Скъпият безпилотен самолет Euro Hawk не е оборудван със система за автоматично предотвратяване на сблъсък във въздуха, което прави невъзможно неговото използване от Бундесвера. |
По същото време стана ясно, че министерството на отбраната на Германия е провело
мащабна инспекция
на военната техника, която показа много ниска степен на техническа бойна готовност. Министърът на отбраната Урсула фон дер Лайен призна, че най-много липсват резервни части за бойните самолети и хеликоптерите на военноморската авиация. Тя съобщи, че германските въоръжени сили не разполагат с нужното количество летателни апарати, за да бъдат те предоставени в случай на нужда от страна на НАТО. Резултатите от проверката в армията потвърдиха, че от 406 бронирани машини "Мардер" само 280 могат да бъдат използвани, а от 180 БТР-а "Бокер" само 70 машини са годни за мисии. От 31 хеликоптера "Тайгър" във въздуха могат веднага да се издигнат едва 10. От 109 изтребителя "Тайфун" само 42 са готови за бойни мисии. По-добро, но не много, било положението с бойната техника на сухопътните сили и на флота. Според данни на сп. "Шпигел" по този начин Германия на практика няма да може да предостави при нужда необходимата военна техника, ако трябва да се защитят страните - членки на НАТО, в Прибалтика. При поискване Берлин трябва да осигури поне 60 многоцелеви изтребителя "Юрофайтър Тайфун", но в министерството на отбраната на ФРГ заявиха, че това е невъзможно на този етап. Същото важи и за военнотранспортните самолети на Бундесвера, както и друга бойна авиация. Всичко това принуди Урсула фон дер Лайен да допусне нещо, което от години бе табу - увеличаване на бюджета за отбрана (сега той е 32.8 млрд. евро, или 1.3% от БВП). Преди това тя отказа да изпълни настояването на НАТО и да увеличи военните разходи до 2% от БВП през следващите 10 години. "Бундесверът е добре снабден и е
напълно готов
за участие във военни действия", каза първоначално самоуверено Фон дер Лайен.
Скандалите в Бундесвера се превърнаха в нещо обичайно и засегнаха предшествениците на сегашната министърка. Първо Теодор цу Гутенберг излъга, че не е плагиатствал за своята диплома, но после все пак подаде оставка, след което позициите на неговия наследник Томас де Мезиер бяха сериозно разклатени заради неуспешния скъп военен проект за безпилотния самолет Euro Hawk. Причината е, че Германия продължава да плаща милиони евро за него, макар че още през 2009 г. в министерството на отбраната са знаели, че е неефективен. По договор Бундесверът трябва да вложи около 1.3 милиарда евро в този дрон. Той е оборудван със система за позициониране и управление SIGINT и е създаден за германското военно министерство от американската компания Northrop Grumman и европейския концерн EADS. Проблемите с използването на безпилотника са свързани с това, че той не е оборудван със система за автоматично предотвратяване на сблъсък във въздуха. В същото време тя е задължителна за спазване на условията във въздушното пространство на Германия и още в 190 страни от Международната организация за гражданска авиация. Развитието на тази афера още не е приключило.
Преди това пък стана ясно, че германски военни следователи разследват редица ръководни кадри на Бундесвера по подозрения в корупция заради доставката на дефектни оръжия. Дори бяха проведени обиски във Федералната служба за военно оборудване, информационна техника за нуждите на Бундесвера (BAAINBw) в Кобленц, при което са били иззети голям брой документи. Между заподозрените е един генерал, служители на BAAINBw, както и представители на германска военна компания. Според разследващите заподозрените са доставили голям брой дефектни автомати G-27 за снайперисти от близко разстояние, които се произвеждат от компанията Heckler & Koch. Малко по-късно медиите разкриха, че служител на BAAINBw е бил подложен на репресии заради същите разкрити от него дефектни автомати за Бундесвера. По-късно той осъди ведомството в Административния съд в Кобленц, че е бил понижен неправомерно.
В Германия има редица други примери за
неефективни военни поръчки
През 2008 г. ВМС на страната получиха пет бойни кораба тип "Корвет". Те обаче се оказаха с технически дефекти, между които лошо въоръжаване, проблеми с трансмисиите и мухъл. Преди това армията купи десетки изтребители "Юрофайтър", чиято цена скочи от 50 на 90 милиона евро за машина заради ремонти поради повредено управление и катапулти. Бойният хеликоптер "Тигър", който през 1984 г. създадоха Германия и Франция, пък показа, че не става за бойни операции по време на мисията в Афганистан. В момента той вече функционира като "спомагателна", а не "бойна" машина. Транспортният самолет А400М "Атлас", който трябва да превозва хеликоптери, трябваше да смени остарелите подобни машини в страните - членки на НАТО. Заради технически проблеми той все още не е постъпил на въоръжение. Затова не е изненадващо твърдението на Федералната сметна палата, че няма достатъчен контрол върху доставките на нови оръжия за Бундесвера. Според документа от години германските военни одобряват въоръжаване без единна концепция за такъв вид дейност.
Десетки войници на Бундесвера (армията) и на германската полиция пък са работили по време на мисии в чужбина за частни охранителни фирми, разкри разследване на в. "Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг". Законодателството на страната забранява подобна дейност, но според изданието десетки германски военни си
намират допълнителна работа
в национални и чуждестранни търговски фирми в държави като Афганистан и Сомалия. В африканската страна германските военни и полицаи, охранявали търговски флотилии, разкриха няколко войници, един от които още се намираше на военна служба. Освен това германската Служба за военно контраразузнаване (МАД) разкри, че най-малко 400 войници имат "различни мотиви" да служат в армията и споделяли противоречиви идеологии. От тях поне 350 са от средите на крайнодесни организации и 50 са ислямисти. Срещу тях са започнали разследвания от страна на военната прокуратура и всички те са отстранени от въоръжените сили на страната. Като цяло числото на екстремистите в армията се е увеличило с 25%.
Германия доскоро се въздържаше от изпращане на войски в чужбина. След това разположи умиротворители в някои глобални горещи точки от Балканите до Афганистан, но бе критикувана, че стои настрани от други - особено намесата на НАТО в Либия през 2011 г. Сега има критики, че Германия не се включва по-активно в акциите срещу джихадистите в Ирак и Сирия. Това става на фона на думите на редица лидери, включително президента Йоахим Гаук и външния министър Франк-Валтер Щайнмайер, че Германия желае да има по-голям принос в разрешаване на международни кризи. Новите разкрития за плачевното състояние на германската армия едва ли обаче ще спомогнат за тези политически амбиции.