Две разследвания срещу магистрати, шумно започнали преди доста време, а после тихомълком прекратени, както се разбра в последните дни, отново поставят въпроса за това колко удобно е да има магистрати, срещу които текат разследвания и проверки. Всеки обвиняем заслужава бързо и качествено разследване и справедлив съд. Когато обвиняем е съдия, прокурор или следовател, системата дължи двойно повече усилия да затвори казуса в съкратени срокове, и то така, че да не оставя вратички за ново отваряне. Защото това е елементарен механизъм за държане на магистратите в подчинение. А когато има за какво да бъдат "хванати", магистратите може лесно да бъдат използвани за различни поръчки. Другият плюс от това да има обвиняеми магистрати е, че случаите им могат да бъдат докладвани в Брюксел в графата "борба с корупцията по високите етажи".
Висшият съдебен съвет с голяма неохота направи регистър, в който влязоха всички разследвания срещу магистрати, които се водят срещу известен извършител. Тези, които са срещу неизвестен обаче, са още по-големият проблем, защото са педал, който всеки момент може да бъде натиснат. И "неизвестните" магистрати са наясно с това.

"Днес, 28 януари 2013 г., Софийската градска прокуратура (СГП) привлече в качеството на обвиняем Стойчо Ненков - прокурор от Апелативната прокуратура - София по вече образувано от СГП наказателно производство срещу него. Той е обвинен, за това, че на 11 октомври 2012 г. в София, като орган на власт - прокурор в Апелативната прокуратура, е осуетил наказателното преследване срещу Марио Николов и Людмил Стойков - подсъдими по дело на Софийския апелативен съд. Това е направил, като е депозирал допълнително писмено изложение към касационен протест, изготвен и внесен от друг прокурор. С допълнителното изложение обвиняемият Ненков оттеглил подадения протест спрямо Николов и Стойков с цел да ги избави от наказание, което им се следва по закон.
Спрямо обвиняемия Стойчо Ненков е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер на 5000 лв."
Това е съобщението от официалната страница на прокуратурата от 28 януари м.г., свързано със скандала с делото САПАРД, който се вихреше по това време. С това се изчерпа и цялата информация за разследването срещу прокурора, която от прокуратурата огласиха. След това месеци наред от държавното обвинение отговаряха с дежурното "работи се" на журналистическите въпроси докъде е стигнало разследването срещу Ненков. Докато преди дни не стана ясно, че разследването е прекратено. И толкова. Не само че прекратяването не беше огласено през сайта на институцията, но и не се чуха никакви мотиви защо се е стигнало до него. Доказателства ли не са събрани, или пък извършеното не е престъпление? Не се знае дори кой прокурор е сложил подписа си под постановлението за прекратяване. Освен това е твърде интересно какво точно е извършено по делото за тази година и половина, откакто на Ненков беше повдигнато обвинение. Дори по един свидетел само да беше разпитван на ден, това са около 300 работни дни. Колкото и експертизи да са се налагали за разкриването на истината, времето пак е предостатъчно. Разследвано ли е изобщо? Всъщност след година и половина разследване, ако се беше замотала още няколко месеца, прокуратурата рискуваше Ненков да се възползва от законовото си право и сам да поиска делото му да влезе в съда или да бъде прекратено.
Едва ли липсата на информация е свързана със съдебната ваканция. Никога няма да разберем каква е истината около оттегления протест срещу бизнесмените Николов и Стойков. И дали образуваното срещу Ненков разследване не беше само бушон, който да изгърми и да спаси цялата верига от изгаряне. Защото, ако си спомняте, в скандала около делото САПАРД имаше замесени и високопоставени представители на държавното обвинение.
Ако Ненков беше изключение, можеше да махнем с ръка и да си кажем, че и в най-добрите системи стават грешки. Прекратяването на разследвания дълго след гръмкото им образуване обаче е запазена марка на прокуратурата от години. И само последните дни поднасят подходящи примери, доказващи това.
Помните ли следователя от националното следствие Татяна Шарланджиева. Тя също беше разследвана за престъпление срещу правосъдието и в началото на месец май 2013 г. получи обвинение за това. И за това производство от Софийската градска прокуратура отказваха всякаква информация. Едва наскоро се разбра, че то е прекратено на 10 юни. Какви са мотивите за прекратяването остава неясно. Разследването, по което Шарланджиева беше обвинена, бе образувано през май 2007 г. срещу нея и тогавашния зам.-министър на икономиката Корнелия Нинова (БСП). След година делото беше прекратено. Прокуратурата го възобнови през февруари 2013 г., но обвинение получи само следователят. Прокуратурата твърдеше, че в периода от август - октомври 2006 г. като магистрат в националното следствие Шарланджиева е предпазила бизнесмена Красимир Георгиев от разследване за пране на пари по аферата "Топлофикация". Така и не стана ясно дали прокуратурата отново разследва и бизнесмена Георгиев.
През 2007 г. Шарланджиева и Нинова бяха главни действащи лица в скандала между тогавашния министър на икономиката Румен Овчаров и шефа на националното следствие по това време Ангел Александров. През 2007 г. от данни, събрани със СРС от подслушване на Георгиев, стана ясно, че Шарланджиева и Нинова са разговаряли по телефона с Георгиев преди всеки негов разпит. Така показанията на бизнесмена в качеството му на свидетел по делото за пране на пари срещу бившия шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров са били предварително нагласявани според доказателствата, с които разполага следствието.

Сега, 7 години по-късно, се разбра, че обвиненията са били напразни. И в този случай загадка остава престъпление ли няма

, или доказателства. Излиза, че през 2007 г. делото е било правилно прекратено. Тогава защо е било възобновено 6 години по-късно, кой е наредил това? И какво е свършено по разследването за този немалък период от образуването му? Наивно е да очакваме, че някой от прокуратура ще даде отговори на тези въпроси. А когато информацията е оскъдна, остава място за интерпретации и риторични въпроси. Като например дали след 2007-а Шарланджиева е работила постоянно под сянката на заплахата, че делото й може да бъде възобновено всеки миг.

За капак в случаите с Ненков и Шарланджиева Висшият съдебен съвет наруши закона, като отказа да ги възстанови в системата, откъдето те бяха временно отстранени заради висящите разследвания. Сега се очаква Върховният административен съд да отмени тези решения на съвета. А пътят и двамата да съдят прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е напълно открит. Върховният прокурор Боян Тошев например осъди държавното обвинение да му плати 200 000 обезщетение по този закон, съобщи "Правен свят".
Тошев беше задържан през април 2007 г. и обвинен за получаването на подкуп. Към онзи момент той е ръководител на отдел "Инспекторат" към Върховната касационна прокуратура. На 18 април 2007 г. ВСС го отстрани временно от длъжност. На 25 май 2007 г. съдът го пусна под гаранция от 2500 лв. Според обвинителния акт, внесен в съда юли същата година, от 1 март до 5 април 2007 г. Тошев е поискал от районния прокурор от Варна Георги Манасиев 30 000 евро, за да упражни влияние върху главния прокурор, който трябвало да внесе във ВСС кандидатурата на Манасиев за шеф на Районната прокуратура във Варна. Година по-късно съдът оправда Тошев, а горните инстанции потвърдиха невинността му. А данъкоплатците ще платят сметката.
В решението на съда по делото за обезщетение се казва следното: "Това дело (наказателното срещу Тошев, б.а.) е многократно използвано с тази цел не само в медиите, но и в официални доклади пред служители на ЕК. Незаконното обвинение и държавна репресия спрямо ищеца на практика унищожават професионалното му бъдеще. На този съд не му е известен друг случай на толкова високопоставен магистрат, който е бил толкова силно засегнат от несправедливото и незаконно държавно обвинение. Оттук производният факт - прокуратурата накърнява по този начин сериозно своя имидж, оттук - на държавата." И още: "Прокуратурата прочее използва случая като реклама за непримиримата си борба с корупцията. В случая рекламата се оказва фалшива."