Лекарите се спасяват от България, периодично предупреждава съсловната им организация. Последно от Българския лекарски съюз изчислиха, че спрямо темпото от по няколкостотин на година, с което медиците напускат страната, след 15 години тук няма да останат лекари.

Твърдението е леко пресилено - според НСИ лекарите у нас са близо 29 000 и ще им трябва малко повече време да емигрират или да се пенсионират до един, но иначе тенденцията и опасенията са в правилната посока - чужбина. Нещо повече - на фона на състоянието на здравната система, финансирането на обществения сектор и цялостната обществено-политическа ситуация у нас е изумително, че едва 500-600 лекари годишно заминават да търсят по-добър живот и че те масово търпят дългогодишните издевателства и все по-успешни опити за съсипване на здравеопазването.



Защо бягат?



Доста погрешно е да се смята, че лекарите не желаят да работят в България, защото заплащането е ниско - в сравнение с други държави и в сравнение с това у нас. Бедни лекари в България почти няма - обикновено размахваните фишове с по 600-800 лв. заплата или са казуистика, или просто са само част от дохода. Естествено, с малки изключения, няма и богати лекари. Обикновено медиците изкарват в общи линии прилични пари - 2 хиляди лева месечно, да речем. Не е много, не е като в Дубай и Германия, но не е и бедност, която сама по себе си да накара някого да търси прехрана в чужбина.

Въпросът обаче е как се печелят тези пари и какви са перспективите пред един лекар в България. След доста тежко следване на лекаря му е нужна специализация, иначе почти няма какво да работи. Системата на специализациите е толкова издънена и варварска, че доста от младите медици напускат страната още на това ниво, защото в масовия случай трябва да си плащат, за да специализират, а дори да не си плащат, не получават особено възнаграждение за труда, който полагат, докато специализират.

След заветната специализация възможностите, грубо казано, са няколко. Който е избрал да стане личен лекар, се обрича на бумащина и изстискващо всякакъв ентусиазъм общуване със здравната каса, практикуването на медицина е сведено до минимум. Лекарят в доболничната помощ, особено ако работи към медицински център, е в малко по-добра позиция, но малко са тези, които учат 10 години, за да практикуват в поликлиника. Голяма част от тях работят и в болниците. Класическата държавна или общинска болница все още представлява гнездо на оси, от което връзкарският манталитет не може да бъде изкоренен. Не може, защото прекалено често той се основава на система от малки или по-големи корупционни схеми. Да, те биха могли да осигурят допълнителен доход за всеки в болницата, но колкото и странно да звучи за някого - не всички искат да си хранят семействата, като се унижават с рушвети, пликчета с пари и мазнене пред шефа. През 2014 г. е нормално да съществува концепцията или поне илюзията, че можеш да напреднеш в професията с работа, работа и още работа.

Поради остарелия си и корупционен характер обществените болници нямат особен стимул и да се развиват, да карат лекарите си да учат най-новите практики. А когато



перспективата за развитие клони към нула,



мотивацията или бързо умира, или се насочва другаде, в случая - в чужбина. За капак и обществените средства, с които се финансират болниците, са малко и пак щяха да са малко, дори и от тях да не се крадеше и една стотинка. Но за сметка на това се отпускат срещу безкрайно безумни критерии и протоколи за лечение, чиято основна функция като че ли е да пречат на тези, които отиват на работа, за да практикуват медицина, а не за да крадат и лъжат.

За по-съвременно устроените лекари има и частни болници, но пък там в масовия случай медицината е на по-задно ниво, водеща е търговията.

На фона на това в последните години общественото мнение беше съзнателно настройвано срещу лекарите - с недомислени и напълно неверни обвинения и с гръмки заглавия за заплати от по 35 000 лв. (така и не се разбра кое точно е нередно в това сърдечен хирург да има висок доход). Пациентите бяха научени да мразят лекарите и сега остават крайно скандализирани, когато им се отвръща по подобаващ начин.

От друга страна, самата лекарска професия съвсем не е леко занимание - изисква много работа, огромна отговорност, жертви в личен план и подлага на адски стрес. Не случайно "белите" държави постоянно търсят лекари - и там желаещите да се обрекат на тази професия постоянно намаляват въпреки осигурените по-подобаващи пари и условия на работа.

И не на последно място - лекарите се махат просто защото могат, както го правят инженерите, IT специалистите, финансистите и изобщо хората с конвертируеми професии. Това е естествено за глобалния свят - богатите общества си купуват и осигуряват най-доброто, а за бедните пречките да бъдат купени отпадат една след друга. В днешно време, особено в Европа, е лесно просто да си кажеш "Писна ми!" и да отидеш другаде. Най-лошото на този нов ред е, че в бедните и неуредени държави остават "лошите" специалисти, хората, които нямат стимул и капацитет да променят статуквото.



Как България да задържи лекарите си?



Ясно е, че изграждането на що-годе поносима здравна система, която да бъде и приемлива работна среда за медиците, е процес, който отнема десетилетия - все пак за толкова години преход ние дори още не сме унищожили напълно здравеопазването си, а може да се предположи, че обратният, съзидателният процес, ще отнеме повече време. Каква точно да е системата, е въпрос на обществен, икономически и политически консенсус, който в момента изглежда отчайващо далечен - не може да се очаква от правителства, които не изкарват пълен мандат, камо ли да го повторят, да създадат каквото и да било. Затова перспективите са единствено и само лоши.

Лоши са и защото - колкото и да е невероятно - здравната ни система още не е ударила дъното и има какво тепърва да се обърква и проваля. Тоест т.нар. електорат все още има лесен и относително евтин достъп до що-годе квалифицирана медицинска помощ, благодарение на което политиците и управляващите системата гледат на нея само като на добър източник за кражби и облаги. Едва когато сегашните млади и кадърни лекари окончателно се изнесат, а старите се пенсионират, едва когато българската здравна система стане по-лоша от афганистанската, ще започнем да вземаме мерки. Стига, разбира се, да са останали неизбягали в чужбина пациенти.