В края на 80-те години на ХХ в. британката Рейчъл Ашуел започнала да купува стари вещи от битпазари, за да обзаведе къщата си. В крайна сметка домът й става толкова красив и уютен, че хобито й се превръща в професия. Тя започва да отваря магазини за такива мебели, после - фабрика, а стилът добива популярност като "шаби шик" (shabby, англ. - дрипав, занемарен). Той се постига със стари или изкуствено състарени мебели, естествени материи и разнообразие от джунджурии, които пазят спомени от романтични времена. В последните години по ретрото луднаха и българите. Но тъй като корените ни не са във френския провансалски чар, нито в пищността на викторианския декор, най-автентично изглеждат старите бабини дантели и газени лампи. Всеки, който се отправи на лов за тези съкровища, неизменно стига до битака.

---

На малашевския битпазар, известен от край време като "битака", попадаме в неделя преди обяд. Това практически е към края на алъш-вериша, който върви само през уикенда от 8 до 13 часа. Посетителите са намалели, продавачите са поомърлушени от жегата. И въпреки това народът е в пъти повече от тълпата в който и да е столичен мол. Търсачът на винтидж съкровища ще трябва доста да се потруди, докато открие майсенския порцелан или кавказкото сребро сред купчините неработещи часовници, пластмасови дрънкулки, кукли без глави, празни флакони от парфюми, гуми, компютърни части, буркани, щипки за пране, парцали и всевъзможни други вехтории, събрани от кофите. Това е преобладаващият асортимент на най-големия битпазар у нас, който се намира в края на софийския квартал "Малашевци". Но въпреки невъобразимия хаос немалко колекционери го включват в ежеседмичната си обиколка за антики. Около тях се въртят доста легенди. Местният фолклор разказва за някой си, който купил оттук старинна табакера за левче, продал я в Ebay и с парите завел семейството си на околосветско пътешествие.

Гледката, с която посреща новака това колоритно тържище обаче, не вещае луксозни преживявания. Площта, на която се простира битакът, условно е разделена от обширен паркинг. "Официалната" част, в която се влиза от ул. "Лавандула", се ползва от по-богатите търговци, които могат да си позволят таксата от 2 лв., за да продават вехториите си. По-бедните са наредили стоката си по тротоарите на улицата, която се спуска към канала на Малашевската река. Никъде няма пазарски сергии, всичко е струпано върху постлани найлони, вестници или чаршафи и за да разгледа човек някой предмет, трябва да клекне и пропълзи до най-отдалечения ъгъл на тротоарната вехтошарница.

В неделя по обяд продавачите вече са уморени и апатични. В продължение на два дни те са водили битки най-вече помежду си. Порядките тук са такива. За да си запазиш хубаво място, трябва да си на линия към 4 часа сутринта. Ценните позиции са в началото на пазара, защото на влизане клиентът все още има пари в джоба си и е тръгнал да купува. Да изложиш стоката си в дъното, значи да чакаш вече охарчили се и по тази причина придирчиви мющерии. Рано сутринта отиват и най-хитрите търговци. Те изкупуват по-ценното и атрактивното от купчините с боклуци на колегите си и си правят една прилична колекция, която продават на по-висока цена в други кътчета на тържището.

Търговците са постоянно присъствие всеки уикенд, едни и същи от години, зиме и лете; единствено в дъждовно време не се мярка никой. Към новаците се отнасят враждебно и те практически нямат шанс да получат елитно парче тротоар, дори да дойдат първи на пазара. Иначе на битака няма расови и класови разделения. До стоката на пъстро циганско семейство своите сергии с порцелан и стари книги е наредил достопочтен възрастен господин с очила в позлатени рамки. Някои търговци пристигат на битпазара пеша, с вързопи, ръчни колички, чували и торби; други са отворили багажниците на скъпи автомобили. Но всички гледат заедно да убият времето до обяд и ако един няма монети за ресто, тича при съседа и той му услужва.

Сутрин първи от клиентите се появяват ловците на съкровища. Една част от тях са снабдителите на антикварните магазини. Най-ценното, изровено от битпазара, продължава пътя си по веригата и заема места по витрините. Не става дума за шикозните антиквариати за богати ценители, където действително се подават китайски вази и виенска мебел, а за по-народния им вариант, какъвто има на всеки ъгъл. Голяма част от тях действат на принципа "Купувам боклуци, продавам антики". Спазареният на битака за 1 лв. стар будилник се продава на антикварния магазин за 5 лв., а той от своя страна - особено ако говорим за онези красоти в дървени резбовани кутии с месингов обков, може да го обяви и за 100 лв. Голямото предимство да пазаруваш от антиквариат е, че стоките са почистени и реставрирани. Недостатъкът - че и там като на битака се продава всичко - часовници, марки, монети, медали, картини, бакърени менчета, свещници.

Вторият поток ранобудни клиенти в "малашевския мол" са колекционерите. Макар и редки, не са изключение случаите, в които редовни посетители на битпазара са попадали на ценни антики. Но хората събират не само произведения на изкуството, а какво ли не и тук действително е мястото, където се намират редки попадения. Един интериорен дизайнер ще открие ръчно плетени дантели за стотинки, тежки стари ютии, пишещи машини, газени лампи, грамофони, фенери, стенни часовници, бронзови свещници, гоблени, кожени албуми, сервизи и всичко, което човек може да си представи, захвърлено на някой порутен таван. Половината от тази стока действително идва оттам - от ограбени стари къщи и вили и разбити мазета и тавански помещения. Другата половина - от контейнерите за отпадъци. Много от най-интересните предмети не се забелязват при първото минаване сред купищата вехтории и е добре човек да отдели поне час, за да може да обиколи два, че и три пъти, дори да има ясна представа какво търси. Старите кучета - постоянните посетители, вече се знаят с продавачите и задачата им се улеснява. Самите търговци им смигат, че имат нещо "точно като за тях". Въпреки че то рядко се оказва търсеното.

На път към битака джобът трябва да е пълен с монети от 1 лев и 50 стотинки. Става ли дума за покъщнина, те вървят най-много. Без значение кое за колко се предлага, почти няма стока, чиято цена да не може да се свали до 2 лева. Техниката - телефони и компютри, върви по друга тарифа. За сделка на деня беше обявена продажбата на лаптоп за 100 лв., но това събитие беше коментирано от кибиците като "изключително".

На битпазара може, трябва и си длъжен да се пазариш. Не защото първоначалната цена е висока, а защото всичко струва точно толкова, колкото може да се вземе за него. Пазарлъкът в "Малашевци" не е онова театрално изкуство на диалога, в каквото е превърнат алъш-веришът по ориенталските пазари, но е задължителна комуникация, иначе ставаш подозрителен. Рано сутринта е най-скъпо. Напече ли слънцето обаче, цените започват да падат. В събота, когато търговецът все още държи шансовете си, иска повече, но в неделя вече е готов да отстъпи цялата си сергия за левче, че да се прибере у дома. Ако пък се зададе дъжд, облаците мигом свалят цената. Трябва да се отбележи, че ромите са най-добрите психолози сред продавачите. Един и същ поднос си сменяше цената толкова пъти, колкото минах и попитах за него. Първоначално струваше 5 лв., а след два часа го взех за 1 лв., защото на продавача му стана ясно, че наистина си тръгвам.

Погледнат от долу нагоре, от самия му край при мостчето над Малашевската река, битпазарът изглежда не чак толкова зле, дори живописно. Ако коритото на въпросния водоем се изчисти от тоновете смърдящ боклук, може дори да си пофантазираме за някакви весели тенти и фенерчета, които биха превърнали битака в нещо като родна алтернатива на Пазара на бълхите в Париж. Но не, тук реалността е друга, смисълът е друг. Битакът не е за туристи. Да извадиш фотоапарат, значи да си навлечеш сериозни неприятности. Номерът, че искаш да се снимате за спомен, не минава. Никой стопанин на сергия тук не може да гарантира за произхода на вехториите, които продава. А и се говори, че в малашевските дебри се върти бойка търговия с наркотици и оръжие, а в страничните улички са паркирани за оглед и продажба крадени коли.

Най-умните и пробивни вехтошари, онези, които притежават нюх към пазара, познават масовия вкус и имат понятие от естетика, поддържат регистрация в сайта OLX.bg. Това е бившият "Продавалник", мястото за покупко-продажба на стоки от частни лица. Тук отсятото от тротоарните вехтошарници се предлага с етикетите "ретро" и "винтидж" и на цени, десетократно по-високи, но все пак по-ниски от антикварните. Предимството е, че можеш да избираш от стола си пред компютъра, а и предметите вече са минали през своеобразен качествен контрол и са почистени. Недостатъкът - че купуваш котка в чувал, т.е. избираш по снимка. Продавачите понякога нарочно не дават точни размери на предмета и вместо чиния за торта получаваш чинийката на чаша за кафе. Или купуваш "дървен стенен часовник", а той се оказва от картон. Практиката е онова, за което сте си стиснали ръцете, да се изпраща с наложен платеж до офис на куриерска фирма, така че неприятната изненада настъпва едва след като парите са платени и пакетът отворен. За да няма разочарования, е добре подробно да се разпитва за всeки детайл, преди да се кликне върху "оферта" или, ако продавачът е от същия град, да се настоява за лично предаване на предмета. Въпреки тези рискове в OLX.bg могат да се намерят наистина стари и имащи антикварна стойност предмети на съвсем поносими цени. Ако, разбира се, целта е да напазаруваш. Но ако идеята е да изживееш отдавна забравеното вълнение на дете, озовало се на прашния таван, отрупан с вехтории, мястото е на битака.



--каре--

Битаци има навсякъде

"Пазарът на бълхите" е френският вариант на битака. В Париж има цели три такива пазара, като най-големият и най-старият е този в Сант-Уан. Формира се още през XVII век, когато хора започват да продават организирано стари дрехи и предмети за бита на открито. Повечето дрехи гъмжали от бълхи и оттам дошло името му.

Лондон се смята за рая на битпазарите. Един от тях - Портобело, се слави като най-големия антиквариат под открито небе в света. Той е меката на съвременните дизайнери и художници и често го посещават прочути хора, които се оглеждат за предмети на изкуството.

Само на битпазара в нюйоркския квартал Челси може да се намерят автентични американски дънки от времето на Дивия запад. Цените на стоките тук са фиксирани, но пазарлъкът е почти задължителен.

Тиргартен е едно от най-увлекателните места в Берлин, но дори и там се усеща традиционният немски ред. Този битпазар е изключително подреден и чист, всичко е на мястото си, а от купчини боклук няма и помен.

Големият пазар Хеталандантори е разположен с историческата част на Хелзинки. За разлика от другите европейски градове, там се продават също плодове, зеленчуци, риба и цветя.

Най-популярният битак в Москва е Вернисаж, който условно се разделя на три части. В първата са евтините китайски стоки; втората е истински секънд хенд на вещи с история; а третата предлага предмети на изкуството и ценности за колекционери.