Не видях достатъчно истински радостни политически физиономии след отминалите избори, това ми се стори добър знак. Няма по-неприятно зрелище от тържествуващ политик. По принцип политикът се възбужда от близостта до властта, а тържествува, когато я побара. Тъй е устроен. Това му е целта на живота, така да се каже. Колкото по-яко побара властта даден политик, толкова повече тържествува. Оттам пък, като в поделение с новобранци и ефрейтор садист, тръгват извращенията. Колкото си по-сигурен, че няма кой да ти се опре, толкова повече се разпищолваш. Възможността за произвол



е велико изкушение, велика съблазън



Тази зависимост е валидна не само в политиката. Тя е психологически детерминирана от социалната човешка природа. Понеже изкушение и съблазън са термини от теософски аспект, се сетих, че Йосиф Бродски отнася произвола и към религиозните институции. Докато зяпал огромните джамии край Босфора по време на пътуването си до Истанбул, поетът пише, че няма нищо по-противно от победила и тържествуваща църква. Под църква има предвид и джамия, и синагога, и катедрала, и всичко, което се чувства всесилно да тълкува божията воля както реши и да наказва онези, които не слушат тълкуванията. И не поднасят смирено своите дарове пред тълкувателите.

Та сега с любопитство и надежда гледам какво ще стане в нашия парламент. Ще ли се намерят разум, далновидност и умения за сговор между склонни към лидерски егоцентризъм формации и формацийки? Или, както е ставало многократно, вождисткото самолюбие ще надвие? Ще напредне ли с няколко малки стъпчици нашата политическа култура в усвояването на коалиционното букварче, или ще спре с нацупени устни поради невъзможността за истинска бейска дембелщина, другояче казано - за така сладкия на властимащите по тия ширини ненаказуем произвол?

Ще видим. Интересно е. В природата на властта е да се стреми към абсолют. Затова демокрацията през цялата си история се е стремяла да ограничи този стремеж - чрез многопартийност, мандатност, всеобщо избирателно право и други такива спънчици пред ламтежа към произвол. Моя милост, за разлика от немалка част - уви - сънародници, истински тачи демокрацията. Затуй пъстротата в парламента само ме радва. Ха да ви видя сега. Ние отвън, добри или лоши, гласувахме по убеждение и си изпълнихме дълга. Покажете сега какво можете вие. Дайте добро правителство и добри закони, които същото правителство ще спазва с трепет и благоговение.

Ако не можете, значи е прав Бай Ганьо в онова за маскарите. Ако не можете, значи за нищо не ставате. Тогава не знаем какво ще стане другия път - или изборната активност ще спадне още по-катастрофално, или други, по-неприятни неща ще станат. Вие сте Народно събрание.



Вие не сте вожд, диктатор или владетел с главно "В"



В угода на владетеля с главно "В" Николо Макиавели разсъждава така: "Възниква въпросът дали е по-добре владетелят да бъде любим, или да възбужда страх...Тъй като тези качества са несъвместими, ако се наложи да се избира, трябва да се предпочете да внушава страх... Хората по природа са неблагодарни, променливи, лицемерни, страхливи и сребролюбиви."*

Цялото противоречие на демократ като мене с инак високо проницателния Макиавели не е толкова поради лошото му мнение за хората. Дори да приема, че е прав в тези му не твърде хуманни квалификации за човешкия род, никога не забравям, че и "Владетелят", когото той съветва, е представител на същия този човешки род. И че неговата неблагодарност, лицемерие, страхливост и сребролюбие са хилядократно по-опасни, отколкото тези при поданиците му. Когато някой поданик прави каквото си иска, е домашен или квартален скандал. Когато Владетелят прави каквото си иска, е трагедия или социален апокалипсис.

Има един анекдот, приписва се на нашия приятел - писателя Васил Сотиров. П. Ковачев го споделя в сборник с лакърдии. Васко нещо се карал с една от жените си, вечерта се черпил продължително с другари, едва се прибрал рано сутринта и се проснал да спи. Когато се събудил, видял, че благоверната му се гизди за излизане:

- Къде? - строго попитал Васко.

- Където си искам! - сопнала се тя.

- Кога се връщаш? - авторитетно уточнил писателят.

- Когато си искам! - отсякла съпругата.

- Да не си закъсняла и секунда! - наредил главата на семейството, преди да тупне пак на възглавницата.

Преди ден-два новият генерален секретар на НАТО - Йенс Столтенберг, рече нещо подобно във Варшава. Той заяви, че Северният алианс можел да си праща войските си



където си поиска



Един разумен алианс, дори да е нашият, не би трябвало да говори, още по-малко да действа така в свят, далеч по-широкоспектърен от българското Народно събрание, мисля аз. Такива изказвания будят у мене опасения за нови рецидиви на произвола.

Предвид бавно изменчивата човешка природа и бурно изменилите се военни възможности на човечеството от времената на Макиавели, това ми се струва по-стряскащо от нашите следизборни чуденки.

----

*"Владетелят", Н. Макиавели.