Преди няколко години популярна шведска компания за домашно обзавеждане постави Слънчев бряг във фокуса на своя реклама. Скандинавски родители съобщават на непълнолетната си дъщеря, че е прекалено малка, за да посети сама родния курорт. В изблик на ярост девойката тества здравината на мебелировката в къщата, а рекламният спот напълно олицетворява представата на повечето европейци за Българското Черноморие.

Въпреки лошия имидж страната ни успява да привлича сериозен брой летовници всяка година, като секторът е един от основните двигатели на икономическото развитие. По данни на Световния съвет за пътувания и туризъм през миналата година прекият принос на туристическия бранш към брутния вътрешен продукт е бил около 3 милиарда лева. Ако разгледаме обаче индиректното влияние на сектора, добавяйки разходите за инвестиции и приходите на всички свързани с бранша компании, се оказва, че



туризмът у нас генерира близо 11 милиарда лева,



или 13.3% от БВП на страната. Нещо повече, в сектора са заети около 100 000 души, а броят на работните места, зависещи от него, са над 350 000, което го прави един от най-значимите в родната икономика.

Именно затова апокалиптичните сценарии, които според експерти и представители на бранша трябваше да провалят летния сезон, звучаха особено стряскащо. Още в първите дни на пролетта започнаха спекулации за спад на приходите от над 20 на сто, който трябваше да е гарниран и със значителен отлив на туристи. Всички предпоставки за изключително тежък сезон за хотелиерите бяха налице - кризата в Украйна, която затрудни пътуването на летовници от бившите съветски републики и създаде напрежение в региона, вълната от фалити на руски туроператори и сериозната девалвация на рублата, която се обезцени с около 10% спрямо лева и щатския долар през последната година. За капак на неблагоприятните външни фактори наводненията по Черноморието и лошите климатични условия почти през целия сезон очертаваха черна година за летния туризъм.

Само преди дни обаче служебният министър на икономиката Васил Щонов обяви, че броят на чуждестранните туристи за първите 7 месеца на годината се е увеличил с 6.7% на годишна база, а доходите са нараснали с малко над 4%. От бранша пък продължиха да поддържат тезата, че в сектора се забелязва сериозен спад на приходите от над 10 на сто и туристите са по-малко от миналата година. Всъщност и двете страни са колкото близо, толкова и далеч от истината. Или поне това сочат данните на националната статистика. Някак удобно



служебният министър представи положителни резултати,



които обаче се отнасят не до броя на летовниците в страната, а до общия брой на посетителите, без транзитно преминаващите. Справката е некоректна, тъй като статистиката разделя пристигащите на три групи според целта на пътуването им - посетители с цел почивка и екскурзия, със служебни ангажименти и посетители с други цели. Съвсем естествено от бранша обявиха информацията на министър Щонов за неточна, посочвайки за вероятна причина грешка на Националния статистически институт (НСИ), който открай време е "виновен" за голяма част от проблемите в държавата. "Грешката" на НСИ се оказа вярна, като статистиката регистрира завишен брой на общите посетители, но отчита по-малко чуждестранни туристи, избрали България за своя лятна дестинация. Между май и юли тази година на почивка у нас са дошли под 2 милиона души, с 4 на сто по-малко от същия период на 2013 г. Противно на очакванията обаче, намаленият брой на летовниците идва не от Русия, а от Европейския съюз. През този сезон България е приела едва около 1 милион гости от ЕС, като броят им пада с близо 13% на годишна база. Туристите от втория най-важен за страната ни пазар след Русия - Германия, са намалели с 6 на сто, тези от Румъния с 10 на сто, а спадът от Гърция и Великобритания е съответно 18 и 30 на сто. За сметка на слабата посещаемост от ЕС и въпреки всички експертни прогнози



броят на руските туристи по нашето Черноморие се увеличава за поредна година,



като за първите три летни месеца достига близо 330 000 души, което е с 6% повече от същия период на 2013 г. Сериозно покачване се наблюдава и в броя на летовниците от останалия свят, а това допълнително заличава ефекта от занижения интерес на европейците към родните курорти, който отчитаме за трета поредна година.

На фона на отслабнала посещаемост хотели и други места за настаняване отчитат значителен ръст на приходите. Така между май и юли хотелиерите в страната са генерирали доход от близо 425 милиона лева, което е с 10 на сто повече от миналата година. По-голямата част от тази сума се дължи на постъпленията от чуждестранни туристи - 335 милиона лева, докато родните летовници са похарчили близо 90 милиона лева - с 8% повече от същия период на 2013 г. Най-печеливш сред черноморските комплекси продължава да е Слънчев бряг, където плажуващите са платили около 110 милиона лева за нощувки в първите три месеца на сезона. Макар и неизчерпателни, приходите на местата за настаняване са основна част от харчовете на плажуващите и са показателни за общите разходи на летовниците.

Тепърва ще очакваме данните за оставащите два активни туристически месеца на лято 2014, но картината за бранша вече е придобила ясен контур. Сезонът ще бъде по-слаб от предходни години, но апокалиптичните сценарии за развитието на сектора и този път ще се разминат с реалността. Лошото е, че за пореден път



не виждаме никаква дългосрочна стратегия



от страна на държавата, която си измива ръцете с незначителна сума за реклама на България като туристическа дестинация. Браншовите организации продължават да са фокусирани основно върху шокиращи прогнози, с които да привличат медийно внимание и да лансират исканията си за създаване на отделно министерство. В тази обстановка, напук на лошото време и наводненията, сътресенията в Украйна и фалитите на туроператори в Русия, туризмът показва, че е сред най-устойчивите отрасли в страната и ще продължи да бъде един от стълбовете на родната икономика. Засега браншът се движи на автопилот и въпреки че тук-там удря мантинелата, все пак върви напред. С няколко правилни стъпки можем да вкараме туризма в лявата лента, и то на максимална скорост. За целта държавата трябва да се фокусира върху създаването на необходимата инфраструктура, бизнесът да оформи цялостна концепция за развитие, а публичен и частен сектор заедно да набележат потенциални пазари и да осъществят сериозна рекламна кампания. Поне така го правят съседите отвъд южната ни граница, а те имат с какво да се похвалят.