"Добро утро, България. Днес Висшият съдебен съвет (ВСС) отново с хъс отстоява независимостта на съдебната система, назначи най-добрите за шефове в съда и прокуратурата, като се ръководеше единствено от професионалните и моралните им качества, лоши магистрати бяха наказани, а междувременно група граждани скандира пред сградата на съвета, за да изрази подкрепа за действията му."

Вероятно така си представят новините членовете на ВСС, които преди дни предложиха съветът да си направи редакционна колегия, за да подобрява имиджа си и доверието на обществото. Редакционната колегия щяла да усъвършенства сайта на съвета, а можело и да създаде отделен новинарски сайт, както и да качва новини във "Фейсбук" страницата на органа. Колегията щяла да върши работа и покрай предстоящия избор на председател на Върховния касационен съд. Казано накратко -



за да си харесват новините, във ВСС ще си ги пишат сами



В крайна сметка точката беше отложена, за да се съберат всички членове на кадровия орган. Дано тогава здравият разум да надделее. Но самото поставяне на подобен въпрос е поредното доказателство, че съветът има сериозен проблем. Очевидно схващането на мнозинството му е, че без значение какви решения вземат, ако те се представят положително пред публиката, значи са добри. Но ако във ВСС не обичат критиките, то логичната реакция би била първо да си анализират действията, за които са критикувани. При това не само от родните медии, но и от Европейската комисия, от неправителствения сектор и от съсловни магистратски организации. Истината е, че и предишните състави на Висшия съдебен съвет заслужено търпяха много критики, които подминаваха непукистки и високомерно. Този състав реши да действа. И то как. Сякаш редакционната колегия би променила факта как например тръгна процедурата за избор на председател на Върховния касационен съд или че в нарушение на закона съветът отказа да възстанови на постовете им двама магистрати с прекратени обвинения. Или пък как уволни дисциплинарно своя член Камен Ситнилски, като прочете закона, както му изнася.

Вместо да се занимават с редакционни колегии, в понеделник членовете на съвета



можеха да защитят номинираната за зам. правосъден министър



съдия Аглика Адамова, атакувана от медиите не заради действията си като магистрат, а защото е дъщеря на баща си. За това обаче по време на извънредното заседание на съвета не се чу и дума.

Неотдавна, пак защото не харесват образа си в медиите и обвиняват за това "огледалото", а не себе си, членовете на ВСС решиха да уволнят пресдиректора на институцията, като промениха длъжностната му характеристика. Това едва ли ще спре журналистите да "обсаждат" (по думите на член на ВСС) съвета на всяко заседание. Журналистите всъщност следят заседанията на съвета, които са публични, в специално оборудвана зала. Но това не означава, че има прозрачност. Много често точките се обсъждат на работни заседания и само се гласуват пред камерите. Да не говорим за допълнителните и извънредните точки, които влизат в дневния ред в последния момент. Или пък тези по проекти и документи, които никога не стигат предварително до медиите. В края на м.г. например



точката за коледните бонуси в системата беше замаскирана



в дневния ред под съкращение - съветът даде правомощия на административните ръководители в съдебната власт да упражнят правомощията си по ПОИСДТВ. Тогава от пресслужбата на съвета обясняваха, че не знаят какво е ПОИСДТВ (Правила за определяне и изплащане на средства за допълнително трудово възнаграждение).

На сайта на съвета вече се качват пълните стенографски протоколи от заседанията. Това става обаче с около месец закъснение. В момента последният пълен протокол е от заседанието на 10 юли. След тази дата са проведени още 5 заседания. Сигурно ще видим пълните им протоколи чак след съдебната ваканция.

Дори елементарни въпроси трябва да бъдат задавани по реда на Закона за достъп до обществена информация, отговорите, ако изобщо бъдат давани, пристигат след седмици по пощата. Няколко пъти членове от публичната комисия на съвета направиха неформални срещи с репортерите, на които да се обсъди как да бъде подобрена комуникацията. Такива срещи обаче по-скоро служат да се види как би се улеснила работа на медиите, за да бъде всъщност затруднена.



Работата на медиите е да търсят и сочат проблемите



Но за повечето от членовете на съвета медиите са враг, който само търси слабостите му и не вижда положителните моменти в работата му, а журналистите не трябва да го критикуват, а да му партнират. За ВСС идеалният вариант би бил членовете му сами да подготвят публикациите и да ги пращат в редакциите (което не е прецедент - един председател на съд в София преди 2 години искаше заглавията да се съгласуват с него). Тогава пък ресорните журналисти може да си направят съдебна колегия и да действат вместо ВСС. Почти сигурно е, че в много случаи ще вземат по-добри решения.