Дебатът дали минималните осигурителни прагове влияят негативно върху заетостта, или напротив - помагат за защита на нископлатените работници, става все по-ожесточен. От една страна, работодателските организации твърдят, че системата на минималното осигуряване е изиграла положителна роля в първите години от въвеждането й (от 2003 г. до 2008 г.), но от кризата насам вече е пречка за наемането на хора с по-ниски познания и умения и води до загуба на работни места. От друга страна, синдикатите са категорични, че осигурителните прагове защитават служителите от некоректните фирми и изваждат сивата икономика на светло. Държавата като посредник в общуването признава несъвършенства в системата, но засега не демонстрира воля за промяна въпреки ежегодното напомняне от Европейската комисия.

Два анализа - на финансовото и социалното министерство, показват несъвършенства и нужда от промяна на правилата. Тъй като анализите не доказват категорично само негативни или положителни страни на праговете, а по-скоро отчитат и едните, и другите ефекти,



всеки ги чете, както дяволът - евангелието



Синдикатите изтъкват положителните изводи, а работодателите - вредите.

В последния анализ по темата, поръчан от социалното ведомство, се препоръчва да се промени механизмът за определяне и повишаване на минималните прагове. С други думи - да се отчитат реални измерими фактори и да не се прилага административно увеличение по усмотрение на министъра. Увеличението на праговете трябва да е икономически обосновано: да се базира на постигнат ръст в производителността на труда, икономически ръст в сектора, да се отчита приносът на бранша за нарастването на брутния вътрешен продукт. "За браншове, където няма постигнат ръст, не трябва да има и увеличаване на минималните осигурителни прагове. Картината е твърде различна на ниво сектори и браншове - в браншовете с висока принадена стойност е логично да се договарят ежегодни ръстове на минималния осигурителен доход. Но в браншовете с висока концентрация на нискоквалифициран труд е икономически неоправдано да се говори за ръст, дори минимален. По-добре е да се запазят няколко поредни години с нулев ръст, отколкото по изкуствен (тоест административен) начин да се договарят по-високи размери, тъй като резултатът от подобни действия ще се изрази във влошаване на заетостта", пише в изследването.

Служебният министър Йордан Христосков даде заявка, че



по-скоро ще следва друга позиция



Той настоятелно моли синдикати и работодатели да постигнат договорки във всички сектори, за да не се налага той да вдига административно праговете. Предшествениците му избягваха да налагат решения и където няма договорки, секторът остава без увеличение. Сега обаче Христосков говори за два варианта - увеличение със средния процент на договореното или с индекса на инфлацията. Той посочи, че има сектори, в които умишлено не се постига договорка вече втора и трета година, за да не се увеличават праговете.

Служебният министър е привърженик на автоматичните механизми - за ръст на осигуровките и на минималната заплата, което би лишило системата от популизъм и би я направило по-предвидима. Ако се направи формула с измерими критерии - инфлация, производителност на труда и др., политиците няма да се упражняват излишно на гърба на получаващите ниски доходи, като им обещават минимална залата от 1000 лв.

Подобно решение обаче няма да бъде лесно прокарано. Синдикатите са категорични, че минималните прагове защитават работниците и настояват за постоянното им увеличение. Българската стопанска камара в последните години защитава неизменна позиция: праговете имат негативно влияние върху заетостта, притискат правителството да увеличава минималната заплата, а механизмът на договаряне води до "затваряне" на ножицата в заплащането на нискоквалифицираните и висококвалифицираните служители. В подкрепа на тезата на бизнеса е и препоръката на Брюксел да се изследва дали праговете наистина не възпрепятстват нискоквалифицираните работници да си намерят работа, или пък наемането им не излиза прекалено скъпо на фирмите, което да създава условия за "потъване" в сивия сектор.

Двете изследвания стигат до извода, че като цяло



системата с праговете няма пряк негативен ефект



върху заетостта и в частност на служителите с ниска квалификация. Но минималните осигурителни прагове не са безспорни - документът на финансовото министерство показа, че в някои региони праговете надхвърлят средната заплата. Именно данните по браншове и региони и области открояват разликите в ефекта на минималните осигуровки. По-голямата част от работодателите смятат, че към настоящия момент праговете не са адекватни. Едва 29% са на мнение, че механизмът е останал адекватен и след въвеждането му - за кризисните години 2009-2013 г. Признават, че позитивен ефект от системата е имало при въвеждането й, но кризата е изиграла ролята на увеличително стъкло, което многократно е засилило недостатъците. "Работодателите са категорични, че ако при въвеждането през периода 2003-2008 г. инструментът е функционирал адекватно на икономическите обстоятелства, то под влияние на стагниращите пазари и макроикономическите дисбаланси в българската икономика през 2009-2013 г. в част от икономическите сектори минималният осигурителен доход е започнал да играе противоречиво влияние", се казва в доклада.

Системата има и предимства, които се изтъкват от повече от половината от фирмите - борба със сивата икономика и нелоялната конкуренция, подкрепа за осигурителната система, повишаване нивото на доходите и гарантиране на пенсиите на работниците. В проучването се твърди още, че е несъстоятелна тезата, че праговете влияят негативно на наемането на нискоквалифицираните работници - "тъкмо те са инструментът, който защитава правата на лицата, полагащи нискоквалифициран труд". Според работодателите обаче това важи най-вече за работниците с ниска квалификация, които "са много слабо информирани, дори в редица случаи и неграмотни и затова не притежават компетенциите да преговарят с работодателя за заплатата си, нито да отстояват своите права". Само 13.5% от шефовете (и 9% от служителите) възприемат праговете като фактор, влияещ негативно върху декларираната заетост и пазара на труда, според отговорите на фирмите. Почти 46% от работодателите и 42% от работниците не смятат, че праговете оказват негативно влияние. Останалите са на противното мнение. 32% от фирмите смятат, че праговете възпрепятстват наемането на млади хора, за 57% това не е така. Такава е общата картина.



Според големината на фирмата обаче положението е различно



- колкото по-малка е фирмата, толкова повече работодателят смята, че праговете го ограничават за наемане на младежи. Подобно разграничаване има и по сектори. За търговията на дребно, хотели и ресторанти, производство на текстил и сухопътен транспорт, където работят най-много хора с минимални осигуровки, прагът е доближил средния осигурителен доход. Нещо повече, в регионите с най-високата безработица към 2011 г. - Северен централен, Северозапад, Североизточен и Южен централен - минималният осигурителен доход е стигнал средната работна заплата.

Ежегодното увеличаване на праговете по браншове от 2009 г. до 2014 г. има негативен ефект за всяка четвърта фирма - в 24.4% от предприятията са съкратени нискоквалифицираните служители.



В 14.4% от фирмите са съкратени висококвалифицирани служители



Още по-интересно е, че във всяка пета фирма (21%) висококвалифицираните хора са напуснали, защото са неудовлетворени от заплатата си, тъй като по тяхната преценка тя е недостатъчно висока в сравнение с възнагражденията на нискоквалифицираните работници от бранша. Затова индексиране на заплатите на тази категория служители е направена в 18.1% от фирмите.

Влиянието на минималните осигуровки е твърде различно на секторно ниво и на ниво области. Това обяснява факта, че по-големите предприятия изпитват по-малко затруднения с набирането и задържането на персонал, а също така в по-малка степен са уязвими към слабите страни на прилагането на системата. Като цяло фирмите в браншове с по-висока структурна безработица, по-нисък коефициент на икономическа активност и по-големи дялове на трайно безработни и обезкуражени лица виждат негативните ефекти от праговете и обратно.

Регионалните оценки възпроизвеждат противоречивостта в мненията на работодателите за влиянието на минималните осигуровки. Според 39.5% от работодателите и 34.5% от работниците праговете са фактор за повишаване на безработицата в региона и областта, в която живеят и работят. 47.5% от работодателите считат, че под тяхно влияние се стига до ограничаване на дейността на част от предприятията, като в някои случаи се стига и до фалити. По области най-позитивни оценки дават Търговище, Шумен, Пазарджик, Сливен, Кърджали, Бургас, Варна, Ловеч, Враца, София-град. Силно раздвоени са работодателите от Плевен, Пловдив, Стара Загора.

"Минималните осигурителни доходи са инструмент с висок позитивен потенциал за договаряне на доходи и за стабилност на осигурителната система, който обаче трябва да бъде прилаган гъвкаво и при активното (но в никакъв случай формализирано) участие на голяма група от работодателите в процеса на договаряне. В основата на договорените ръстове трябва да бъдат спецификата на секторите и състоянието на местните пазари на труда", заключава анализът.