Винаги ли при делене при съпружеска имуществена общност дяловете са поравно? Има ли хипотези и ситуации, в които може да се получи повече? И ако да, то по какви процедури стават претенциите и получаването?



Ч.A., София



И по новия СК основният режим на отношения между съпрузите си остава съпружеската имуществена общност (СИО). И това независимо че бяха предвидени още два режима - този на разделност и брачния договор.

При СИО вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити. Кодексът предвижда, че съвместният принос може да се изрази не само във влагане на средства и на труд, но дори и в грижи за децата и в работа в домакинството. Освен това изрично е заложено, че съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Има и специална част в СК, която е посветена на прекратяването на съпружеската имуществена общност. Така според чл. 27, ал. 1 СИО се прекратява с прекратяването на брака. Тя обаче може да се прекрати по съдебен ред и по време на брака, ако например "важни причини налагат това". Прекратяване може да има и ако в един момент съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор.

То може да се случи и ако има изпълнение, насочено от кредитор върху вещ - съпружеска имуществена общност, по реда на Гражданския процесуален кодекс за личен дълг на единия от съпрузите. Тогава изпълнението прекратява общността върху тази вещ. Например върху апартамент. Съпружеската имуществена общност се прекратява и с влизане в сила на решението за откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг - едноличен търговец или неограничено отговорен съдружник.

Обичайно и най-често обаче прекратяването на СИО става при развод.

В чл. 28 от СК изрично е записано, че при "прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни". Това означава, че всичко се дели 50 на 50 - имоти, пари, коли, други вещи. И че от идеалните части, които те са имали, то вече ще имат напълно реални части от въпросните вещи, от имуществото.

Веднага след разпореждането за деленето точно наполовина по стар обичай следват няколко изключения, при които се позволява определяне на по-голям дял на единия съпруг. Така например при развод съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на съпруга, на когото е предоставено упражняването на родителските права за непълнолетните деца, ако той няма възможност да издържа себе си и тях подобаващо. Законът дори позволява съпругът, на когото са дадени родителските права, да получи извън дела си движимите вещи, предназначени за тяхното отглеждане и възпитание.

Има и още една възможност за получаването на по-голям дял от общото имущество - ако приносът на единия съпруг в придобиването значително надхвърля приноса на другия. Претенцията се предявява чрез иск до съда в срок до една година от прекратяването на брака или съпружеската имуществена общност.

По правило, дори по презумпция се смята, че и двамата съпрузи са допринесли еднакво за брака и придобиването на имуществото. Но много често има значително несъответствие в приноса и е естествено да се даде възможност за преодоляването на общото правило. На тази основа съдът може да определи на бивш съпруг по-голям дял върху недвижим имот, който е бил семейна общност, когато неговият принос надхвърля значително този на другия. Това може да стане, независимо че другият съпруг е изпълнявал задълженията си според възможностите си. Единствено при завеждане на иск в съда за по-голям дял претендиращият трябва да докаже с документи и свидетели, че е получавал например значително по-голям доход от другия съпруг и че последният е разходвал средства лично за себе си, с което не е допринесъл за увеличаване на общото семейно имущество.

Важно е да се знае, че СК допуска дори при развод единият съпруг да получи част от личното имущество на другия. В чл. 30 е записано, че всеки от съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобил имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата.

Под лично имущество се имат предвид "вещните права, придобити преди брака, както и придобитите по време на брака по наследство и по дарение". По СК те принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и вещните права, придобити от единия съпруг, когато кредитор е насочил изпълнение за личен дълг на другия съпруг по реда на Гражданския процесуален кодекс върху вещни права, които са съпружеска имуществена общност. Лични са и движимите вещи, придобити от единия съпруг по време на брака, които му служат обикновено за лично ползване, за упражняване на професия или на занаят. Такива са и вещните права, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие.