Пет дни преди изборите БСП организира протест пред Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР). Той съвпада със заседанието на комисията, на което трябва да се утвърдят по-високите цени на тока. За протест се заканиха наскоро и от Патриотичния фронт . "Атака" се отчете миналата сряда, ден след обявяването на сметките на регулатора, с пищно шоу и опит за нахлуване в сградата на ДКЕВР, а след това - и с щурм на сградата на "изедниците" от енергоразпределителното дружество, което е базирано в София. Миналия четвъртък, по време на публичното обсъждане на цените, по шефовете на ДКЕВР полетяха яйца - все пак добре насочени, за да не уцелят някого. Хвърлиха ги двама от участниците в протестите срещу високите сметки за ток и парно от февруари миналата година. Заканиха се, че ще има и камъни.

Паралелно вървят протести на работници на топлофикации, както и на свързани с тях въгледобивни мини. Те са за забавени заплати. Всички протестиращи работят за един собственик. Собственикът е свързан с една политическа сила, която на тези избори е съюзник на "България без цензура", а лидерът на последната влезе в ролята на кандидат за спасител на българското въглищно-минно дело. Не по ирония на съдбата, а по желание на вече бившите управляващи протестиращите дружества получават най-голям процент от парите, които Националната електрическа компания (НЕК) им дължи за произведения от тях "високоефективен ток от когенерации".

Как тези пари се разпределят по веригата от НЕК до мините, си е работа на самите частни дружества. Но очевидно за техните собственици и партийни съюзници работниците са последна грижа. Или просто умишлено биват оставяни без заплати, за да може преди изборите да бъдат изкарани на протести,



да им се посочат и враговете, и "спасителите"



Гледали сме го неведнъж, последния път - в "Бобов дол" по евроизборите. Сега се наложи икономическият министър Васил Щонов да обяснява, че всъщност протестиращите са нетни длъжници на НЕК и на "Булгаргаз". Социалният министър Йордан Христосков, от своя страна, каза, че в една от топлофикациите, която е най-активна в протестите, всъщност няма забавяне на заплатите. Дружеството дължи осигурителни вноски на работниците си.

Увеличаване на цената на тока за бита с близо 10%, разбира се, няма как да не бъде употребено предизборно. Парадокс е, че протестите се организират от политици, които са пряко отговорни за сегашното състояние на енергетиката. В момента няма нито един експерт, с поне малко самоуважение, който да не твърди, че поскъпването е неизбежно. Както няма и нито една политическа сила от началото на сегашния век насам, която да не е дала своя достоен принос за финансовия колапс в енергетиката. Сега текат взаимни обвинения: Кой подписа договорите с така наречените "американски" централи в "Марица-изток"? Кой прие закона за преференциално високите цени на енергията от възобновяеми енергоизточници? Кой разреши присъединяването в кратко време на твърде много ВЕИ-та? Кой е отговорен за "Цанков камък" и за провала "Белене", който след приключване на воденото в Париж арбитражно дело може да ни натежи с още 2 милиарда лева? Защо нямаме свободен пазар на електроенергия? Защо дори така широко рекламираният като успех от предишното ръководство на ДКЕВР балансиращ пазар се оказа пълен провал и изкривява цените в системата?



Невинни няма



Защото енергетиката се превърна в политическа игра. И в бизнес и хранилка за избрани и посочени от партийните централи. Абсурдно е сега протестите да се насочват срещу ДКЕВР. На думи всички са съгласни, че регулаторът трябва да е независим, за да може да определя цените на пазарен принцип. Но в предизборната суматоха чухме и немалко гласове, как еди-кой си, като дойде на власт, ще промени цените на тока. Звучи леко не съвсем във връзка с главния мозък, нали?

Не знам колко хора ще събере БСП на протеста. Не съм убеден, че днес някой, колкото и силни лозунги да вдига, би могъл да привлече достатъчно хора и за един трамвай, ако не ги организира и мотивира по някакъв начин. Партиите трябва да протестират срещу самите себе си, срещу сляпата си политика и срещу некадърността на назначавани от тях държавни чиновници.

Може би малцина вече си спомнят, след бурните събития от последната година и половина, че по времето на кабинета "Борисов" цената на електроенергията дълго време бе изкуствено задържана. В средата на 2012 г. вече нямаше накъде и бе вдигната с цели 13%. Тогава нямаше протести, те дойдоха, добре организирани, месеци по-късно след големите януарски сметки. В опит да потуши недоволството от началото на миналата година самият Борисов обеща по-ниски цени, отнемане на лицензи на енергоразпределители. Законът бе променен така, че цените да могат да се пипат не веднъж годишно, а когато се наложи. Дойде и първото минимално понижение. Кабинетът на БСП и ДПС продължи в същата посока - още две поредни намаления. Това вкара в колапс цялата енергийна система. В крайна сметка губещи се оказаха всички - и държавната НЕК, и производителите на ток от ВЕИ, и енергоразпределителните дружества.

Стигна се дотам в държава, която има свръхпроизводство на електроенергия, вицепремиер да говори за режим на тока през зимата - заради невъзможност мрежите да се поддържат в оптимално състояние.



Сега ще го отнесат всички потребители



В предизборната надпревара не съм чул или видял нито една смислена програма, поне в енергетиката. Всички говорят, че трябва да се оздрави. Как точно? С чии средства? За чия сметка? Какви трябва да са първите стъпки? Коя е реалната цена?

Никой от политиците досега не е направил една проста сметка. Ако се сравнят цените след увеличението от 2012 г. и след предстоящото увеличение от 1 октомври, лесно се установява, че те са почти еднакви. Тоест ще се върнат там, откъдето тръгнаха да ги намаляват. Но в двете загубени години в системата се натрупаха огромни дефицити. И неслучайно сега вече се говори за необходимост от далеч по-сериозно увеличение занапред. Колко са политиците, които сега говорят за актуализация на бюджета, които свързват недостига в хазната и с цената на тока и предизвиканата основно от нея дефлация? Тук-таме някой икономист прави опит за плах анализ.

Никой не забеляза и един друг факт - че за първи път сегашният състав на ДКЕВР реши леко да промени изкривената система в България, при която цените за бита са по-ниски от тези за промишлеността. Сега предлаганото увеличение за фирмите е в рамките на една шеста до една четвърт от това за бита. Връщат се и част от възможностите за инвестиции в енергетиката. Заговори се за промяна на правилата на балансиращия пазар. Все малки, но важни стъпки към нормалността в енергийната система. В предизборното говорене всичко това остава встрани.