Потопите в "Аспарухово", Добрич и Мизия ни се случиха за по-малко от два месеца. А това са само наводненията, за които се говореше повече, в резултат на което за тях се събираха пари и се търсеха виновни. Имаше и един куп други наводнения, и то в рамките на последните два сезона.

Най-лесният начин е да обвиним природата, която ни се е ядосала, понеже я унищожаваме бавно, методично и непрекъснато векове наред. Сигурно има истина в подобно твърдение. Но няма как това да е единствената причина. Истината е, че у нас, както и в много други сфери, по отношение на надзора върху язовирите цари тотално безхаберие. И ако до момента има съмнения, че само едно от тежките наводнения - това в Мизия - е причинено от язовири, не значи, че няма да има друг подобен инцидент. А такъв вероятно ще се случи, защото институциите у нас не взимат мерки, когато умират хора, а панически прикриват досегашното си бездействие, за да продължат да живеят по същия начин.

Освен големия проблем, т.е. нежеланието някой да си свърши работата, има и един по-малък. Този митичен "някой" всъщност е многоброен и поради това - трудно откриваем. В чл. 10 от Закона за водите е записано, че "държавната политика, свързана с дейностите по експлоатация, изграждане, реконструкция и модернизация на водностопанските системи и съоръжения, се осъществява от"



точно четири министерства -



на регионалното развитие, на земеделието, на икономиката и на околната среда.

Всяко от тях отговаря за нещо различно. Например регионалното министерство се грижи за ВиК системи и за "предпазване от вредното въздействие на водите в границите на населените места". Извън населените места отговорността се прехвърля на земеделския министър. Ако случайно става дума за хидроенергийна система или обект, идва ред на икономическия министър. На колегата му с ресор екология се падат "водовземните съоръжения за минерални води публична държавна собственост".

И така, ако предположим, че един язовир е питеен, контролът върху състоянието му е на регионалното министерство. Ако например е построен с цел поливане, каквито микроязовири има в стотици български села, трябва да се търси земеделският министър. Министрите обаче не са сами, към тях вървят прикачени всичките им регионални звена, инспекции, дирекции и т.н. Това чиновническо-административно безумие наистина няма край. А тук изобщо не са споменати областните управители, общините, които също притежават язовири, както и частните собственици, а също и наемателите.



Целият този хаос е бил проверяван



на два пъти през последните години - през 2012 г. и преди няколко месеца. Проверките са водени от Върховната административна прокуратура. И в двата случая са констатирани множество проблеми. Един от тях - "в много общини общинските съвети са вземали решения за отдаване под наем на язовири публична общинска собственост, вместо решения за отдаването на тези обекти на концесия". Едно от обясненията за този процес е, че на общините просто не им се занимава с тежката процедура на концесията, която трябва да мине през одобрението на Министерския съвет. Преди това документите трябва да бъдат подготвени от едно от гореизброените министерства. След това трябва да се плащат и концесионни такси, които по принцип не се славят като особено полезни за бюджета, но кой знае, може би наемите, определяни от общините, успяват дори да паднат по-долу. През 2012 г. прокуратурата извършва общо 146 проверки. През това време са прегледани над 6400 документа, свързани по някакъв начин с язовирите. Открити са над 1800 нарушения. В 279 случая са установени откровено незаконосъобразни действия или актове на администрацията. 426 пък са предложенията администрациите да вземат мерки, за да не се стигне до нарушения на закона. Няма данни колко чиновници са се съобразили с предложенията на прокуратурата.



Две години по-късно картинката не е много по-различна



Тазгодишната проверка бе назначена след наводнението в Мизия. Прокуратурата изпраща писмо до Министерството на околната среда и водите. С тях цели да разбере извършвани ли са проверки от министерството през миналата година и какви са те, има ли констатирани закононарушения, които водят до риск от наводнения, и какви действия предприема ведомството за сигурността на язовирните стени, ако са констатирани нарушения, наложени ли са санкции на нарушителите.

Отговорът е зашеметяващ - състои се от две странички, подписани от Атанас Костадинов, бивш зам.-министър на околната среда и водите. На първата от министерството, очевидно смятайки, че прокуратурата не е запозната със законовите разпоредби, й ги разясняват. За еди-кое си отговаря еди-кой си и т.н. Направено е и великото откритие, че "собственикът на язовирни стени и съоръжения към тях осъществява техническата им експлоатация в съответствие с изискванията..." На втората страница МОСВ вече отхвърля всякакви отговорности, защото такива не са му вменени по закон, а то отговаря само за минералните води. Толкова.

Все пак от писмото става ясно, че икономическото министерство е правило технически прегледи на 548 язовира. "В хода на тези проверки са регистрирани нерешени въпроси, касаещи безопасната експлоатация на 68 броя язовира, определени в предаварийно състояние, за които по-нататъшна експлоатация е недопустима поради неприемлив риск за хората, материалните ценности и околната среда. На базата на констатациите са направени предписания за подобряване техническото състояние", пише в отговора до прокуратурата. Обаче на нито



един собственик не му пука какво са му казали



проверяващите, защото "се констатира масово неизпълнение на предписанията". Все пак МОСВ е изпратил инструкции до директорите на басейновите дирекции, които пък трябва да направят предписания на собствениците на водоеми да ги изпуснат или приведат до безопасно ниво, докато бъдат ремонтирани. Като се има предвид колко внимание е обърнато на предишните предписания, може да се гадае каква ще е съдбата и на тези от басейновите дирекции.

В последна сметка всички пишат, никой не чете. А още по-малко изпълнява. Единствената реална полза от цялото институционално усилие е следната - създаване на работна група, която да направи преглед на законодателството и да предложи реформи. Създадена е със заповед на бившия премиер Пламен Орешарски през май и предвид последвалите политически трусове също може да се гадае съдбата й. Междувременно прокуратурата не иска да каже кои са опасните 68 язовира. Причината - да не създава паника у населението. А то така или иначе е застрашено.