Тукила (вдясно) не знае защо не е отишла на училище, но с удоволствие показва познанията си по български език. |
"Бях купил тетрадки, учебници и различни неща за всички ученици. Не само за тези на бежанците, а и за децата от с. Калища", разказа пред "Сега" доцентът по математика Васил Василев. Той е университетски преподавател в България, Тунис и Мароко и в момента отговаря за интеграционните процеси в центъра в Ковачевци. Сутринта на 15 септември децата вече се били облекли официално и чакали да дойде училищният автобус да ги вземе. Тогава станало ясно, че кметът на Ковачевци Васил Станимиров не разрешава това да се случи. По думите на доцента
той постоянно е контактувал с кмета
и му е давал актуална информация за центъра. Станимиров с нищо не показвал, че ще се отметне.
След като кметът забранил училищният автобус да вземе децата, се наложило от Държавната агенция за бежанците да изпратят свой бус, който да ги превози. Той обаче също не могъл да стигне до Калища, защото, по думите на Василев, бил пресрещнат от началника на местната полиция. Той забранил автобусът да излиза от центъра и децата трябвало да се върнат.
В интеграционния център категорично отхвърлят опасенията на местните, че децата са "заразни". Те дават за пример факта, че всяка седмица от регионалната здравна инспекция изследват бежанците и досега всичко е наред. Не е вярно и че децата не знаят български език. Според кмета на Ковачевци малките са започнали да учат български език едва през август. От центъра твърдят, че уроците са започнали още през януари. В момента там идват двама учители от Радомир. Децата също гледат да се похвалят със знанията си по български език, докато говориш с тях. Тукила разбира всичко и успява да отговори, че в България й харесва, но се притеснява от засиления интерес към семейството й. Тя не разбира защо това се случва, защото в центъра са решили да им спестят грозните сцени с ксенофобски изказвания на местните.
"Не трябва да ги натоварваме с това. Един ден ще пораснат и ще започнат да разказват какво им се е случило тук", притеснява се Васил Василев. Той не крие обичта си към децата, които определя като любознателни и пълни с желание да учат нови езици и предмети. Това е една от причините да не разбира и поведението на директорката на училището "Кирил и Методий" в Калища Виолета Михайлова, където трябваше да учат децата. Другата е, че още миналия месец тя е
посетила бежанците заедно с децата от селото,
за да се запознаят с бъдещите си съученици. Децата са разговаряли и всичко е било напълно нормално. През първата седмица на септември Михайлова още веднъж лично е посетила центъра и е донесла необходимите за записване в училище заявления. Това пък опровергава друго твърдение на Васил Станимиров, че едва на 12 септември са научили, че децата ще учат в местното училище. Затова поведението на жителите и на ръководството на общината е изненадало хората в интеграционния център в Ковачевци. До последния момент не е имало абсолютно никакви индикации, че децата ще станат свидетели на подобни грозни сцени. Особено след като са били вече записани и до този момент не е имало никакви проблеми с местните жители.
Какво се е случило часове преди първия учебен ден,
за да изправи жителите на с. Калища срещу бежанците и да промени позицията на директорката? Извън обясненията за проява на спонтанна ксенофобия има още две версии, които се проверяват от разследващите. По неофициална информация по случая работи ДАНС, а от Държавната агенция за бежанците дори сезираха прокуратурата.
Една от версиите е, че зад случилото се на 15 септември стои противоборство на две общини коя ще привлече финансирането, идващо с децата на бежанците. По неофициална информация в общината в Ковачевци имало "земенско" лоби, което направило всичко възможно да попречи на бежанците да учат в Калища, за да ги прехвърлят в тяхната община - Земен. Затова и не се изключва вероятността някой
в последния момент да е настроил хората в Калища
Отделно между жителите на двете общини има стара битка - в Земен се смята, че Ковачевци е изкуствено създадена и съществува единствено благодарение на факта, че президентът Георги Първанов е родом от тази община. Това се отнася и за училището, което е трябвало да бъде закрито пред една-две години, но било спасено поради същата причина.
Училищата в Калища и в Земен са със статут на защитени. И двете се водят общински, но парите за издръжката си получават от Министерството на образованието. По неофициална информация училището в Калища получава годишна субсидия до 75 хил. лв. От тях 25 хил. лв. се дават само заради статута му. Размерът на останалите пари до пълната субсидия зависи от броя на учениците. Парите за училището в Земен са повече - 220 хил. лв., тъй като в момента там учат 110 деца. Пристигането на още 35 деца
ще увеличи тези пари
Допълнително държавата е възнамерявала да даде за всяко едно дете по 1200-1300 лв. Така гимназията се превръща в едно от най-печелившите предприятия в района, където нищо друго не работи. Тя изпълнява и два европроекта.
Първоначално училището в Калища е било избрано от ДАБ, тъй като е по-близо и децата там са малко. След случката на 15 септември вероятно останалите 35 деца в центъра ще бъдат пренасочени към училището в Земен. Това беше потвърдено и от образователния министър Румяна Коларова. Пред "Сега" директорът на местното училище Димитър Стоилов разказа, че е обсъждана възможността децата да учат там. Той се е срещал с бъдещите ученици в лагера, за да разговарят за бъдещето им обучение. Водени са разговори с регионалния инспекторат в Перник. Въпреки че още въпросът не е обсъждан на педагогически съвет, Стоилов заявява, че и кметът нямал нищо против да бъдат приети децата на бежанците. Директорът не приема случилото се в Калища: "Нямат право да отказват на децата да учат. Нашата професия е хуманна".
За случилото се на 15 септември има и втора версия и
тя е свързана с предстоящите парламентарни избори
Според местните жители в общината се борят лобитата на БСП и на партията на Георги Първанов - АБВ. Кметът Станимиров е избран с подкрепата на БСП, но по-късно отива при Първанов. И сега кандидатите за местните избори решили да трупат актив сред електората, като заложат на най-елементарна патриотарщина, базирана на омразата към чужденците.
Дали първата или втората версия е истината, тепърва трябва да се разбере, но нищо чудно - и в двата случая става дума и за пари. Точно както в Розово, където местните изгониха сирийските семейства, защото завидяха на съселянина си, че им е дал къщата си под наем за добра сума.