Лесно е да се правят акции зад маски. Защото после е невъзможно да се потърси отговорност при насилие и грешки. |
Независимо че МВР почти веднага си посипа главата с пепел, поправи бравите, вратите и прозорците и лично министърът отиде да се извини на хората и увери, че виновните ще бъдат наказани, такива досега не са намерени.
И вместо случката да е за урок,
и полицейската немарливост в случая да не се повтаря, тя взе, че се повтори. Пак в издирване на същата банда полицаи влетяха в дома на семейство в Козлодуй, седнало на закуска. Полицаите този път дори не се извинили. По-късно се оказало, че незнайно как на същия адрес е регистриран и издирваният.
През последните години се наблюдава опасна концентрация на такива полицейски грешки и полицейско насилие. Работещите в МВР не си извличат поука от нито един свой гаф, наказания отнасят само нисши служители, а на началниците им се разминава.
Низът от "ювелирни акции" е направо за сериал
Преди 20-ина години спецполицаи натръшкаха всички посетители в заведение на бул. "Черни връх" в София на 24 май. На един от празнуващите там учители полицаите счупиха черепа и той след много операции осъди МВР, макар и за смешна сума. В столичен квартал спецполицаи сбъркаха адреса и влетяха с прозорците и с входната врата в дома на възрастно семейство. Преди няколко години пак командоси нахлуха в дома на певеца Красимир Аврамов. И само това, че той успял да промълви, че е певец и че могат да видят това на плаката, с който са завили главата му, го спаси от още физически и психически болки и спомени. Блог на Le Monde описа история с шефа на френския банков клон у нас, чието семейство също било изненадано от маскирани полицаи с насочени оръжия и крещящи на български. Благодарение на това, че се оплакал едновременно на френския посланик и на МВР, банкерът получил дълго извинително писмо на френски. МВР стана известно и с филмирането на акциите си с в стил "понеже си абсолютен престъпник" и "говори, че иначе много ще боли". Бившата съпруга на покойния Юри Галев твърдеше, че когато полицията арестувала сина им, три пъти го карали да влиза и излиза от арестантската камионетка, за да станел по-хубав записът.
Такива случки могат да докарат много присъди на България в Страсбург. Заради едната суета, биене в гърдите и самозабравяне полицаите рискуват много криминално проявени лица и закоравели престъпници всъщност да получат обезщетение заради това, че са нарушени техни основни права. Досега МВР все не успява да постигне баланс -
да залови извършителя на престъпление, без да прегази закона
Причините за това са комплексни - ниска интелигентност, лоша подготовка, небрежност, прекомерно самочувствие, занижен контрол от ръководството, но най-сериозната е безнаказаността, която влече след себе си още и още грешки.
За това, че рядко някой понася отговорност, емблематичен пример е случаят на полицейско насилие в Кърджали, станал при управлението на ГЕРБ. Тогава четирима цивилни полицаи нахлуха в жилището на семейство, събориха на земята мъжа - бивш техен колега от МВР, сложиха му белезници, нараниха го, сцепиха главата на дъщеря му и изхвърлиха от леглото племенника му. Чак когато съпругата успяла да извика съседите чрез удари по стената, полицаите обявили, че не са бандити, а провеждат операция. Дотогава хората мислели, че ги нападат престъпници.
Какво се случи след това - първо се заговори, че станала грешка. После тогавашният премиер Бойко Борисов се възмути и поиска тежки наказания от вътрешния министър Цветан Цветанов. Няколко дни по-късно обаче МВР шефът обяви от парламентарната трибуна, че няма полицейско насилие и полицаите са изпълнили задълженията си. Получили писмено предупреждение само защото не били написали рапорти и протокол. Местната прокуратура също ги оневини.
Това
неглижиране на случаите с тежко погазване на човешки права
поражда ефекта на доминото сред полицаите - вместо да са прецизни, внимателни и стриктно да спазват закона, те си позволяват своеволия.
Факт е, че работата на полицаите е стресова, че организираната престъпност не си поплюва - бие, стреля, убива, реже уши, чупи крака и е тежковъоръжена. Затова има и барети, специализирани отряди, групи за проникване и задържане. Има оперативни работници, както и хора, занимаващи се с подслушване и следене. Всички те и техните началници имат тясна специализация, ясни права и задължения, биват обучавани и подготвяни. Това струва милиард лева на данъкоплатците всяка година. Но при такива случки остава впечатлението, че похарчените милиарди са всъщност прахосани. Къде например е предварителното разузнаване на обстановката при тези случаи? Защо търсеното лице първо не е локализирано със сигурност, не са установени навиците му, всекидневните му маршрути? Защо се атакува "на сляпо", като се поставя под заплаха и своят, и животът на други невинни граждани? Ами ако някой от невинните граждани се паникьоса и направи движение, което баретите да сметнат за заплашително? Трябва ли да се стигне до жертва, за да се промени практиката?
Сега новото ръководство има шанса да промени ситуацията, като потърси отговорност не само от някой дребен служител, а от всички, ръководили "ювелирни операции". Иначе гражданите ще се чудят от кого да се пазят - от бандитите или от правоохранителните органи.