Американската публика обикновено греши, когато става въпрос за външна политика. Нужен е елит, който да разбере това, да се справи с този проблем и да постъпи правилно.

В президентската надпревара през 2012 г. кампанията на Мит Ромни, в която аз работех като стратег, редовно задаваше серии рутинни въпроси за проблемите, които интересуват гласоподавателите. Няма съмнение, че и кампанията на Обама е задавала подобни въпроси, и съм сигурен, че резултатите им са били същите като нашите. Например - ето ги данните от проучване, направено през октомври, преди дебата за външната политика, който бе третият дебат за изборите. Резултатите, получени от него, бяха горе-долу едни и същи през цялото време на изборите. Избирателите бяха запитани: кой от следните въпроси трябва да бъде главен приоритет за президента и Конгреса? Отговорите бяха: икономически проблеми като заетостта; фискални проблеми като дефицита, разходите и намаляване на данъците; външните работи като националната сигурност и войната в Афганистан; стопанските въпроси като повишаването на цените на потребителските стоки, цената на петрола и имотите; социалните проблеми като абортите и гей браковете. Резултатите бяха следните: 56% за икономическите проблеми, 21% за фискалните, по 6% за външните работи и стопанските въпроси и 4% за социалните.

Не че не е очевидно, но това помага да се обясни защо в дебата за външната политика се отдели много време за обсъждане на проблеми, които всъщност са свързани с вътрешната политика, и на проблеми, които избирателите смятат, че влияят повече на живота им. "Търговията" бе спомената 14 пъти; тероризмът - само четири.

Независимо дали ни харесва или не, американците в наши дни просто



не се интересуват чак толкова



от външната политика. През 1964 г. изследване на центъра "Пю" показа, че само 20% от публиката е съгласна и 69% - не, с твърдението "САЩ трябва да се занимават със собствените си работи и да оставят другите държави да се справят, както намерят за добре". През декември 2013 г. тези, които не са съгласни с това твърдение, вече са 52%, а съгласните са паднали до 38%.

Ако търсите проблем, който да обедини републиканци и демократи, ето го. На въпроса "Трябва ли САЩ да се концентрират повече върху националните вместо върху международните проблеми?", резултатите почти не се различават - 82% от републиканците, 76% от демократите и 79% от независимите казват "да".

В свят, в който политиката все повече се основава на пазара - което е просто възпитан начин да кажеш, че политиците проучват общественото мнение, тъй като имат нужда да наберат огромни суми пари - тези цифри предоставят почти нулев стимул за занимания с международна политика. В резултат никой не желае да поеме рисковете на това ръководство, защото няма полза. Накратко, ако изглежда така, сякаш американците не се интересуват много от това, което се случва в света... това е, защото наистина не се интересуваме. И повечето от политиците ни изглеждат напълно доволни да не се интересуват от света, защото ние не се интересуваме.

Били сме в подобно положение преди и



това никога не свършва добре



Преди Втората световна война е имало вълна от антиимиграционни настроения, които са били насочени дори срещу бягащите от разрастващата се европейска война. В четири различни проучвания през 1938 г. между 71 и 85% от населението са се противопоставяли на това САЩ да приемат повече бежанци. През май 1939 г. еврейските бежанци на океанския кораб "Сейнт Луис", които са се измъкнали от Европа без визи, не са получили разрешение да акостират. След като и Куба им е отказала, те са се върнали в Амстердам, който скоро е бил завладян от нацистите.

По време на президентските избори през 1940 г. републиканецът Уендъл Уилки е заел по-антинацистка, интервенционистка позиция и е бил разбит от президента Рузвелт. След самите избори и началото на войната в Европа Рузвелт е бил толкова чувствителен към антивоенните настроения, че дори е положил усилия да помогне на Великобритания да изглежда по-антивоенна. В призива му за отмяна на условията на Акта за неутралността, които забраняват продажбата на оръжия на воюващи страни, той казва: "Действията ни трябва да бъдат водени от една-единствена категорична мисъл - да запазим Америка извън войната."

Удроу Уилсън е бил преизбран през 1916 г. със слогана "Той ни задържа извън войната". Но при своето слово при встъпване в длъжност признава, че е подготвял нацията за война. "Няма връщане назад", каза той мрачно. "Става дума за нашите съдбини, независимо дали ни харесва или не". Няколко години по-късно над 320 000 американци са били убити или ранени в първата европейска война.

Днес президентът Обама твърди, че



е "приключил две войни"



Това е изключително американски центрирана перспектива за президент, който натъртваше на международния си опит, когато се кандидатира през 2008 г. Войните не са приключили, но американските войници са извън Ирак и много по-малко отпреди са в Афганистан. Войната ни е приключила или приключва.

Най-забележителното е, че въпреки че светът изглежда на ръба на хаоса, нито един американските политик не е готов да пристъпи напред и да използва външната политика като път към лидерството на нацията. Единственото изключение може би е Ранд Пол, който изглежда изкушен да изведе американските войници от всички места, на които мобилните им телефони имат нужда от роуминг.

Вярвайте ми, знам колко е трудно да накараш публиката да подкрепя непопулярни позиции. Но наистина ли американците виждат така ролята на САЩ в света? Седим си вкъщи, виждаме по тв мъртъв американец в украинско поле, което президентът ни нарича



"възмутително събитие" - странна фраза за масово убийство



Кръвта на американците и съюзниците им освободи големи райони от Ирак от тиранията на Саддам - да, можем да спорим за ползите от инвазията, но Саддам беше диктатор звяр. Тези райони сега падат под черния флаг на ИДИЛ. Дали някой наистина мисли, че Иран не развива ядрено оръжие? Или че талибаните няма да "победят" в Афганистан?

Външната политика на Обама е базирана на два принципа: "ново начало" с мюсюлманския свят, както твърдеше той в речта си през юни 2009 г. в Кайро, и "да не бъде Джордж У. Буш". Първият се провали с гръм и трясък. Вторият - "да не бъде Джордж У.Буш" изглежда толкова логично за следващите избори, колкото и Джей Еф Кей да се кандидатира с мотива, че няма да бъде Труман.

Светът и собствената ни съвест в крайна сметка ще изискват САЩ застанат отпред. Те винаги го правят. Някои от ужасите ще бъдат прекалено големи, някои атаки ще бъдат прекалено печални, за да ги игнорираме. Но всички ще бъдем по-добре обслужвани, ако политиците ни спрат с проучванията на общественото мнение и започват да обясняват по-добре защо лидерството на САЩ бе критично важно за света.

Да казваш това, което аудиторията иска да чуе, може да е добър начин да получиш гласове, но е опасен начин да ръководиш държава и трагичен начин да ръководиш света. Лидерите ни трябва да ни дадат нещо повече - дори ако понякога изглежда, че не го заслужаваме.