|
Освен това бих искал да кажете дали управляващите - днешните и предишните, вземат предвид анализите на института.
Икономист от Нова Загора
Печатът публикува онова, което произвежда ИПИ. Вероятно ни има доверие - защото пишем за важни неща по интересен начин, независимо и обективно. Институтът е частен, учреден е преди 10 г. с мисията да търси пазарни решения на житейски и политически предизвикателства. Оттогава съм му директор. Ние сме най-старият частен икономически институт в България и един от най-старите във възникващите европейски икономики. Нямаме и не сме имали изключителен спонсор, нито такъв с лоша обществена слава. Всичко, което питате, може да се види на: http://www.ime-bg.org. Ще ви обясня онова, които не се забелязва от пръв поглед.
Работим по поръчка само когато тя съвпада с нашата мисия и не вреди на независимостта и реномето ни. На страницата ще намерите отчетите ни до стотинка по разходи, дейности и спомоществователи. Ние сме първата (след фондация "Отворено общество") неправителствена организация, чиито отчети от формалната ни регистрация през 1993 г. насам са публични, заверени от реномирани одиторски компании. Подкрепа от държавата не сме получавали, издръжката ни е главно от дарения.
Институтът не е собственост на хората, които работят в него. Съдбата му се решава от управителния съвет, чиито членове обаче не получават заплащане от ИПИ. Те назначават и уволняват изпълнителния директор. Работа на ИПИ се подпомага от международен консултативен съвет от известни икономисти, работещи доброволно и ad hoc. Вероятно най-познати в България членове на този съвет са сър Алън Уолтерс, Ричард Ран и Фридрих Бауерзакс.
Управителният съвет заседава поне веднъж на 3 месеца и поне веднъж годишно формулира приоритетите на работа, опитвайки се да предвиди развитията в България и по света.
От свършеното особено се гордея със следното: нашата работа през 1993-1995 г. съдейства за разпада на т.нар. пирамиди. През 1994 г. помогнахме на роми от Пловдивско да аргументират правото си да придобият собственост върху земя. Процедурата по осъществяване на това право сега се прилага за всички малоимотни. Сами или в сътрудничество положихме началото на изследвания в България на стопански феномени като сива икономика, сделки и конкурентност.
През 1998 г. разработихме, един далновиден народен представител внесе, а през 2000 г. парламентът прие закона за ипотечните облигации. Прекият резултат бе, че заемите за жилища и строителство поевтиняха. Тази година, в сътрудничество с изтъкнати правници и бизнесасоциации, разработихме законодателен механизъм за ограничаването на административната намеса в стопанството.
От 1998 г. работим системно върху предварителния анализ на въздействията на законодателството.
Рецептата, по която се опитваме да работим, е проста: подбираме важен стопански феномен или процес, от който зависи благоденствието на много хора, но който или е оставен без внимание, или бива тълкуван и "управляван" погрешно; убеждаваме, че ще предложим по-добро знание или решение в полза на мнозина; ползваме най-добрия наличен опит; когато предлагаме решение, намираме всички съюзници, които биха имали полза, и работим заедно. Публикуваме идеите и споровете си.
Питате дали управляващите вземат предвид нашите анализи... И да, и не. Но не смятам, че това е най-важното. Още Конфуций е обичал да казва: "Не давай съвет на цар, който не иска да го чуе". Изобщо, смятам идеята за добрия цар ("управляващ"), който схваща правилната идея и я прилага, за вредна. Защото вероятността да бъдат взети присърце идиотски идеи е голяма.
В стопанската област правителствата не трябва да пречат, а да налагат само такива ограничения, които подпомагат свободата за започване и водене на бизнес. Винаги се стараем да поставим и управляващите, и своите идеи в конкурентна среда. Така идиотските идеи се разпознават по-лесно и се намират добри и по-евтини решения. Мисля, че заради този подход т.г. ИПИ получи от правителството награда за цялостен принос в развитието на гражданското общество.
Г-н Станчев, спомняте ли си "революционното" си минало на член на "Екогласност"? Мислите ли, че онова, за което тръгнахте да се борите тогава, стана? Животът ви днес онова ли е, за което мечтаехте през 1989-а?
Надя Василева, Варна
Моята амбиция бе да се приеме нов закон, който разписва: правото на достъп до информация за околната среда, права и задължения при нейното опазване и ползване и процедурите за оценка на въздействието върху околната среда с широко участие на обществото. Това - без да се пречи на приватизацията и икономиката и без да се въвежда централно планиране. Законът бе приет през 1991 г. и просъществува допреди няколко месеца.
Новият закон за опазване на околната среда премахва в една или друга степен изброените принципи. Мисля, че незачитането на общественото мнение по този закон бе по-арогантно поведение на властите и народните представители от онова на последните комунистически правителства.
Някои неща се получиха, други - не. Проектът "Рила" бе осъществен наполовина, предстои възобновяването на АЕЦ "Белене".
В средата на 80-те за себе си исках да се занимавам с интересни за мен и полезни за други хора теми. Правех това тогава, правя това и сега. Надявам се, че се получава по-добре.
Г-н Станчев, доколкото си спомням, вие бяхте от т.нар. дисиденти преди 1989 г. и един от основателите на СДС. Как ви изглежда днес, след 13 години, СДС? Смятате ли, че с политиката, която води, има шанс някога да стане пак управляваща партия?
Миладин Зарков, София
Основният недостатък на СДС от учредяването досега е, че се опитва да се състезава с другите партии на тяхна територия - тази на популизма. Ценностите на партията, доколкото ги има, засега остават неясни за широката публика. От гледище на политическата "технология" СДС се държи по-лошо от БСП, макар идеите на тази партия да остават все така вредни за стопанството и благосъстоянието на гражданството. Безспорно историческата роля на СДС бе да изведе България от кризата на 90-те.
Г-н Станчев, помня ви като депутат във Великото народно събрание и много ви харесвах. Защо напуснахте политиката? Смятате ли да се върнете в нея? Сега на коя партия симпатизирате, ако не е груб въпросът ми?
Вера Милева, София
Напуснах поради две причини. Първо, не обичам диктатурата на посредствеността, която господства и във вътрешнопартийния, и общия политически живот в България. Второ, през 1991 г. бе сменена избирателната система, а аз бях избран по мажоритарната; действащият избирателен закон вече 11 години подтиска личната отговорност и преценка. Аз не се чувствам подходящ за участие. Симпатична ми е идеята за обща и стопанска свобода, но не виждам политическа партия, която последователно да отстоява подобни идеи.