Ако и този път ГЕРБ не състави правителство, след като е спечелила изборите, Бойко така ще ви се обиди, че 1 км нова магистрала няма да видите. Ще отвърне поглед от вас и до 2016 г. ще гледа само "Реал", а след това ще стане президент и ще гледа каквото си иска.

Няма спор - изборните резултати са такива, че съставянето на нормално правителство е почти невъзможно. Представителите на дясното европейско семейство - ГЕРБ и Реформаторският блок, са недостатъчни, за да сформират мнозинство. Левите - БСП и АБВ, са толкова малко, че скоро ще се събират в стаята под стълбите на втория етаж в НС. Либералите от ДПС съсипаха всичко, което докоснаха през годините, и днес никой не желае да ги припознае като партньор. Националистите са пластични, широко скроени хора, но също толкова нежелани.

Поради силно ограничения сервитут на победителите единственото възможно правителство е компромисното, размитото, безпринципното. Точно като онова, което ни управляваше след миналогодишните избори. С две думи - днес е нужно толкова низко политическо действие, че то би трябвало да бъде инкриминирано в Наказателния кодекс.

Възможно е Борисов наистина да се опита да състави



ново правителство на малцинството



Да играе сам - с обоснованата надежда, че другите ще го подкрепят, защото се страхуват от нови избори. Но под правителство на малцинството никога не се е криело нищо друго освен тайна коалиция, която е временна, а понякога и внезапно временна. През 2009 г. Борисов направи такова и успя да го задържи почти цял мандат. После партията му се хлъзна - пак печели, но все по-малко. Иначе няма никакво съмнение, че едно ново правителство на малцинството ще бъде подкрепено от поне пет партии, за които е нужно време, за да съберат пари за следващите избори. В началото.

В такова правителство няма да влезе БСП. Те вече играха този мач през 2013 г. Социалистите ясно декларираха, че приемат ролята си на опозиция. За Михаил Миков бъдещето на партията е "конструктивна и лоялна опозиция, която ще подкрепя българските граждани с решения в законодателството". В България широка немска коалиция е просто невъзможна, а БСП е наясно как се лекуват рани в дълбока опозиционност - спомнете си ерата след Виденов. Сега, разбира се, положението в партията е по-зле оттогава, колкото и невероятно да звучи. Но времето лекува всичко, а



партизаните знаят как се оцелява в екстремни условия



ДПС винаги е готово да сръбне малко от властта. В неделя Лютви Местан не затвори вратата пред коалиция с ГЕРБ, която в българската парадигма е най-логичното нещо, което може да се случи. Нещо повече - Местан заяви, че проучвателният мандат на ГЕРБ трябва да бъде "задължително успешен". След кафето на Борисов и Местан и последвалия депесарски шут по кабинета на Орешарски подобна коалиция е мрачно безпринципна, но напълно възможна. Двете партии имат допирни точки, които биха могли да използват, за да облекат в заклинания едно "национално отговорно правителство". Един либерално-демократичен тюрлюгювеч. Пред тази коалиция има само един въпрос: "Готов ли е



Бойко да се целуне с Местан на Орлов мост",



след като е наясно, че Лютви ги вършеше тези неща посред бял ден със Сергей. Ако Бойко е готов за това, трябва да е готов и за пенсия.

Въпросът за властта стои с огромна сила в Реформаторския блок. По обичаите на европейската демокрация ГЕРБ е длъжен да предложи брак първо на него, а малките са длъжни да приемат. Могат да се правят на недостъпни, но не много, щото годеникът не е много търпелив. Проблемът е, че РБ продължава да се държи като орел, рак и щука и всеки ход по отношение на коалиция с ГЕРБ би могъл да го довърши. Въпреки безспорния изборен успех. Ако Меглена Кунева и онзи невнятен човек от СДС - специалистът по "Ман Ю", тръгнат на коалиция с Борисов, то ДСБ би трябвало моментално да напусне тази безпринципна компания. Ако коалицията пропадне, сигурно ще помолят Радан да си ходи барабар с всички преференции. Голямата опасност за РБ остава една - за целите на властта Борисов може да направи това, което направи с "Атака" преди няколко години, т.е. да ги раздели на няколко съставни части и да ги хапне на полувремето. Лошата новина на изборите е, че тази коалиция е недостатъчна. Трябва още една патерица.

Останалите са ясни. Те затвърждават старото римско правило, че колкото си по-малък, толкова си по-съгласен. Не виждам Бареков пред централата на ГЕРБ, но сигурно вече е купил цветя и бонбони и се е наредил пред къщата в Банкя. Най-яркият борец срещу Бойко вчера му пожела успешен проучвателен мандат и предложи партията си в бъдещата управленска коалиция. ББЦ се виждат до РБ в коалиция с ГЕРБ. Друг никой не вижда такъв миш-маш.

"Атака", която влезе в парламента само защото



някой умник реши да вдигне цената на тока



седмица преди вота, сигурно също е наясно, че трябва да се бори със зъби и нокти за оцеляването на парламента, щото е последен. АБВ постигна успех с първото си появяване на сцената, но той се дължи не само на вътрешната им красота, а и на махмурлука на "Позитано". На този фон "патриотите" изглеждат по-стабилен конструкт, но желанието за власт и страхът да не изпуснат момента може да им изиграят много лоша шега.

Каквото и да е следващото правителство, то днес не е ясно нито неговото лице, нито неговите приоритети. Ще актуализират ли бюджета, ще закрият ли КТБ, ще посегнат ли на плоския данък, ще вдигнат ли още цената на тока, ще строят ли "Южен поток" и нов блок на АЕЦ, ще започнат ли поне една съществена структурна реформа... Нищо от тези неща не е ясно.

Всъщност ясно е, че ако този месец няма правителство, по Нова година пак ще гласуваме, а



временният Близнашки току-виж се окаже с по-дълъг мандат от Орешарски



По дефолт, въпросът за властта е най-важният. За мен обаче най-важният резултат от тези избори беше гигантският успех на преференциалното гласуване. Това бяха първите парламентарни избори, в които хората гласуваха масово за хора. Тук грешки почти нямаше. Даже ДПС се разгласува преференциално. И ако не бяха глупавите правила, които партиите вписаха в ИК, за да защитят номенклатурните си водачи на листи, то хората така щяха да пренаредят листите, че никой нямаше да може да ги познае.



Ерзац мажоритарният вот сработи



Вторият успех на вота се крие във факта, че 95% от избирателите сътвориха най-представителния парламент в демократичната ни история - те гласуваха за партия, която попадна в парламента. Избирателят не се съобрази със заклинания от рода на "Гласувайте за мен, щото иначе ще пропадне страната". Така "малките" поучиха исторически шанс да отъркат депутатските скамейки, а демокрацията сработи в пълна степен.

Трето, случи се и това, което непартийните анализатори прогнозират от години - БСП уверено закрачи по утъпканите седесарски пътеки на разпад. В България вече няма нито една "червена крепост", падна дори Видин. В София БСП твърдо е трета политическа сила, а в Бургас е дори четвърта. След като преди 25 г. имаше 1 млн. партийни членове и още толкова в периферията, днес има всичко на всичко под половин милион гласоподаватели. БСП отдавна не е първа в големите градове, а отскоро загуби и малките. Днес дори не е първа на село, там царува ДПС. Социалистите даже не са партия на пенсионерите, щото в тази възрастова група има абсолютен паритет с ГЕРБ. Тъжна картинка. Предстоящите години са важни за АБВ и Таня Дончева - само ако те се задържат на сцената, ще има реална възможност за предефиниране на лявото пространство.

Другата важна новина от тези избори е представянето на ДПС. Тази партия претърпя тежък срив, като падна от 610 хил. гласоподаватели през 2009 г. до 400 хил. през 2013 г. Сега подобри резултата, но



е далеч от най-добрите си години



В Турция нямаше масово гласуване. Границата не бе прекосена от рекорден брой автобуси. Кърджали отбеляза печален рекорд по ниско гласуване. За да компенсира проблемите си сред традиционния си електорат, ДПС се насочи към ромите. Разшири географията, но доказа за историята, че е просто една етническа партия. Падането на избирателната активност все още поддържа тежестта на намаляващите гласове, оставяйки анализаторите да умуват дали ДПС спря умишлено избирателите си в последния момент, за да не мине БСП, или пък да помогне на своя "патерица" да прескочи бариерата за парламента. Следващите избори вероятно ще дадат отговор и на този въпрос.

Последната новина от тези избори бе гласуването в чужбина. Не в Турция, а в останалия свят. В Англия, Испания, САЩ. Бяха открити рекорден брой секции, пред които късно вечерта в неделя се виеха опашки. Традиционната липса на добра организация попречи на хората зад граница да гласуват още по-масово, но ако тук нещата се подобрят, факторът "чужбина" ще бъде значим на следващите избори. Всички могат да се възползват от него. При това обезлюдяване на българските градове не е пресилено да се каже, че при дистанционно гласуване изборите могат да бъдат решавани зад граница.

Засега обаче електронно правителство няма и партийната плутокрация държи здраво конците. Това означава, че съдбата на следващия български кабинет ще бъде решена традиционно и досконално - под масата. Този път е ясно едно - няма кабинет без Бойко. Няма да го прецакат, както преди.