След взрива във фабриката за боеприпаси в село Горни Лом се наблюдава интересна прогресия - колкото повече държавните контролни органи замазват положението, толкова повече наяве излиза истинската картина там. А тя е страховита: стотици хиляди противопехотни мини, натрупани навсякъде из предприятието, съхранявани на неподходящи места - например в котелното помещение, запушени аварийни изходи, натрупани между цеховете чували с отпадъци от тротил, необучени, немотивирани и преуморени работници с минимални заплати, гигантско бързане заради закъснение спрямо сроковете и непосилни норми, наличие на непознати боеприпаси, липса на отчетност, неправилно използване на оборудването. Все драстични нарушения, "незастрашаващи пряко живота на хората", ако цитираме Главната инспекция на труда (ГИТ). Е,



точно животът опроверга инспекторите -



хората вече ги няма, цеховете също. Няма го и работникът, който всеки ден се прибирал с думите: "И днес оцелях." И някой трябва да носи отговорност за това.

При своите 143 проверки ГИТ трябваше да усети риска, който се натрупва при неспазването на предписанията й. При своите проверки (неизвестно колко, тъй като това се пази в дълбока тайна) служба "Контрол на общоопасните средства" в МВР също трябваше да си даде сметка как може да свърши всичко това. Никой обаче не посмя да спре дори временно завода, даже след кошмарната серия от взривове и злополуки през 2007 и 2010 г., при които има загинал и тежко ранени.

Институциите не само не отнемат нито едно разрешително на собственика "Видекс" АД. Те остават слепи за удивителни несъответствия на правилата за безопасност. Малко по малко наяве излизат случки как мини са разглобявани с метален чук, донесен от работник от вкъщи, как е правен опит да се постигне норма от 100 мини на смяна, как работещите нямали опит с този вид мини, как крайната нужда ги накарала работят там за мизерните си заплати.

В този контекст на място идват думите на шефа на пожарната гл. комисар Николай Николов: "Всичко е въпрос на алчност... Защото сме най-бедната страна..."

В пика на скандала



МВР си позволи да излъже нагло,



че е отнемало два пъти лиценза на "Видекс" АД, но актът падал в съда. Казаха го и вътрешният министър Йордан Бакалов, и главният секретар Светлозар Лазаров. Те прехвърлиха отговорността за бездействието на МВР върху съда, както имат навика често да правят вътрешните министри.

Проверка на "Сега" показа, че това не е вярно. В нито един съд не излезе дело за отнет лиценз. Тогава, вместо да се извини, ръководството на МВР се сниши, явно надявайки се темата да се забрави. Никой не показа доблест, не беше обяснено, че може би е станало объркване, че вероятно някой подчинен е подвел министъра. Неофициално вниманието на журналистите беше насочено към екоинспекцията, но се оказа, че тя не е издавала комплексно разрешително на собственика на завода, следователно няма как да му го е отнела. Но поне се разбра, че фирмата не е била обект на санкции и от екоминистерството.

И докато течеше



замазването на отговорността на държавните институции



(а това се случи много успешно - никой не беше нито мъмрен, нито уволнен), лека-полека се родиха версиите за саботаж, умишлен взрив, едва ли не тероризъм и хорът на пропагандаторите им става все по-строен. Говорещите по случая се надпреварват да лансират, че виновен е някой трети - не собственикът, не контролните органи. По традиция всеки се опитва да използва трагедията както му изнася. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов например заподозря, че експлозията не била тъй случайна четири дни преди изборите. Председателят на борда на директорите на "Видекс" Валери Митков два дни по-късно обяви по телевизията, че става дума за саботаж. Военният министър Велизар Шаламанов също не изключи тази версия. Така някак се омаловажи тоталното безхаберие на КОС. А истината е, че 10 дни след взрива още не е отчетено пред обществото колко проверки е направила службата през годините, какви са били резултатите, взети ли са мерки и какви. МВР не желае да каже какво е правила служба КОС през всичките тези години. Очевидно е, че в нейните ръце е била възможността да предприеме множество действия. Могла е, ако не друго,



поне да предизвика сериозна проверка



от междуведомствената комисия, в която влизат представители на над 10 институции, включително ДАНС и военните. Няма данни това да се е случвало. Самото МВР е можело радикално да реши въпроса, но не го е направило.

В съда пък заводът е спечелил не едно дело. Няма виновни за предишните взривове, прокуратурата така и не успява да докаже вината на ръководството на завода за жертвата и ранените в минали години. Виновните са "по местонахождението на собственика, а не в село Горни Лом", казва съдът, насочвайки към работодателя, но така и не последва нищо. От наложените от ГИТ актове немалко са паднали в съда, а влезлите в сила се броят на пръсти.

При тази обезсърчителна картина на ход са ръководството на МВР и прокуратурата, които трябва да намерят кой си затваряше очите от 2007 г. досега. За да не се разкайват за същото при следващия взрив.