Веднъж стоях до колене в снега редом с такива като мен, разгърнал карта. С лице към нас един капитан ни обясняваше, че всеки момент може да стане война. Че наши врагове са гърците и турците и най-напред трябва да се стреляме с тях, като работата е да удържим 24 часа. После щял да удари великият Съветски съюз заедно с Варшавския договор и така бързо всички душмани от НАТО щели ще бъдат изтребени.

Нещо не харесах тая концепция, не харесвах и натегливия капитан, както и доктриналната лекота на военната идиотия. Замислих се за бедните гърци и турци - цели векове врагове един на друг, па и на нас, а иначе най-обикновени рибари, чобани, поети, дервиши, ресторантьори... Изобщо учени и прости, красиви и грозни, абе комшии... С които по-често сме воювали, нежели да ги обичаме за нещо, но сега пък така изведнъж - да ги трепем поради някакво членство в НАТО, еее, хайде у лево.

Бях мобилизиран в Школа за запасни офицери, сигурно е било 1988 г. Явно ми е проличало още на занятието, че имам мисли, защото скоро влязохме с капитана в диспут. Но диспут на кандидат младши-лейтенант с капитан, за който знае що е армия, си е нонсенс. Капитанът освен това го раздаваше преподавател, имаше право да пише бележки. Веднага ме изпита къде ще разположа картечниците. Аз модернистично реших да не ги разполагам, поне докато дойде Варшавският договор, да не идат зян. Предложих да опитаме да задържим врага с някое нестандартно решение - примерно с излъчване на записи на гръцки псувни срещу турците и на турски псувни срещу гърците. Да всеем раздор в НАТО, един вид. Той ми завъртя двойка, което аз - вече нафукан висшист, приех с пренебрежение. А капитанът ми обеща още неприятности. Отчасти си спази обещанието.

Както и да е - днес капитанът сигурно е ОЗ полковник, пенсионер. И вече



се е изпедепсал в НАТО доктрините



Сега враг ни е Русия, може и Китай, изобщо когото вече ни посочи новата Москва - тоест Вашингтон. Според новите доктринери, примерно служебния ни военен министър, Русия дори вече води война срещу нас, макар още само информационна. НАТО пък не е враг, а приятел и брат.

Странно, но за мене доктриналната лекота на военната идиотия не намаля от тези врътки. Затова често попрочитам Швейк, антидот на тази идиотия може да е само идиот. Не знам какво би казал той днес, ако видеше ситуацията в Източна Украйна. Сигурен съм само, че щеше да хареса една сентенция, която мярнах в някакъв форум - тя звучи така: "Русия и Америка ще воюват до последния украинец".

За съжаление хуморът се чувства неловко в лазарет или край изтърбушени от ракети здания. Така че Швейк би посърнал вероятно. Да го извади от унинието би могъл някой диалог. Примерно:

Швейк: - Кои стрелят от едната, а кои от другата страна?

Аз, под мишка с Доктрината: - Отляво пукат украинците, те се борят за свобода и демокрация. Отдясно гърмят руснаците, искат да заробят Украйна. Така пише в правилните новини.

Швейк: - А защо ми приказваше за американци?

Аз: - Ми щото... Украинците в Киев слушат американците. Те им дават пари, съветници, подбадрят ги един вид.

Швейк: - Както руснаците подбадряха кубинците и виетнамците, когато САЩ искаше да ги размаже ли?

Аз: - Е, горе-долу... Но такива паралели са политически некоректни.

Швейк: - Що да са некоректни?

Аз: - Защото САЩ воюват за демокрация. А Русия иска да е империя. И тюрма за народите.

Швейк: - Когато изсипваш демократичен напалм, или стреляш с демократичен ГРАД, по-приятно ли жъка, отколкото когато изсипваш имперски?

Аз: - Абе жъка по същия начин, ако питаш мене... Ама почваш да ми клатиш доктрината, голям идиот си. Я чуй по-добре някоя патриотична украинска песничка, може да схванеш повече.

И му пускам песничката, която чух по нашето БНР, съчинена от украинския патриот Севастиянов. Сигурно БНР ни я пусна във връзка с информационната война, за която упомена военният министър. Патриотът Севастиянов пее как враговете им пращат грады-грады, и какви са гады-гады, още как им пращат буки-буки, и какви са суки-суки.*

- Тоз, като е украинец от Харков, защо пее на езика на врага, на руски? - пита Швейк.

- Може да му е по-лесно, знам ли - почвам да се нервирам аз.

- И на украинеца Гогол ли му е било по-лесно да пише на руски? - продължава идиотът.

- Ми било му е, заблуден е бил сигурно. Остави сега Гогол, гледай Путин!

В този момент Севастиянов пее:



Железный занавес хотите? Он будет у вас.

Его построит один ботоксный кремлёвский пидорас.**



Швейк: - Извинявай, за кремълски педераст ли пее? Че ако педераст е нещо лошо, това не закача ли съюзната доктрина на тема права на малцинствените сексуални групи?

Аз: - Това е изкуство бе! Доктрината иска образност, иска жертви!

Швейк: - Аа, ясно. Ние, "У Калиха" имахме един кръчмар, Паливец, падна жертва на тайната полиция...

Аз: - Знам, чел съм. Оня Паливец, дето бил прочут с мръсната си уста.

Швейк: - Същият! Щеше да рече: Да ви пикая у доктрината.

Аз: - Идиот.

Швейк (лъчезарно): - И военните лекари така казват.

----

* Патриотът Севастиянов има предвид системата за залпов огън "Град", с която воюват двете страни, и системата за противовъздушна отбрана "БУК", с която също воюват и двете страни. Неправилната страна той римува със "суки" - "кучки", тоест мръсници.

** Желязна завеса искате - имате я завчас.

Ще ви я спусне един ботоксен кремълски педераст. (прев. а.)