Няма изненадани от това, че Висшият съдебен съвет (ВСС) в четвъртък не успя да избере председател на Върховния касационен съд (ВКС). Изненадата е била само за зрителите на БНТ, която излъчва миналия петък почти цял ден заседанието по избора. Но едва ли зрителите са се задържали повече от 3-4 минути на този канал.

Още когато бе открита процедурата по избора, най-вероятният сценарий беше именно такъв. По една много проста причина - съветът беше принуден да открие процедурата под обществен натиск заради обвиненията, че чака последния момент, за да намести избора след предсрочния парламентарен вот. Сега процедурата трябва да тръгне отначало и ще протече, когато политическият пасианс е подреден. ВСС работи най-лесно така -



когато е наясно на кого да се кланя



Явно съветът, т.нар. правителство на съдебната власт, е в дълбока криза, щом не можа да избере между две силни кандидатури, при това не външни за системата юристи. Като се има предвид, че един от кандидатите - Павлина Панова, се представи значително по-добре по време на изслушването, отказът на съвета да реши показва само колко дълбоко е затънал съдебният съвет в блатото на задкулисието.

За високия пост освен Панова претендент беше и Таня Райковска. Втората събра 15 от нужните 17 гласа "за". Което показа, че цялото представление с 8-часовото изслушване бе напълно излишно и 15 членове - на този етап от играта не повече!, предварително са били наясно за кого ще натиснат копчето. За Райковска предварително се говореше, че е фаворитът на по-силното лоби в съвета. В четвъртък и тя самата като че ли изглеждаше изненадана, че не спечели. Но си тръгна от задния вход и така избегна чакащите журналисти.

И двете в момента са заместници на настоящия председател на съда Лазар Груев, чийто мандат изтича през ноември. Панова ръководи Наказателната колегия на ВКС, а Райковска - Търговската. През годините



и двете кандидатки не са се замесвали в скандали



Единственото мътно петно в биографията на Райковска е от 2001 г. Тогава като магистрат в Софийския градски съд тя не регистрира НДСВ, въпреки че според юристи не е имало причина. На втора инстанция отказът беше потвърден от председателя на ВКС по това време Иван Григоров. За 7-годишния си мандат Григоров, който не криеше политическите си пристрастия към сините, облече съдийската тога само веднъж - за да потвърди решението на Райковска за НДСВ. 20 дни по-късно я предложи за върховен съдия с аргумент, че има дълъг стаж и е опитен професионалист, а ВСС я повиши.

От избора за председател на ВКС - висшата инстанция за наказателните, гражданските и търговските дела, се очакваше да е прозрачен и честен. В крайна сметка съдия №1 има достатъчно власт да ръководи и да отстоява независимостта на колегите си. Съдебният съвет обаче много бърка публичността с прозрачността. Публикуването на биографиите и концепциите на кандидатите и излъчването на избора по БНТ (8 часа, които със сигурност приближиха рейтинга на обществената телевизия до нулата) не значат прозрачен избор. Прозрачен щеше да е преди всичко,



ако беше ясно какъв е бил процесът на номинация



на кандидатите. Това се разбра само за Панова. За нея петимата номирали я членове на съвета обясниха, че са я потърсили още през май, когато процедурата по избор можеше да бъде открита по закон. За Райковска пък се разбра, че е била потърсена едва когато номинацията на Панова беше официално обявена в края на юли и подкрепена от Груев. Излиза, че Райковска е била търсена само за да има кой да бъде противопоставен на Панова. Сега не е ясно дали двете биха се съгласили да бъдат номинирани при нова процедура, или ще се появят нови състезатели. Панова е съдия ad hoc в Страсбург, позиция, за която е одобрена от Парламентарната асамблея на съвета на Европа. Нищо не й пречи сега да кандидатства за титуляр, има възможност да го направи до края на деня в понеделник. Шансовете й за успех там са големи. С процедури като тази от четвъртък



все по-трудно ще се намират качествени кандидати



за ключовите постове.

А след като ВСС е неспособен да проведе избор, още по-остър става въпросът дали членовете му са достойни за постовете си. Оставката им би била сравнително достоен изход от нелепата ситуация, в която се поставиха, опитвайки се да се нагодят към политическия вятър.

Макар че и това няма да е достатъчно, ако не бъде променен Законът за съдебната власт, така че съдиите и прокурорите пряко да избират кого да пратят в съвета. А парламентарната квота да бъде посочена наистина прозрачно и мотивирано. Да има време за реална детайлна проверка на кандидатите. Лошото е, че това е хипотеза, при която и политическата класа участва не с пазарлъци за хора, които ще връщат услуги и ще изплащат кредитите си към дадена партия, а с идея за придвижване на прословутата съдебна реформа напред. За съжаление практиката от последните години показва, че целта на управляващите е да овладяват и владеят съдебната система, а не да й помагат да бъде независима. Никакъв шанс за разбиване на порочното статукво.