Засега не се очертава възможност търговската война между Русия и Европейския съюз (ЕС) да приключи скоро и макар да се твърди, че засяга слабо българската икономика, последиците от нея могат да бъдат доста сериозни - най-вече в земеделието. Това е и секторът, който бе ударен най-силно от руската забрана за внос на определени храни и селскостопански продукти.

ЕС разработи пакети с минимални помощи, но по всичко личи, че земеделците ни трудно ще се доберат до тях.

Европейската комисия (ЕК) предвиди за компенсации до края на годината едва 125 милиона евро за производителите на плодове и зеленчуци от всички страни членки. На фона на очакваните загуби за фермерите от над 10 милиарда евро числото наистина изглежда символично. Като капак дни след старта на приемането на заявления в земеделските служби ЕК го прекрати. Официално обявената от Брюксел причина бе "непропорционален скок на исканията". Всъщност еврослужбите са се усъмнили в подадените от Полша данни, след като за нула време нейните производители вече бяха поискали 87% от общите средства. От ЕК обещаха, че в скоро време ще предложат нов механизъм за компенсации. Вместо това в средата на миналата седмица и схемата, и сумата от 125 милиона евро бяха потвърдени.

Миналия четвъртък и българското Министерство на земеделието за втори път обяви, че ще приема заявления от фермерите. Но и при първия прием интересът бе твърде слаб. До спирането на мярката от Брюксел българските производители



бяха заявили загуби под 1.4 милиона лева



Администрацията също не бързаше да помогне на фермерите. Според производители в първите дни земеделските служби все още не знаели как да приемат заявленията. В същото време в Полша и Испания ударно приканваха фермерите да си търсят правата.

Забавената ситуация си има обяснение. България отдавна е загубила позициите си на руския пазар при храните. Нещо повече - при някои продукти се налага да задоволяваме вътрешното си търсене от внос. Основно с продукти от внос работят и консервните ни предприятия, както и голяма част от месопреработвателите.

Преките загуби на българските производители от едногодишното руско ембарго ще бъдат между 5 и 10 милиона лева, изчислиха от земеделското министерство. Всъщност през миналата година целият ни износ към Русия е бил само за 573.5 милиона евро. Това представлява 2.6% от общия български експорт. Селскостопанските и хранителните стоки съставляват 9.3% от тази сума - 53.4 милиона евро, съобщиха при налагането на ембаргото от Министерството на икономиката и енергетиката. От цялата ни експортна листа само виното е сред първите 10 най-търгувани с Русия стоки, но то не влиза в обхвата на ембаргото. За цялата 2013 г. в Русия сме изнесли плодове на обща стойност 4 милиона евро - най-вече череши, праскови и кайсии. Доматите и краставиците пък са за едва 360 хиляди евро. При тези данни е малко вероятно и компенсациите за България да са особено големи, особено на фона на страните, които изнасят за Русия храни за милиарди.



Далеч по-сериозни ще бъдат косвените последици,



опасяват се и в държавната администрация, и производителите. Земеделският министър Васил Грудев неотдавна съобщи оптимистично число за косвените щети - около 10 милиона лева. Но според организациите на производителите загубите за сектора на плодовете и зеленчуците ще са между 50 и 70 милиона лева.

Страховете на българските фермери са свързани най-вече с очаквания за засилен внос от други държави от ЕС. Най-голяма заплаха за родните зеленчуци и плодове е вносът от Полша и Гърция. Родният домат със сигурност ще бъде пренебрегнат, щом до него на пазара се предлага далеч по-евтина стока. Колкото и да обясняват производителите, че нашите зеленчуци са по-вкусни и качествени, българинът все по-често посяга към по-евтиното. Според данни на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ) разликите при полските и българските домати на едро са до около 40 ст. на килограм в полза на полските. Близко е съотношението и при краставиците. Възможен е внос на по-високо субсидирана продукция и от други страни.

Заради големите разлики и опасността от нерегламентиран внос от финансовото и земеделското министерство вече обявиха, че затягат контрола по границите. Допълнителни проверки ще се правят и по тържищата и борсите за земеделска продукция. Те са насочени най-вече към фирмите фантоми, които внасят без документи и изчезват след 2 седмици. Иначе държавата няма как да спре законния внос на евтина продукция от големите производители от старите страни - членки на ЕС.



Млечният сектор също е застрашен



За животновъдите последните месеци се превърнаха в кошмар. Освен загубите, които търпят заради болестта "син език", наложеното ембарго удря директно по реализацията на продукцията им. Едновременно с това големите производители от Европа, които търсят пазар за попадналата си под ембарго стока, подбиват цените. Загубите в сектора на млякото и млечните продукти през тази година може да достигнат около 70 милиона лева, прогнозира председателят на асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров. В петък той каза пред агенция "Фокус", че над 15% от българското производство е било предназначено за Русия. Това са сериозни количества, които няма как да бъдат реализирани незабавно на друг пазар. А бързото намиране на нови пазари е жизненоважно, тъй като производителите не искат да сриват вътрешния си пазар с масирано изкарване на продукция, която в момента залежава. Проблемът обаче се задълбочава, тъй като млечните продукти се реализират на занижена цена както в страната, така и навън. Това в крайна сметка би смазало българските предприятия.

По принцип ситуацията на пазара на мляко и млечни продукти е чувствителна тема за Брюксел. Затова и една от първите мерки за компенсации бе насочена именно към него. Държавен фонд "Земеделие" вече обяви прием на документи за кандидатстване по извънредната схема за частно складиране на пушено и синьо сирене, на кашкавал и замразена извара. Има обаче проблем -



тази помощ е неприложима за България



Субсидията по мярката е за конкретни видове сирена - стъргани или на прах, кашкавал, топени и сини сирена, сирена с плесен. За пресните сирена, каквито основно се произвеждат у нас, няма да бъде отпускана помощ.

"Съхранението на млечните продукти в България е по-трудно приложимо, ние няма как да се възползваме от тези мерки", обясни Диляна Славова, президент на секция "Земеделие и развитие на селските райони и околна среда" към Европейския социално-икономически комитет (ЕСИК). Тя допълни, че продължават да се обсъждат решения на европейско ниво и една от мерките е да се търсят пазари извън Русия за произвежданата продукция - както от млечния сектор, така и от сектора на плодовете и зеленчуците. Но това ще важи само за държавите, които са най-засегнати от ембаргото. България не попада сред тях. Засега. Кои са страните, в които се търсят нови пазари, засега също не е ясно. "Разбира се, на правителствено ниво трябва да се съберат данни за последиците от ембаргото за всеки от секторите и България, доколкото знам, активно участва", коментира още Диляна Славова. Според нея всички производители, независимо от бранша, които представят договори, сключени с руската страна за износ, ще бъдат компенсирани от ЕС заради ембаргото.

Служебният земеделски министър Васил Грудев също призна, че помощта за съхранение на млечни продукти не важи за България. "Мерките са неприложими за нашата страна, затова е необходимо да се осигури пряка подкрепа на производителите на мляко, с която да се компенсират претърпените от кризата загуби", отбеляза наскоро той. На извънредния съвет на земеделските министри на ЕС в началото на септември Грудев е настоял прилаганите мерки да бъдат приложими във всички държави членки и да гарантират равно третиране на земеделските производители в целия ЕС. Парите, отделени на този етап от ЕС, също не са достатъчни, за да осигурят ефективно овладяване на пазарната ситуация в земеделието, твърди земеделският ни министър.

Васил Грудев безспорно е прав. Както е безспорно, че родните производители трудно ще получат пари за загубите си от руското ембарго. И тъй като държавата ни не може да ги подкрепи ефективно, отново ще преглътнат загубите за своя сметка. Ако желаят и ако опитат все пак, да продължат да работят.