Няма точни изчисления колко данъци избягват да плащат международните корпорации. Така че разочарованието от настоящата система и решимостта това да се промени се основават почти изцяло на анекдотични доказателства. Има много истории за "Гугъл", в които патентите на компанията й са в Ирландия и Холандия вместо в САЩ заради данъчните предимства. Или за "Епъл" и други компании, които използват офшорно счетоводство, за да избегнат данъците. Корпоративната креативност се развива - ходове като преместването на "Бъргър Кинг" в Канада вече са популярни.

Властта на данъчното облагане е



ключова привилегия на суверенните правителства,



а правителствата не желаят да дадат на някого другиго пълния си контрол над нея. Но има няколко основни принципа, които повечето от тях следват, за да не отблъснат чуждестранните инвестиции. Главният е, че не е честно хората или корпорациите да плащат данъци върху един и същи приход на две места или два пъти. Така че от двадесетте години на двайсети век страните са се разбрали да се избягва двойното данъчното облагане. Обикновено изходната точка е фактът, че приходите се облагат в юрисдикцията, в която са направени. Следват се няколко счетоводни принципа. Например, че различните филиали, подразделения и свързани отдели на международни корпорации трябва да се считат за отделни единици в счетоводството, дори ако имат обща компания майка. Когато правят сделки помежду си, те се смятат за отделни фирми, работещи така, че всяка от тях да извлече полза. В действителност компанията майка не се интересува дали една от тях ще има загуби, ако друга има приходи от сделката, особено ако втората плаща по-ниски данъци от първата.

Специфичният начин, по който приходите на тези звена се пренасят към други страни заради изчислението на таксите, се нарича "трансферно ценообразуване". САЩ спокойно могат да поискат някои от приходите на "Старбъкс", направени във Великобритания, например, защото глобалната марка е изградена в Щатите и тя помага на печалбите в чужбина. Това ще е така, освен ако "Старбъкс" не



предаде собствеността на марката



на трета страна, което компанията е правила преди. За всяка корпорация неделимите й активи и интелектуалната собственост правят облагането много по-трудно - мислете си за "Гугъл", която е често цитирана като пример за компания, за която пренасянето на приходите през политически граници е изключително трудно, а трансферното ценообразуване е изумително сложно.

Тези основни правила - без двойно облагане, отделни дъщерни компании на компанията майка, трансферно ценообразуване, все пак оставят отворен въпроса как всъщност трябва да бъдат облагани приходите. Глобалната конкуренция за инвестиционни услуги дава предимство на страните с ниски данъчни ставки, освобождаване от данъци и други хватки. И това, което започна като система за предпазване от двойното облагане, завърши като пълната му противоположност - двойно необлагане, приходи, за които не се плаща никъде. Държавите губят милиарди всяка година от подобни трикове.

Отговорът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) е план с 15 идеи. В общи линии става въпрос за опит



да се затворят възможностите за избягване на данъци



и да се затегнат правилата, както и да се изгради план за по-нататъшно изследване на проблема - особено предизвикателствата, породени от технологиите и невеществената собственост. Ако бъде одобрен планът, една от най-големите реформи ще бъде изискването корпорациите да предоставят повече информация на данъчните инспектори. В сегашната система те показват само продажбите, активите, работниците и други подобни детайли, когато се отнасят за съответната страна. Но в новата система те ще трябва да разкриват цялостната картина на глобалните си приходи на всички данъчни власти. Друга от реформите включва елиминирането на някои форми на трансферно ценообразуване и хармонизиране на данъчните правила на различните страни.

На срещата на финансовите министри на Г-20 през септември ще бъдат представени седем от петнайсетте идеи, а останалите ще бъдат обсъждани до края на 2015 г. Трудно е да се предскаже дали планът ще бъде подкрепен, след като не са ясни някои от детайлите.

Има и



по-простичка алтернатива



за установяване на това как страните трябва да си делят международните приходи. Нарича се "единно данъчно облагане" или "разпределяне по формула". Главният проблем е, че ще изисква държавите да отдадат на някого пълния контрол върху данъчното облагане. Ще трябва да се създаде централизирано тяло, което да прилага предварително зададена формула, изчисляваща как държавите трябва да си поделят приходите на международните корпорации. През 2013 г. 60 активистки групи пратиха писмо на ОИСР с искане за единно облагане, но при положение, че държавите трябва да се откажат от значим аспект на суверенитета си, то тази идея не се смята за реалистична алтернатива.

В крайна сметка откриването на начин корпорациите да плащат повече данъци означава да се избере една от няколко неперфектни алтернативи. И независимо от това коя от тях е избрана, по-голямата прозрачност е това, което вероятно ще накара компаниите да плащат повече.

Междувременно нараства тревогата, че отделни страни в желанието си



да получават повече приходи



от данъци работят по свои собствени реформи. Например Бразилия и Китай имат собствени правила за трансферното ценообразуване. А Монголия отмени много от споразуменията си за избягване на двойното облагане, включително с Холандия, за да получава повече данъци от голяма мина, собственост на "Рио Тинто", която използва холандска дъщерна фирма, за да плаща по-малко данъци. Международният валутен фонд може би посреща с одобрение тези стратегии, след като през май публикува проучване, според което договорите за двойно данъчно облагане вредят повече, отколкото помагат, що се отнася до развиващите се страни.

Докато големите държавни и недържавни играчи постепенно се отказват от системата, промяната й ще се изправи пред допълнителни предизвикателства и ще стане по-трудно да се построи единна система, която отнема възможността на корпорациите да се нагаждат според различните законодателства. Въпреки че всички биха искали корпорациите да плащат повече данъци, въпросът къде точно да става това има много различни отговори. Примерът със "Старбъкс" го показва. Разследване през 2012 г. откри, че "Старбъкс" не е плащала данъци във Великобритания в 14 от последните 15 години. Новината отприщи протести и компанията се съгласи да плати на Лондон 32 млн. долара. Този епизод подчертава, че данъчното облагане на глобално ниво е



повече изкуство, отколкото изчисления



- изходът се решава не от цифрите, а от хората - адвокати, данъчни, протестиращи. Планът на ОИСР е да се върне отново към цифрите.

Дори политическата воля зад този проект може да не е достатъчна - някои членове на ОИСР, като Швейцария и Люксембург, всъщност активно допринасят за проблема, макар че и двете страни са се съгласили на някои от реформите. Държавите, които подкрепят процеса, но запазват законите и политиките, които го подкопават, печелят и по двете линии. Дори ако планът заработи, няма гаранция за дългосрочен успех. Регулацията на търговията често се смята за цикъл, в който правителството поставя правила, корпорациите откриват как да ги заобикалят, правителството ги настига - като игра на котка и мишка. Вероятно дори след тази реформа компаниите все пак ще могат да си избират по-удобни данъчни ставки.

Така че планът на ОИСР е само една от битките в дългата война. Какво ще се случи, ако той не проработи? Дали страните и международните организации ще продължат да се опитват? Ако растежът на икономиката действително се забави, държавите и международните корпорации може да открият, че интересите им са еднакви. Компаниите имат дълг към акционерите си и той е да правят пари, а някакви приходи все пак са по-добри от никакви. Същото се отнася и до събирането на данъци. Компромисът вероятно ще е по-лесен, ако и двете страни са пострадали.