На 15 октомври изтича срокът за изпълнение на един от най-важните проекти, финансирани по оперативна програма на Европейския съюз - последния участък от магистрала "Струма" преди гръцката граница. Това са по-малко от 15 километра между Сандански и Кулата, които се строят от пролетта на 2012 г. и сроковете вече два пъти са удължавани. А отсечката е наполовина готова. Или е по-правилно да кажем, че е 50% неготова?

15 октомври е крайният от всички крайни срокове. Две седмици по-рано вицепремиерът Екатерина Захариева, транспортният министър Николина Ангелкова и шефът на пътната агенция инж. Лазар Лазаров провериха рисковия проект и поискаха от строителя - гръцката фирма "Актор", бързо да представи график за преодоляване на изоставането. Захариева дори коментира, че за 4 месеца закъснението може да се навакса.

Така на практика държавата даде на строителя шанс и поредна отсрочка - за трети път. Вероятно защото няма какво друго да направи. Обектът трябва да се довърши, а вече е очевидно, че това няма как да стане до 15 октомври. При това става дума за много пари - близо 60 млн. лева е стойността на договора. Трябва да се отчете и че самата българска държава не си свърши работата - остави неизпълнени отчуждения и нерешени проблеми с подземни кабели и тръби, които затрудниха и забавиха строителя. Да се смени изпълнителят с друг, по-чевръст и по-ефективен, няма смисъл, защото това значи провеждане на нова обществена поръчка, което ще е нова загуба на време. Над всичко това виси като дамоклев меч опасността и от загуба на европейски пари. Знаем безмилостните, но честни европравила - не усвоиш ли средствата в определени срокове, губиш ги и те си остават в бюджета на ЕС. Неслучайно транспортната министърка обяви проекта за високо рисков.



След поредната отсрочка



настана тишина. Не стана ясно дали графикът за ускорено строителство е представен в уговорения срок - 3 октомври. Поне от "Актор" не се похвалиха, че са изпълнили ангажимента си. Държавата също запази дипломатично мълчание. И двете заинтересувани министерства, и пътната агенция се спотайват. Може би за да не се раздухва допълнително скандалът около проект, който при провал ще докара сериозни последствия за България. Може пък да са били улисани покрай изборите...

В седмицата след вота "Сега" попита институциите какво става с графика за наваксване. Вицепремиерът по еврофондовете Илияна Цанова каза, че не е информирана. Регионалното министерство отговори: "Питайте пътната агенция". От пътната агенция ни осведомиха: "Изпълнителят на лот 4 Сандански - Кулата от АМ "Струма" подготви в определения срок изисканите документи. В момента те се проверяват от експертите на агенцията. Продължават разговорите с представителите на "Актор" АСД и в началото на следващата седмица (тази седмица - б.а.) предстои среща с ръководството на гръцката компания. Агенция "Пътна инфраструктура" ще пристъпи към утвърждаване на предложения график и актуализираната технологично-строителна програма едва след като изпълнителят покаже пълна мобилизация и активна работа на терен. Това ще гарантира реалното изпълнение на заявените писмени намерения и стриктно спазване на поетите ангажименти."

От отговора разбираме, че строителят иска да си вземе останалите пари по договора - досега са платени около 50%. Но не е дал ясни гаранции, че ще успее да довърши обекта. А държавата, въпреки настъпващия краен срок - 15 октомври, вече втора седмица не е решила какви стъпки да предприеме. С други думи за пореден път става ясно, че нищо не е ясно.



Има ли изход?



Полезните ходове не са много - или държавата все пак намира начин да пришпори изпълнителя, или намира друг. И в двата случая е време решителни действия да заменят обичайното замазване на проблемите. Именно това иска да види Брюксел в управлението на проектите по европейските фондове. Но това със сигурност не става с премълчаване на проблемите - напротив, и дори и в простите правила на пиара се знае, че когато има проблем, той се "комуникира". Фино, но ясно, дипломатично, но смело, без думите "грешка" и "проблем", но поне с посланието, че "ще се справим с този рисков проект".

През всичките тези години ние, наблюдателите отстрани, разбрахме няколко простички факта. Първо, като възложител не само в пътищата, но и във всяка обществена поръчка, оправомощените от данъкоплатеца гражданин на ЕС трябва стриктно да следят за изпълнението на проекта. Да наблюдават и сроковете, и качеството "под лупа". Нали за това получават заплати.

Второ, преди да се стигне до конкурс, да се проучва детайлно задачата, която поставяме на строителя. Така че дори и да изскочат подводни камъни - както в проекта на "Струма" се появи подземна инфраструктура, възложителят да реагира бързо и адекватно да реши проблема. Иначе дава повод на некоректния строител да се оправдава, че имал субективни пречки за голямото с закъснение.

Трето, в самата конкурсна документация да се изпипват изискванията. През последните дни най-сетне се заговори за таблица с количествени сметки - какво и по колко да се вложи в крайния продукт, в случая магистралата. Така няма да се стига и до претенциите, които много често предявяват строителните фирми - да получат допълнително пари, понеже са предложили ниска цена, обаче са възникнали допълнителни обстоятелства, които оскъпяват работата.

Не на последно място е проблемът със строителни фирми, които са се изложили в предишни обществени поръчки. Както се разбра, България не може да вкара "лошите момчета" в черен списък - т.е. да не се допускат до търгове строители, които вече са се провалили другаде. Европейското законодателство в областта на защитата на конкуренцията не го позволява.

Това е ясно, но все пак трябва да се намери механизъм за филтриране. Иначе ще продължи да се разиграва познатият сценарий - компанията участва в състезанието, доказва по документи, че има финансов и технически "капацитет" да построи обекта, после започва да се бави, да се оплаква от засечки по трасета и от пропуски в документацията и да иска допълнителни пари заради усложненията, а като не ги получи, започва да обвинява за закъсненията си държавата, която не осигурява финансиране. Класика! В този омагьосан кръг се върти магистралното ни строителство (и не само) от 20 години.

Да вземем небезизвестното строителство на едновременно най-късата и най-скъпата магистрала у нас - "Люлин". 19-километровото трасе от София до Перник струваше 9-10 млн. евро на километър заради многото виадукти и тунели. Турският строител "Мапа Ченгиз" по същия начин въртеше на шиш държавата - и със сроковете, и с искането за още пари по договора. Строителните работи хем се удължиха, хем поскъпнаха сериозно. Това беше прекият резултат от слабостта на държавата. Към него се добави друг, по-голям негатив -



безгръбначните компромиси за "Люлин" и "Тракия" изпратиха погрешен сигнал



към всички кандидати за участие в едри обществени поръчки - важно е да дадеш евтина оферта с кратки срокове и да вземеш обекта, пък после си има преговори, анекси, преработени графици и прочее хватки. Ето, и "Актор" обеща да построи 15-те километра от "Струма" срещу 56 млн. лева при прогнозна цена около 100 млн. лв., а сега иска още пари.

Проектът за магистрален пръстен, опасващ цяла България, е от доста десетилетия. Ако не броим лилипута "Люлин", на практика има само една напълно завършена магистрала - "Тракия", минала през неосъществена концесия, скандали, мочурища, огромни закъснения и стряскащо оскъпяване. "Марица" също закъснява с изпълнението. "Хемус" в Северна България също напредва бавно и краят й не се вижда. "Черно море" и "Рила" са някъде в необозримото бъдеще.

Според министър Захариева в момента се решава бъдещето и на "Струма", и на солидна сума от еврофондовете. Реномето на България е поставено на изпитание. Предстои да строим най-трудния участък - през Кресненското дефиле, за което пак разчитаме на европейски пари. А има риск да се изложим с най-лесното трасе до Кулата. При което Европейската комисия може да ни накаже с финансова корекция - т.е. да ни удържи пари заради забавянето. Както вече се е случвало по други проекти и по други програми. И какъв е изводът - ако България не си брани финансовия интерес, ЕК брани европейския, а цената я плащаме ние - най-бедните в ЕС данъкоплатци.

Цената не е само финансова. Ще ви го кажат и хората от селата, през които минава отклоненият заради строежа на магистралата трафик, и фирмите превозвачи, и шофьорите на камиони и автобуси. На 30 септември от мястото на събитието пред камери и микрофони служебните министри се зарекоха, че ще гонят до дупка некоректния строител, ще го накажат с глоба и няма да отпуснат нито лев над договорената цена. Сега остава да изпълнят изреченото.