Промяната в борда на Националната здравноосигурителна каса е подходящ повод да попитаме новия шефски екип накъде ще върви здравеопазващата система в България. Този въпрос задават сегиз-тогиз и лекари, и икономисти, за същото се пита и всеки българин като (потенциален) пациент. Все ще чакаме промени, докато няма перспективен



модел за здравно осигуряване.



Широко рекламираната здравна реформа от 1998 г. свърши работа колкото кучето на нивата, сиреч налепи нови наименования на участъковите доктори и поликлиниките, въведе нов здравен данък, който нарече "осигуряване" (за да намали фиктивно тежестта на данъчното облагане, което всъщност нарастна) и създаде нова свръхскъпа бюрокрация на "здравноосигурителната каса". Тя се прочу с мащабно строителство на луксозни скъпи офиси и с един софтуерен скандал, надскочил българските земи - първият модерен нашенски скандал, разтърсил нюйоркския Уолстрийт. Във всяко друго отношение здравната реформа постигна само



ефекта на преобличането



на познатото ни централизирано медицинско обслужване в нови думи и в търговски форми. Извечното облайване на ежегодния (и ежегодно нестигащ доникъде) здравен бюджет се допълни с регулярна караница по повод националния рамков договор между здравната каса и съсловните съюзи на лекари и стоматолози. Все същото окаяно си остана положението на болниците - повечето във фактически фалит, който би станал и явен, ако имаше правен ред кредиторите им да ги обявяват в несъстоятелност. Безспорно вече имаме



ограничен пазар на здравни услуги,



частни здравни заведения, клинични лаборатории, частно практикуващи специалисти и цели болници, които лекуват срещу заплащане. Най-типичен е обаче въздесъщият черен пазар на здравната помощ (от "ето докторе да се почерпиш", през "донесете си лекарството, ще ви го сложим" до "болните да носят чаршафи, превръзки и всичко необходимо за лечение"). Усещането за безизходица и безпомощност на националната здравна доктрина допълват десетките обяви под надслова "зов за помощ", заляли пресата, фондациите и фирмите. Липсата на ред изврати здравното финансиране в просия. Разбира се, законът великодушно разрешава на българина да има и доброволна здравна осигуровка, но



данъчната тесла кастри интереса



към пазарното здравно осигуряване, защото не признава осигуровката за разход и облага с пълна сила дохода, отделян за доброволни осигуровки. Привидно ясният законов принцип за "солидарност на осигурените при ползването на набраните средства" крие пълната неяснота и липсата на всякаква връзка между платените вноски от отделния "осигурен" и услугите, на които точно този платец и семейството му може да разчита. Впрочем сигурно е, че не може да се надява на нищо извън минимума, осигурен преди от "безплатната", сега от държавно платената медицина. Властва тоталитарният



разходопокривен принцип,



държавната здравна каса върти и суче, реже и прекроява нормативи, пътеки и цени, но в крайна сметка покрива фактическите разходи за здравно обслужване отново "на калпак" и колкото Бог да прости. Конкуренцията между монополиста и частните осигурители е забранена от закона. (Дали се осигуряваш "на частно" си е твой проблем, но задължителния здравен данък плащаш.) Конкуренцията между здравните заведения е фиктивна и обезличена от административното "райониране за болнично лечение". Засега държавата отхвърля с презрение всички



идеи за пазарно здравно осигуряване,



най-вече от страх, че ще изпусне финансовите юзди на сектора, където през следващите години ще се натрупат няколко милиарда резервни фондове. На здравната каса сега е забранено да управлява по какъвто и да е начин резервния си фонд, парите задължително се внасят в БНБ - главен износител на капитал от страната, - тя на свой ред веднага експедира набраните средства в Европа и САЩ. Безопасно и безотговорно. Нулев риск и никакви шансове за професионално управление на огромните финансови активи за опазване на здравето на нацията. А може и по друг начин: Всеки работещ да си избира частен здравен фонд, където да се осигурява, да плаща на него (и само на него) здравните си вноски. Разбира се, осигурителят ще презастрахова всеки осигурен, като превежда част от набраните здравни премии на презастрахователя (например на НОИ). Този осигурител ще води лична сметка колко точно пари е натрупал всеки негов клиент и ще инвестира набраните суми на капиталовия пазар, за да растат наличностите на неговите клиенти по-бързо и по-сигурно, отколкото при конкурентите (така расте и броят на клиентите, и печалбата на осигурителя). Ако се наложи, тъкмо този осигурител ще плаща за лечението на клиента си - у нас или в чужбина, там където клиентът си избере в зависимост от финансовите си възможности (включително осигурителната сума по сметката му). Държавата ще се грижи само за здравния минимум на онези, които нямат (или имат под минималната здравна осигуровка). Точно така ще бъде, само че не знам кога.