Случка 1. Две приятни момичета на по 25 пристигат в неголям областен град. Наемат най-скъпия хотел, засядат в най-скъпото кафене, отварят лаптопи последен писък. Телефоните непрекъснато звънят. Пратени са да правят пиар на кандидат-депутат от листата. След 4 дни трескав труд върху лаптопа, десетки телефонни разговори и скъпи обиколки на града с такси, измислят... да купят кошчета за боклук, да ги сложат по главната улица, а върху тях да пише "Дарени от.." На другия ден са в следващия областен град. След 4 дни успяват да измислят същото, само че дарени този път са не кошчета, а саксии с декоративни храсти. Случката е от отминалата кампания за европейски избори.

Случка 2. Областният град този път е голям. Обгрижваният политик води листата, прехвърля 60-те. Пиарката е една, почти му е набор. Бивша журналистка. Жената трескаво мисли как да спечели гласове за клиента си и не му дава почивка - в първия ден от кампанията го води на "случайна инспекция" в нощен клуб, където той казва, че нивото на шума на подобни заведения трябва да се регулира законодателно; на втория го среща с художници на графити в подкрепа на свободното изкуство, на третия - със скейтъри, които поискали, а той им обещал рампа. В края на кампанията



възрастният човечец едва диша,



младежите на мига забравят за него, защото и без това не са го чували. Но пък местните вестници изобилстват от тържествени снимки, на които оплешивяващият кандидат се къпе в любовта на "най-младите избиратели". Случката е от по-предишната предизборна кампания, парламентарната.

През настоящата имаме Татяна Дончева, която кара двуетажен автобус, Мая Манолова, която играе шах на пазара в Кюстендил, Кристиан Вигенин, сгушен под тютюнев навес, Лиляна Павлова, кротко присядаща до баби, а после спонтанно понесла се на хоро с тях. Михаил Миков рецитира "Септември", а вицеадмирал Пламен Манушев, строен мъж, вдъхващ респект с осанка и биография (бивш командир на ВМС), се гъне в кючек, сякаш току някой ще му лепне десетачка на челото. И още, и още.

Имаме проблем. И той е изключително посредствените събития, прояви, които се организират в предизборната кампания. Не влияят на избирателите, или пък ако случайно бъдат забелязани, следва излагация на съответния кандидат. Имаме и още по-голям проблем. Той е, че...



просто никой не вижда проблема



- нито политиците, които се подлагат на тия издевателства, нито хората, които ги измислят (пиари, съветници, имиджмейкъри и т.н.). Това е политически и експертен разговор, който не търпи отлагане, защото политическата реклама здраво дълбае дъното. Случват се срамни неща - обида за специалистите, които истински обичат и познават този занаят.

Предизборният пиар е сложна наука. Зависи от бюджет, предварителни обществени нагласи, от спецификата на съответната партия или кандидат, изисква подходящи комуникационни канали. Може да цели задържане на наличните избиратели, може да се стреми към привличане на други от нов сегмент, може и двете. Може да е агресивен или ненатрапчив. Важен елемент от него са послания, идейни или личностни сблъсъци, приятели, врагове, т.е. всичко, което изпълва политическата същност на партията или кандидата. Но главната цел винаги е да се спечелят колкото се може повече бюлетини в деня на вота. А съответните предизборни събития, предадени към хората чрез снимки, клипове, заглавия, са непосредствен инструмент за влияние. Е, кажете, кой би гласувал за Татяна Дончева, защото е подкарала двуетажен автобус? Или пък за Мая Манолова, защото играе шах? За Павлова, задето се целува с баби? Не че нямат избиратели. Имат, но нито един няма да пусне бюлетина за тях поради тези им дейности.

Драгият читател и зрител не знае, но положението с тази част от политическия пиар е наистина плачевно. Обикновено "мероприятието" се случва така - някой го измисля (най-често "експертът"), после настава спешно щуране по организацията. Ако сценката се осъществява в града, то младежката партийна организация е натоварена да осигурява масовка под формата на "случайни младежи", заинтригувани от ценностите и идеите на партията (кандидата). Ако е в село, местният партиен координатор трябва да доведе стълпотворение. Но кого да доведе? Хората



не се вълнуват от глупости, имат си работа



Така на сбирката се оказват 2-3-ма селски пияници, местният бизнесмен, който гледа да е добре с партиите, плюс оркестър и баби в носии, които срещу заплащане пеят и Марсилезата. По-младите и спретнати "гости" сядат най-отпред, имитира се тълпа. Играе се хоро, пекат се погачи, лови се риба (каквото там е намислил "експертът"). Накрая селяните се прибират у дома, мрънкат "водят ни тук някакви - като мечки", а кандидатите се отправят към следващото село, и те с усещане, че са мечки. Експертът по пиар пише прессъсобщение, че кандидатът Х e бил посрещнат радушно от обществеността в село Y.

Тези щуротии си имат най-официално, почти професионално обяснение. И с него се парират всякакви опити за искрен дебат. Обяснението гласи, че хората не се вълнуват от политика, следователно съответният кандидат може да привлече вниманието само ако влезе в цветно, артистично амплоа, образът му е въздействащ, заглавието - прямо и кратко и т.н. Теорията е такава, само че практическото й изпълнение е с изключително ниско качество - и това трябва да се каже ясно. С много малки изключения изпълнението е нелепо, непрофесионално, читалищно. Много под нивото на средната интелигентност. Спомняте ли си "децата с алтруизъм" и онзи кански рев "уаа-ха-аааа" при заливането на Цветан Цветанов с кофа студена вода? Кой точно "специалист" пусна клипа в подобен вариант? (Тук трябва да кажем, че "уаа-ха-аааа" подхожда на набори от казармата, погаждащи си приятелски шеги, не на кауза; трябва да добавим също, че в клипа Цветанов е по шорти и джапанки, в отсъствие на елементарната естетика). А помните ли бременната скарида на Лиляна Павлова? А ако не знаете, трябва да ви съобщим, че сега чрез снимки и концерти водачът на варненската социалистическа листа Ангел Найденов е дейно подкрепян от... житейската му половинка Мая Манолова.

Не знам биографията на момичетата от случка 1. Знам обаче за пиарките на Мирослав Найденов, които на 24 и 25 години тъкмо регистрираха фирма и спечелиха обществени поръчки за стотици хиляди лева. "Експертката" от случка 2 е бивша журналистка, останала без работа и "преквалифицирала" се в пиар, без книга да е прочела от тази сложна наука. Не са парите проблемът в този бизнес, пари се изливат много. Проблемът, както в много други български сфери, са хората - десетките жени и мъже, които се занимават със занаята



без грам понятие от материята,



опит, качества. Смятат "бизнесът" за лек - бързи пари срещу не много труд. Почнат ли, влязат ли някак, лека-полека стават част от "експертния пейзаж". И в един момент всички забравяме какви са и колко могат. Почваме да се питаме защо по кампании виждаме откровени глупости. Разговорът трябва да почне отначало.

Вероятно се питате защо тогава партии и политици наемат подобни "експерти". Ще ви разкажа случка 3, тя винаги е продължение на случки 1 и 2. "Ех, много добре се получи", казва пиарът след поредното хоро. "Много добре", отвръща претендентът. Ако хорото се окаже гаф, на мига виновни стават опонентите, които хвърлят кал, журналистите, които търсят сензации, глупавите избиратели, които не схващат посланието... Всъщност, претендентът няма как да разбере, че е прецакан. Той също не разбира от това, с което се занимава. А ако случайно се размисли, "експертът" почва да му шепне, че той е най-прекрасният политик на света. Никой не обича да му кажеш, че не става.