Малко му беше на вироглавия проф. Георги Близнашки, че Сергей Станишев го изключи от БСП. Дойде сгоден момент да го отлъчи и от европейската левица. Писмата, които си размениха двамата на 13 и 15 август по повод кандидатурата на Кристалина Георгиева за "външен министър" на ЕС, разкриха, че Станишев е надрасъл националните задръжки. Днес той може да покаже на незаслужаващите го сънародници колко сбъркаха, че нито веднъж не му дадоха изборна победа извън собствената му партия, а накрая го смъкнаха от върха и в БСП. Също така може да им натрие носа, че неговата европейска кариера вече не зависи от тяхното мнение.

Интригата около номинирането на български еврокомисар придоби неочаквани измерения, защото постави по-широкия въпрос за



съчетаването на национални, партийни и лични интереси



В качеството си на служебен премиер Георги Близнашки постъпи очаквано, като внесе официално кандидатурата на Кристалина Георгиева за заместник-председател на Еврокомисията (ЕК) и върховен комисар по външната политика и сигурността на ЕС. От юли се знаеше, че тя има шансове да се състезава за този влиятелен и престижен пост, който за разлика от другите комисарски постове се заема по преценка не само на председателя на ЕК въз основа на предложенията на правителствата, а и по решение на висшия ръководен орган на съюза - Европейския съвет (държавните или правителствени ръководители на 28-те страни членки). Сигналите в нейна подкрепа от авторитетни европейски издания, позоваващи се на дипломатически източници, убедиха дори бившия премиер Пламен Орешарски да застане зад нейната кандидатура на последния Европейски съвет на 16 юли, въпреки че партията мандатоносител БСП му внушаваше други имена от собствените си среди, които обаче нямаха шанс да се борят за толкова висок пост. В медиите се въртяха имената на бившия външен министър Кристиан Вигенин и дори на Сергей Станишев, за когото лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов твърдеше, че умишлено бави оставката на кабинета "Орешарски" за есента, за да получи в последния момент номинация за еврокомисар и да постави следващите управляващи пред свършен факт.

Както неведнъж се е случвало, вътрешната политическа борба се пренесе на международен терен, но за първи път не бяха викнати чужденци за арбитри, а



българин се вживя в ролята на чужденец спрямо своите,



вразумявайки ги отвисоко. Условията за такъв преход възникнаха поради преплитането на национално и политическо съперничество в разпределянето на висшите постове в ЕС. Досега България не бе участвала в такова състезание поради периферната си роля и ниското си самочувствие в ЕС. Затова се оплете и не знаеше как да постъпи. Тя остана последна заедно с Белгия (където правителството е в оставка) без номинация за еврокомисар.

В пазарлъка между големите политически семейства в Европа се стигна до споразумение, че щом председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер е от дясната Европейска народна партия (ЕНП), която спечели най-много евродепутатски места на изборите през май, вторият по значимост пост би трябвало да се даде на лявата Партия на европейските социалисти (ПЕС), която се нареди на изборите след нея. Така за първи път се демонстрираше съобразяване с вота на европейските избиратели и се придаваше демократичност на главната изпълнителна институция на ЕС. Най-силни претенции за поста "външен министър" на ЕС прояви Италия, където левицата се представи мощно и спечели 40% от гласовете. Министър-председателят Матео Ренци настойчиво предложи своята външна министърка Федерика Могерини, но се сблъска с национален отпор в Европейския съвет, защото поне десетина държави (главно от Източна Европа) я подозират, че в условията на нараснало напрежение между ЕС и Русия заради кризата в Украйна тя е твърде мекушава по отношение на руския президент Владимир Путин. Факторът "Русия" пък торпилира преди това кандидатурата на полския външен министър Радослав Шикорски, който предизвика опасения, че е прекалено твърд към Путин. Когато две крайности се неутрализират взаимно, трябва компромисно решение, балансиращо между тях, и точно затова се появи шанс пред Кристалина Георгиева. Като комисар по хуманитарната помощ във външнополитическия сектор на ЕК тя показа дипломатическа сдържаност и политически неутралитет - нещо, полезно при разпалени страсти в международна криза.

Нейният проблем е, че я причисляват към политическото семейство на ЕНП, защото влезе в ЕК като комисар, издигнат аварийно от правителството на ГЕРБ след провала на Румяна Желева. Тъй като не членува в партии, а е типичен представител на гилдията на международните служители, нямаше политически проблем да бъде номинирана за нов мандат и от опиращото се на левицата правителство на Орешарски. То обаче свърши тази работа полуофициално чрез устна заявка пред Европейския съвет и остави на служебния кабинет, който формално няма партийна принадлежност, да внесе кандидатурата й писмено. Премиерът Близнашки, чиято биография го свързва повече с левия, отколкото с десния сектор, потърси с писмото си до Станишев като председател на ПЕС недостигащата в родната политическа мъгла лява подкрепа за Кристалина Георгиева. Появи се възможност да видим има ли полза за държавата българин да стигне до висока политическа позиция в Европа.



Отговорът на Станишев бе смайващ, почти ехиден



Първо, той заяви, че би подкрепил Кристалина Георгиева за "външен министър" на ЕС, ако постът бъде предложен на ЕНП, а не на ПЕС, т.е. ако бъде отменена влязлата вече в действие уговорка, което няма как да стане. По този начин той не само отказа да й даде политическо рамо, но за по-сигурно й лепна десен политически етикет, за да бъде отхвърлена още преди следващите преговори в Европейския съвет на 30 август. Но това не е всичко. За щедрия си жест да "подкрепи" под условие Кристалина Георгиева той поиска в замяна премиерът Близнашки да застане от името на България не зад българската, а зад италианската кандидатка за поста, защото тя била фаворитката на ПЕС. Което означава нещо небивало: държава да заеме официално позиция срещу себе си на международна среща. Това повдига въпроса Станишев българин ли е, или само така се представя?

Ако ставаше дума за обикновена отмъстителност, защото самият той бе елиминиран като потенциален еврокомисар, би било разбираемо - човешко е да таи обида. Но трябва да има още нещо зад толкова некрасива реакция. Станишев може да е неуспешен политик на български терен, но е доказано амбициозен. Той има личен план, който вече изпълнява дори за сметка на България. Наумил е да продължи международната си политическа кариера, след като се провали в националната и да бъде преизбран начело на ПЕС догодина въпреки, общо взето, неуспешното представяне на европейската левица през неговия мандат. За целта той е готов да афишира партийна преданост отвъд националната си принадлежност, защото му трябва подкрепа от италианската левица, която в момента е най-силна в Европа. Станишев дори не смята за нужно да крие кариеризма си, защото преди да се раздели с лидерския пост в БСП, поиска на 27 юли от трибуната на 48-ия конгрес само един жест в замяна - авансова подкрепа на кандидатурата му за нов мандат начело на ПЕС. И я получи, с което си осигури национален трамплин за следващия етап на европейската си кариера.

Сега вече той работи само за себе си. Лошото не е, че ако спечели, печели само той, а че неговата лична печалба може да означава загуба за България, което вече личи по думите и действията му.