Доц. д-р Антоанета Христова е директор на Института за изследване на населението и човека при Българската академия на науките. Преподавател е по политическа психология и маркетинг в Нов български университет и Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализирала е политическа психология в Университета в Охайо и Маршън център. Член е на Дружеството на психолозите в България и на Международната асоциация по политическа психология.

-----

- Доц. Христова, изненада ли е влизането на 8 формации в парламента? И ще имаме ли правителство?

- За стабилно правителство не можем да говорим. Всички политически лидери са разочаровани, но на първо място трябва да бъдат разочаровани от самите себе си, защото кампания нямаше. Никой не говори за проблемите, към които хората имат болезнена чувствителност, никой не им предложи конкретни решения, не създаде поне малко оптимизъм, че съществува изход, от който не се страда. Никой не накара хората да се почувстват обгрижени, не показа, че на политиците "им пука" за тях, че искат да им помогнат. Точно обратното, бяхме бомбардирани от негативни събития и обещания за затягане на коланите. Това създаде у хората много голямо отвращение и песимизъм, че няма перспектива и няма кой да се грижи за тях. В такава картина е съвсем очаквана ниската избирателна активност. Така че ние се намираме, от една страна, в криза, която предполага необходимостта да има висока избирателна активност, в същото време чувстваме девалвация и песимизъм, които предполага ниската избирателна активност. Този конфликт доведе до лошите резултати на 5 октомври.

- Месеци наред протести и накрая толкова ниска избирателна активност. Как да си го обясним?

- Хората нямат избор. Не виждат категорично политическа партия или политически лидер, който да им дава решение. Имаше бягство от дебати, да не се говори по проблемите, като че ли партиите се скриха последните седмици, не знаеха какво да правят и това създаде впечатление, че са безсилни. Когато политическа партия, политическите лидери казват, че са безсилни, те не могат да очакват да се гласува за тях.

- Победителят на вота бе видимо недоволен, че е победил. Защо?

- Той има основание да бъде изключително недоволен, дотолкова, доколкото очакваше да има други резултати и друга активност. Но е нормално да получи тези резултати предвид липсата на кампания. На практика ГЕРБ също не направи активна, ефективна кампания. Като че ли разчиташе, че без кампания нещата ще станат естествено в резултат на грешките на другите, инвестициите по пътищата и харизмата на лидера. Да, те са победители, но добре разбират сега, че нещо генерално е сбъркано.

- На всичкото отгоре Борисов отдаде ниската избирателна активност на трагедията в Горни Лом. Може ли да си обясним апатията на избирателя само с този трагичен инцидент няколко дни преди изборите?

- Не, това е прехвърляне на вина не там, където е болната глава. Не е това проблемът. Но това е шамар за партиите. Затова всички политически лидери трябва малко да се смирят, да се затворят в една зала, не знам колко време да стоят в нея, да се заключат или някой да ги заключи, но в крайна сметка да излязат консенсусно обединени около няколко приоритета. След това трябва да има Велико народно събрание. Това е стратегически ход, който би променил отношението между властта и избирателите. Необходима е промяна в закона за референдумите, в изборния закон, във взаимоотношенията между властите, в структурата на парламента, евентуално е необходимо въвеждането на задължително гласуване и т.н.

- Победител и победени не бяха категорични за евентуални съюзи в нощта на вота. Борисов и Местан поискаха да преспят с резултатите. Лидерът на ГЕРБ показа, че е готов на разговори, но същевременно подхвърли, че другите политически лидери му знаели телефонния номер. Останалите пък чакат ГЕРБ да ги покани на разговори. Какво ще последва от това тупане на топката?

- За мен отговорността е на този, който е взел най-висок процент - да протегне ръка и да се покаже лидер. Ако не се разберат, ще означава, че всеки продължава да си гледа в пъпа и не вижда държавата от какво има нужда.

- Една коалиция ГЕРБ-Реформаторски блок в очите на Борисов би била нестабилна, защото няма да има пълно мнозинство. В същото време се заговори, че реформаторите поставят неизпълними условия и извиват ръце, колкото и да са малки в сравнение с големия брат от ЕНП. Разбирателството тук възможно ли е?

- Условията на реформаторите са извън контекста. Контекстът в момента е, че трябва да има консенсус около една цел и тя да бъде преподписване на договора между властимащи и общество в България.

- Ако не се разберат победителят и подгласниците за коалиционен кабинет, или не постигнат съгласие на по-широка основа, кой е песимистичният вариант?

- Не мога да си представя. Също не мога да си представя служебното правителство да продължи, защото смятам, че президентът и служебният кабинет изразходиха докрай енергията си. И в момента се очаква волята на политиците - в името на преподновяване на договорените отношения между избиратели и власт през Кръгла маса и ВНС. То ще трябва да промени закона за изборите със задължително гласуване, да вкара референдумите в конституцията като форма за вземане на решения, изцяло промяна на начина, по който се структурира и е в практическа зависимост съдебната власт. Тоест има страшно много точки, по които трябва да се работи, защото тази конституция е остаряла и трябва да се пренареди. Разбира се, без някой да си играе с нервите на избирателите, примерно с дребни теми като на колко езика да се говори и прокарване на линии, зад които могат да провидят "малки" интереси, а не като единството и преодоляването на кризата за целия народ.

- Намеквате, че ДПС в такава ситуация би могло да използва момента, че се променя основният ни закон и да прокара майчиния език?

- В никакъв случай не трябва да го използва. Ако са умни, не трябва да го използват. В момента имаме силна нужда не от разделителни линии, а от обединение.

- Защо се сгромоляса БСП?

- БСП не направи никаква кампания. БСП даже не написа актуализирана програма в контекста на кризата. Социалистическата партия нямаше национална кампания. Имаше бягство от дебати. Естествено, ще се сринат с това слабо присъствие. Вземете посланията - няма един глагол вътре. Всичко е без глагол, статично. Това се отнася и за останалите партии. Само в посланието на "Глас народен" и Светльо Витков имаше глагол. Това проектира нагласите на политиците - ние стоим и чакаме и те стоят и чакат.

- Може ли да се каже, че малките партии и по-новите формации обраха протестния вот?

- Това е резултат от неспособността на големите партии да се фокусират в кампанията, от слабостта им. Малките партии се възползваха от слабостта на големите. Влизането им в парламента е именно заради немощта на големите.

- Вървим ли към нови избори?

- Страшно е, ако стане. Ние сме пред толкова важни решения по отношение на защита на нашите интереси в Европейския парламент. По отношение на кризата, пред която сме изправени, заемите, които е необходимо да вземем. Затова трябва да има оперативно управление на държавата чрез партиите.

- На какво се дължи устремът на ДПС, при положение че също управляваха, а само БСП го отнесе?

- Дължи се на стратегическото специално внимание към ромския вот и към насочването им към райони, в които досега не са работили активно. При тях личи мисъл, стратегия и тактика. Аз не видях такава при другите партии и резултатът е налице.