По-добре лош закон, отколкото никакъв. Правило от римското право.Точно такава е ситуацията в момента около Изборния кодекс - законът бъка от пропуски и неясноти, но скоро няма да има кой да го оправи. На новите депутати със сигурност няма да им е до това, стига изборите да не произведат някой грандиозен скандал или, разбира се, да не се стигне до нов спешен извънреден вот. Междувременно всичко остава в ръцете на Централната избирателна комисия (ЦИК), чиято работа през последния месец предизвика сериозни съмнения. Като се има предвид, че това е първата постоянно действаща комисия у нас - към нея има постоянно действаща администрация, - би трябвало на експертно ниво да е най-компетентната в сравнение с предишните. И най-професионалната. Тя има мандат 5 години, от който измина първата половин година. Т.е. членовете на комисията и прилежащата й администрация 5 години работят избори. Да видим как го правят през настоящите избори.



Първо се започна с казуса с изборните наблюдатели



Подозренията, че зад фантастично високия им брой (60 хиляди на евроизборите т.г.) се крие контролиран вот, са всеобщи, макар че досега никой не е успял да го докаже. Факт е обаче, че повечето от тези хора бяха регистрирани от неправителствени организации, пряко или косвено свързани с политически партии.

В началото ЦИК си действаше постарому, одобрявайки кандидати на НПО-та наред. В даден момент някой се присети, че така не може, и се мина в другата крайност - да раздават тотално откази. Проблемът беше, че липсваше правно основание - в Изборния кодекс няма изискване наблюдателите да са политически неутрални. Затова комисията просто обявяваше, че не е събрала мнозинство, за да одобри нечия молба. Тогава си пролича партийното разделение сред членовете й - избраните от квотата на десните партии и "Атака" гласуваха "против" (тъй като най-много кандидат-наблюдатели предлагаха НПО-та, свързвани с ДПС, НПСД на Касим Дал и партията на Николай Бареков), а тези на БСП и ДПС - "за". Първият лагер оправдаваше неодобрението си с партийната обвързаност на кандидатстващите граждански сдружения, а вторият настояваше да се спазва буквата на закона. Всичко неизменно приключваше във Върховния административен съд (ВАС). И поради липсата на солидни юридически аргументи в решенията на ЦИК магистратите естествено започнаха да отхвърлят отказите за регистрация един подир друг. Докато самият ВАС промени правилата на играта, след като негов състав постанови, че отказът е състоятелен, ако наблюдателите са кандидат-депутати или представляват интересите на такива. От това се възползва лагерът на десните партии в ЦИК, който въведе практиката да се проверяват наблюдателите и предложилите ги НПО-та за участие в ръководни органи на партии. Другата фракция обаче не възприе съвсем подхода и го спъваше във всеки удобен момент. За да стане бъркотията пълна, ЦИК одобри куп организации, които по една или друга причина можеха да се смятат за партийно свързани, без да представи аргументи. В крайна сметка проблемът остава висящ.

Междувременно дойде



скандалът със секциите в чужбина,



вината за който е изцяло в непрозрачността на ЦИК. Решено беше, че зад граница ще има 428 места за гласуване, от които 136 в Турция. Повечето от тези секции са от т.нар. автоматични - те се образуват без оглед на подадените заявления, а въз основа на това дали през последните 5 г. на същото място е имало секция, в която са гласували повече от 100 души. След жалба във ВАС магистратите отрязаха 8 автоматични секции в южната ни съседка с аргумента, че са образувани в нарушение на Изборния кодекс. Оказа се обаче, че съдиите са сбъркали, защото ЦИК им е подала грешна информация.

На пръв поглед става въпрос за банално недоглеждане. На 14 август комисията е приела списък, в който таблично са отразени автоматичните секции и броят избиратели, гласували там преди. Много от числата в него обаче се оказват сбъркани и 4 дни по-късно е прието друго решение, с което се коригира първото. Само дето новото отсъждане носи абсолютно невзрачното и неясно заглавие "относно: поправка на техническа грешка в приложението към Решение № 686-НС от 14 август 2014 г." Значи не само свръхважната таблица с автоматичните секции (най-многобройните - 293) е заровена сред стотиците други решения на ЦИК, където трудно някой би я открил, но и поправеното й съдържание е такова, че никой дори не би си направил труда да го прочете. А точно тези важни документи трябваше да са изложени на видно място на сайта на комисията заедно с придружаващ текст, който на прост език да обяснява къде и защо се откриват такива секции.

А впечатлението, че



никой не чете безбройните документи



на органа, стана още по-силно след вдигналия шум случай с отказалата се насред изборите кандидат-депутатка на Бареков Калина Крумова. След като оваканти челното място в ловешката листа на ББЦ, районната избирателна комисия сложи на нейно място следващата в листата. Въпреки че даденият от Изборния кодекс срок за подобно заместване беше вече изтекъл, а самата ЦИК беше постановила дни преди това, че преподреждане на листите по този начин не може да се прави. И какво се оказва - тялото (РИК-овете) не знае какво мисли главата (ЦИК). Тук нещата пак опират до вечния проблем с обучението на изборните звена по места. Това с особена сила се отнася до секциите в чужбина. За да ги запълнят, от България ще трябва да заминат стотици чиновници. От външното министерство увериха, че командированите са получили някакво обучение от ЦИК, а дипломатите по места ще се запознаят сами с Изборния кодекс и методическите указания на комисията.

Ако не на друго, сегашната ЦИК може да разчита, че ще се запише като комисията, сътворила най-много гафове. Всяко второ нейно решение става обект на скандал. А двойният стандарт се превръща в запазена марка. Примери - да вземем историята със спрените клипове. Първо, от "твърдата" ръка на органа пострада Боян Расате заради присъствието на дете в клипа на формацията. ЦИК отсече, че дори и родителите да са съгласни, деца не могат да се използват с предизборна цел. В същото време повече от две седмици по телевизиите се въртеше друг подобен клип - на ДПС, в който лидерът Лютви Местан целува малчуган. Как излезе комисията от ситуацията? С абсурдното обяснение - никой не ни е сезирал. След това помисли още няколко часа и късно миналия петък вечерта спря и клипа на ДПС.

Плод на двоен стандарт бе и решението за действителна да се признава и бюлетината, чийто отрязък с номерчето липсва на кочана. Пълен абсурд. Нали за да няма фалшификации и подобни бе решено бюлетините да имат поредни номера. Как така ако номерът й липсва на кочана, който остава в секцията, бюлетината е валидна?

Така стоят нещата - пълен с неясноти закон, нестабилни практики, политизиране на проблемите и недостатъчно внимание към прозрачността от страна на ЦИК. На тези избори ще е така. Ще ги изкараме някак и пак ще чакаме ремонт.