|
| Бойко Ламбовски |
Помня, че на не знам кои поред избори преди десетина години разказах как простодушно ми обясни за кого ще гласува жена на средна възраст, работеща в добре посещавана софийска баничарница. Щяла без колебание да пусне бюлетина
за когото й кажел шефът
Той я бил взел на работа, когато била в тежка и безработна ситуация. И му била благодарна. Искала така да му се отблагодари, давал й добра заплата. Този може би предвестник или индикатор на "крепостния вот" тогава възмути някои от читателите. Що така щяла да прави таз проста жена? Где й били политическата култура и демократическите ценности?
Где са й заровени тез съкровища и до днес не съм съвсем сигурен. Но я разбрах тогава, разбирам я сега - както нея, така и бобовдолските труженици. Да очакваме от средния избирател - а Мая е горе-долу такъв, - че ще прощудира задълбочено всички предизборни програми и ще си избере след задълбочен съботен размисъл най-напредничавата, би било повече от нереалистично. Смея да вярвам, че и "Франс прес", и Би Би Си не очакват такова нещо от избирателите и в собствените си страни. Всъщност основание да правят репортажи за продажбата на гласове в България е преди всичко елементарният им професионализъм, съчетан с нормални командировъчни възможности. Плюс нищетата тук. Третото не е хич маловажно. Свързани с тази нищета са много по-примитивните, донякъде трогателно евтини практики във всичко. Включително в пазарните взаимоотношения. Включително в предизборния пазар. От литературата и киното съм открил: това нещо - чуждата сиромашия, е понякога палещо съчувствия, понякога забавно, понякога поучително, но някак винаги подбадрящо духа на угрижения среден мосю. Другояче казано, документалното напомняне, че има по-прости и бедни хора от мен по широкия свят, означава, че аз съм сравнително честит. Може да ви звучи вулгарничко, но така стоят нещата в психологически план.
Иначе, ако се разфилофстваме, пазарът е навсякъде. Французите отдавна са го открили. Класиците, впрочем, също. Толстой, както и Мопасан разсъждават за проститутката, която осъществява сексуални услуги почасово, и я съпоставят с "почтената госпожа", която съвсем целенасочено си търси богат съпруг. И двамата великани не откриват качествена разлика. В крайна сметка действа все същият търговски мотив, но във втория случай в далеч по-стратегически мащаб. Изборите също са нищо повече от вид сделка. Вие искате моя глас, а предлагате да сторите така, че пред дома ми на селската улица да има тротоари? Става. Имате го. Вие искате моя глас, за да ме направите политически и икономически съюзник с Бангладеш, а не с Люксембург, примерно? Тц, не става. Не го давам. Що да се ортача с по-сиромаси и от мен... Или: вие искате моя глас, като в замяна обещавате да запазите, дори да разширите единственото предприятие в градеца ми, откъдето бате и аз си изкарваме заплатите и си храним семействата? Става. Имаме сделка. Дори ще натисна домашните си във ваша полза.
Нашата обща беда не е в Мая или в баничарката. Бедата е, че най-вероятно
няма да ми направите тротоар
Ще ме излъжете. Случвало ми се е вече нееднократно. Не ви вярвам особено и за предприятието - вие ще си гледате собствената файда. Така сте устроени. Ако имате възможност да забогатеете от това, ще докарате предприятието до фалит, без да ви пука особено. Изобщо преобладаващата част от вас с удоволствие бихте ми превърнали градеца - или страната - в Бангладеш. Стига само да можете да играете в новата ситуация раджи. Или фараони. Понеже това ми е повече от ясно, в страната, както твърдят, има около 1000 (!) организатори за продажба на изборни гласове. И много избиратели, които очевидно действат на принципа - по-добре кюфте сега, отколкото магистрала към светлото бъдеще утре. Или друг път.
Бедата е, че властта е толкова важна в нашия живот, та изглежда най-прекият път за личен просперитет и икономическа пълноценност. И че тези, които инвестират щедро в добирането до нея днес, утре искат да си връщат инвестицията. Чрез държавни поръчки, чрез достъп до фондове и проекти, чрез най-обикновени рушвети. И си я връщат, бъдете сигурни. С лихвите и отгоре. Това е истинската продажба, а не тази при Мая и подобните ней.
Пък ако си мислите, че във Франция принципно е бог знае колко по-различно, се лъжете. Там е само по-елегантно, по-рафинирано, по-подплатено с ресурс и добро възпитание. И по-възпламенимо като гражданска нетърпимост. В крайна сметка това, последното, хич не е маловажно.
Не че някой във Франция директно връчва стриди и "Дом Периньон" за глас, но принципът си действа. На мен лично стриди и шампанско вместо кюфте между две филии не ми изглежда като тържество на личната свобода. Но то вече не е разговор за политика.
