Читател ми направи забележка, че пиша все лоши работи за България, и се замислих: не може ли същите факти да говорят добре за държавата? Тъй като са такива, каквито са, трябва само да ги представя в положителна светлина. Ето какво се получава.

България е шампион по мизерия в ЕС. Всяка европейска статистика показва една и съща картина. Виждаме я и в последния доклад на германската фондация "Бертелсман" за социалното неравенство в Европа, огласен на 15 септември. Подкрепена е с графики, една от които ме изуми. Според нея 46% от българите живеят в тежки материални лишения. По този показател са дръпнали толкова напред, че дори близката й по неволи Румъния изостава значително със своите 29%. А средното равнище в ЕС е 11.5%. Как да бъдат коментирани тези факти, за да се представи България в положителна светлина? Ако приемем, че близо половината българи живеят в черна мизерия, другата половина е добре в сравнение с тях. Можем да кажем, че държавата е постигнала



социално равенство 50/50



При останалите народи се наблюдава неравновесие, защото материално задоволените са значително повече от подложените на лишения. А както се знае, сит на гладен не вярва, т.е. тамошните общества страдат от повишена социална нечувствителност.

Не ми се ще да злоупотребявам със сарказъм към угрижения за светлия образ на държавата читател, но всеки опит да се изопачат фактите само влошава пейзажа. По-добре е нещата да се наричат с истинските им имена. В изследването на "Бертелсман" се казва, че по лишения България държи "злощастния отрицателен рекорд в ЕС". Колкото и да си повтаряме, че ни е топло, през зимата няма да се стоплим, ако бъдем неспособни да си платим тока след поредното повишаване на цената му. Милион и 200 хиляди българи се топлят на ток и част от тях са изложени на риска да нарушат социалното равенство в държавата, като преминат в сектора на живеещите в лишения. Ако ли пък решат като други сиромаси да се топлят на дърва, ще стимулират още повече незаконната сеч и вредните екологични последици. Което пък би водило към заплаха за неизвестен брой семейства да загубят внезапно при порой всичкото си имущество и също да се преместят от другата страна на социалното уравнение.

Всичко това е известно и напомнянето му не помага за решаване на проблема. Известен е и спорът за причината. Страдащите смятат, че работодателите крадат труда им, като им плащат малко. Работодателите настояват, че плащат колкото трябва, но работниците имат ниска производителност. И в двете посоки могат да се открият



истини и премълчани факти



Например, щом разходите за труд от близо 4 евро на час (7 пъти по-ниско от средното в ЕС) са според ниската производителност (6.7 пъти по-ниска от средната в ЕС), защо все пак заплатите в България растат с най-високи темпове (13.3%), при положение че производителността в страната нараства само с 3.4%? Явно има някакъв резерв, който работодателите са принудени да използват, за да не им избягат и последните работници, поглеждащи към трудовия пазар в други страни.

Прехвърлянето на отговорността между работници и работодатели замъглява първопричината за бедите на България през годините на прехода, а именно неговата криминална природа. Само книжни плъхове могат да правят чисти икономически анализи в държава, където икономическите закони се натъкмяват според разбиранията на кръгове, неподвластни на никакви закони. Най-точен ориентир за всесилието на тези кръгове ни дават източници, въртели се в тяхната орбита. Да вземем за пример последното отворено писмо на банкера беглец Цветан Василев. На две места в него той пише за



"центъра за управление на държавата",



като думата "центъра" поставя в кавички. Според него този център дирижира атаките срещу иначе доброто му име. В цялата загадъчност единственият подаден жокер е, че мистичният център е "подкрепян активно от бизнесмена Иво Прокопиев". Като помним медийните сблъсъци между двамата, няма нищо чудно, че Цветан Василев го атакува поименно. Но въпреки това той му отрежда поддържаща, а не главна роля, защото го представя като подкрепящ, а не ръководещ фактор.

Тогава кой ръководи държавата, кой определя коя банка ще се спаси и коя ще фалира, кой дирижира финансовите потоци? Миналата година въпросът "Кой?" бе на мода. Говореше се за някакво задкулисие, дори за "тежко задкулисие", както го нарече бившият мандатоносител Сергей Станишев. Но темата вече не е актуална. Никой не протестира, макар че едва ли задкулисието се е саморазпуснало. Кой би допуснал, че в настаналата тишина единственият глас, изговарящ, че България продължава да се управлява задкулисно, ще бъде на Цветан Василев?

Сега българите се готвят за избори, сякаш става дума за нормална парламентарна демокрация. Само че колкото е нормална икономиката, толкова е нормална и политическата система. В нея избирателите са точно толкова фигуранти, колкото и излъчените от тях изборни органи. Няма такива избори, които биха отменили властта на "центъра", т.е. на кукловодите, на които им е



все едно дали ще дърпат конците на Арлекин или Пулчинела



Неслучайно някогашният любимец на официалните власти Цветан Василев няма предвид нито една от тях, когато сочи като главен фактор в държавата въпросния "център". В момента няма парламент, но "центърът" си работи. Извън подозрение са също президентът и неговият служебен кабинет, защото едва ли са толкова важни, че да определят стабилността на банковата система. Техните грижи са по-делнични, например как да си заделят някой милион за "после", но не и как да източат милиарди. "Центърът" не би им позволил да развихрят чак толкова фантазията си.

Българинът се е върнал към обичайното си примирение, с което не само изтърпя 25 години криминален преход, но е готов и да го увековечи. Какво общо има това с анализа на фондация "Бертелсман" за социалното неравенство в ЕС? Според коментар на радио "Дойче веле", препечатан неотдавна и от в. "Сега", "несправедливостта ще взриви Европа". Тук можем да добавим: с изключение на България. Тя може да е най-бедната в ЕС, може да се откроява с най-жестоко ограбване на населението си до степен да загуби всякакъв европейски образ, но със сигурност няма да бъде детонаторът на социалния взрив в Европа. Никому дори няма да хрумне да протестира вече срещу Делян Пеевски, че отново ще бъде депутат. В един момент може и Цветан Василев да забравим, защото негледани очи се забравят. Ако смисълът на протестите бе само да съборят от власт Пламен Орешарски, толкова по-зле за уж събуденото ни гражданското общество. Сега можем да се споглеждаме конфузно и всеки индивидуално да внимава да не изпадне от другата страна на уравнението, какъвто ни е навикът открай време. И да не забравяме, че най-важно е да гласуваме, независимо за кого. "Центърът" знае за кого.