Скоро 751 нови евродепутати ще започнат работа. В Европейския парламент политици, избрани със стотици хиляди преференциални гласове, ще седят редом до колеги, които са избрани с по-малко от хиляда гласа.

Софи ин 'т Велд е най-популярният евродепутат в ЕС. На изборите през май лично за нея са гласували 568 185 избиратели, пуснали преференциална бюлетина. Ин 'т Велд бе водач на листата на холандската партия Д66. 50-годишната ин 'т Велд е европолитик до мозъка на костите си. Тя никога не е участвала в холандската политика и живее в Брюксел от 20 г. "Някои колеги живеят в Брюксел и имат само пощенски адрес в Холандия. Това е глупаво. Аз прекарвам повече време в пътуване, отколкото в дома си в Брюксел. Но всеки може винаги да се свърже с мен, да ме намери. Разстоянията вече са относително понятие", казва тя. Но ин 'т Велд се съмнява, че личният й изборен резултат ще й осигури по-голямо влияние в ЕП.

"Италианските ми колеги вероятно не знаят колко преференциални гласове съм получила. Но знаят, че партията ми е постигнала добър резултат и че аз оглавявам партийната листа. През 2004 г. бях единствената евродепутатка от Д66. През 2009 г. получихме още две места в ЕП, а миналия май вече спечелихме и четвърто място. Градиш репутацията си, като печелиш избори", обяснява тя.

Популярните политици от по-малките страни



често се разминават с важните постове в Европарламента



През юли бяха избрани председателите на 16 от 20 парламентарни комисии. 12 от тези постове са заети от представители на големите страни членки - Германия (4), Франция (2), Великобритания (3) и Италия (3). "По-добре е да си напълно неизвестен политик от германската ХДС, отколкото много известен от малка партия", отбелязва Стивън ван Хеке, политолог от университета в Льовен.

Софи ин 'т Велд знае колко крехки са отношенията между евродепутатите от големите и малките страни: "В предишния парламент в групата на либералите имаше две големи делегации - британските либералдемократи и германската Свободна демократична партия имаха 12 депутати, макар че Д66 бе със същия резултат като германските свободни демократи през 2009 г. - 11%. Но за жалост ние идваме от малка страна. През 2014 г. британските и германските либерали взеха по-малко места, докато либералите в Холандия и Франция спечелиха. В резултат на това либералната група се смали и останаха по-малко големи делегации в нея. Това доведе до по-слабо доминиране в рамките на фракцията и хората определено забелязаха, че именно ние сме спечелили изборите. Това им е по-важно от броя на преференциалните гласове".

Ван Хеке обаче твърди, че личният резултат има значение в европейската политика. "Либералните евродепутати знаят, че Ги Верхофстад е постигнал добър резултат в Белгия. Ако Верхофстад бе загубил изборите, той нямаше повече да е лидер на либералите".

Едно сравнение на европейските изборни резултати показва ясно, че избирателните системи в различните страни сериозно се различават.

Близо половината от 751 евродепутати не са избрани на базата на преференциален вот. Повечето от големите страни членки (Германия, Франция, Великобритания, Испания, Румъния, Португалия и Унгария) имат затворени избирателни системи - редът на кандидатите за депутати е фиксиран предварително и не може да се променя.

Италия е единствената голяма европейска страна с преференциална избирателна система, макар страната да е разделена на 5 избирателни района. Холандия е най-големият избирателен район, в който политиците могат да събират гласове за себе си - петима холандски политици са сред 10-те най-популярни евродепутати.

Съществуват големи разлики сред страните с преференциална избирателна система. Австрийците например могат да дават персонален вот само за един кандидат от една партия. Барбара Капел, член на крайнодясната Партия на свободата, е единственият



евродепутат, избран с по-малко от 1000 преференциални гласа



В Люксембург избирателите могат да изберат 6-има кандидати, дори и от различни листи. Не по-малко от 125 000 от 225 000 избиратели подкрепиха по този начин досегашната еврокомисарка Вивиан Рединг.

Латвийците пък могат да задраскат имената на непопулярните политици в листата. В резултат на тази система обаче понякога се получават странни резултати. Например латвийският кандидат Петерис Винкелис получи повече от 5000 гласа подкрепа през май едновременно с 28 700 отрицателни гласа. "Повечето политици в нашата листа получиха почти по 23 000 негативни вота. Изглежда повечето избиратели задраскват повечето от имената в бюлетината", обяснява Винкелис. Винкелис, който е асистент на латвийската евродепутатка Сандра Калниете (ЕНП), е потърпевш и по друга линия. Неговата снаха, бившата социална министърка на Латвия Илзес Винкелес, бе намразена от латвийците, защото увеличи възрастта за пенсиониране.

"На страните членки им бяха нужни около 40 г., за да се договорят за единна избирателна система, която да бъде използвана за избор на евродепутати във всички страни членки", обяснява Ван Хеке. "В Договора от Амстердам от 1997 г. е записано, че избирателната система трябва да бъде форма на пропорционалното представителство - голяма отстъпка в полза на Великобритания и Франция. Но други страни членки не искат да хармонизират повече различните избирателни системи. В противен случай Брюксел ще решава въпроси като избирателни прагове и съотношение мъже-жени в листите, като страните членки ще изгубят контрол върху избирателния процес."

Разпределението на местата в ЕП



защитава добре интересите на малките страни



Например Германия има 96 места в ЕП или се пада едно място на повече от половин милион германци. Междувременно един евродепутат от Люксембург представлява едва 50 000 души или 10 пъти по-малко. "Тази разлика тревожи много повече депутатите от големите страни", отбелязва Ван Хеке. Системата проработи добре за австрийката Барбара Капел. След като няколко години бе никому неизвестна депутатка от местния парламент във Виена, 49-годишната Капел изведнъж се озова в Европейския парламент. "Десетилетната изключителна политическа дейност на д-р Капел е добре позната и оценявана в цялата партия и бе възнаградена от австрийския електорат с мандат в Брюксел", написа асистентката й. Всичко това е благодарение на 918-те избиратели, гласували за нея - 600 пъти по-малко от тези на Софи ин 'т Велд.





Евродепутатите с най-много преференциални гласове

1. Софи ин 'т Велд (Холандия) - 568 185 гласа

2. Ги Верхофстад (Белгия) - 531 030

3. Мортен Месершмид (Дания) - 465 758

4. Манолис Глезос (Гърция) - 448 971

5. Естер де Ланг (Холандия) - 415 011

6. Ханс ван Баален (Холандия) - 358 029

7. Мариане Тисен (Белгия) - 340 026

8. Денис де Джонг (Холандия) - 300 782

9. Геерт Вилдерс (Холандия) - 290 239

10. Симона Бонафе (Италия) - 288 674