се оплакаха, че тяхната главна преговаряща Хилдегард Пувак ги упрекнала, че не се радват достатъчно. Не личала радост в дописките им. Обясних им, че нас за дописките ни още не са ни порицавали, но ние си имаме един проблем, заради който наистина не върви много да се радваме - подарихме два чудесни ядрени реактора в името на евроинтеграцията.
Румъния поне получи същата дата без да подарява нищо.
На въпрос щяхме ли да получим датата, ако не се бяхме съгласили да спрем блокове 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" през 2006 г., външният министър Соломон Паси беше категоричен, че без да сме затворили глава "Енергетика", резултатите от Копенхаген изобщо нямаше да са същите. "Какви - не бих могъл да предвидя. Но даже биха могли да бъдат плачевни", каза той.
Така че България игра на сигурно, не пое никакви рискове. Направихме това, което Брюксел искаше от нас, и получихме това, което ни беше обещано. Щеше ли Евросъюзът да лиши и Румъния от дата, ако България не беше затворила глава "Енергетика"? Кой би могъл да предвиди?
|