Не споделям откровено конспиративните теории за възникване на унищожителните епидемии днес. Според тях разните птичи грипове, СПИН-ове и луди крави се създават от злосторни, добре хонорувани биолози и химици в тайни лаборатории, пускат се после в употреба по предварително изчислени дестинации, пък медии и агенции разпалват световната паника. През това време фармацевтични консорциуми уж разработват ваксини, а всъщност те вече са изработени. Остава само да се изкарат в продажба в подходящия момент и милиардни приходи да влязат в джобовете на здравните завераджии.



От Голямата далавера в Голямото добрутро



Не че това е невъзможно и не че нещо подобно някъде не се върти в лукави глави. И че не се е опитвало в някакви по-дребни акции. Или че няма да се опитва. Слабото му място е, че изисква участие на много хора. Там, където много хора замислят и вършат нещо тайно, все някой в един момент ще се разсърди, ще мушне куфарчето с доказателствата настрана и ще изпее пред медии и служби за заговора - с цел отмъщение, слава, пари или отмиване на гузна съвест... Така че и сега не вярвам в десетките подобни хипотези за изкуствеността на новия епидемичен "бич", наречен ебола. Чиято цел била да се намали "втора ръка" населението на Земята или просто да се осъществи пъклен замисъл за гигантски печалби върху милиони трупове.

Другояче казано, някой ще гледа все пак да спечели от заразата - това да. Че някоя организация я е пуснала от кутията на Пандора нарочно - това не.

Работата е там, че ние, човеците, имаме донякъде външен контрол върху въпросите на живота и смъртта, но не и върху Тайната им. Тази Тайна е от такъв медицински, научен, философски и религиозен мащаб, че ми се струва непосилна за нашего брата - а когато стане посилна, ономува, комуто стане, няма да е вече "нашего брата", няма да е човек, тоест "Мъртвороденото дете или което умира новородено и самоубийството - рече ми веднъж той - за мен са едни от най-ужасните загадки..." - твърди героят на Унамуно, отец Мануел Добрия...*

Външният ни



контрол върху живота и смъртта -



това, че можем да убиваме себеподобни или да ги създаваме, както създават себеподобни шимпанзетата и стоножките, ни подлъгва. Той е толкова измамен, колкото измамен е бил контролът, който преди два-три века белият човек мислел, че има над черния човек. Белият човек турял на черния пранги и го возел с платноходи на другия край на света, за му работи черният като човекодобитък из памучните и тръстиковите плантации. Белият човек мислел, че държи нещата под контрол. Ако някой тогава му бе казал, че след век-два черният човек ще се въди по-бързо от белия, ще има всички негови права плюс правото да го съди за расова дискриминация, онзи бял сигурно картинно би се затръшкал от такава кощунствена перспектива.

Африка е и сафари, и екзотичен калейдоскоп, и страх, и гузна съвест на белия човек. Африка, от която всички сме възникнали, поне както твърдят антрополозите, дали пък не държи и днес ключа на човешкото сътворение? Еболата е само индикатор на сложните ни взаимоотношения с Африка. Какво би било, ако се обяви карантина на цял един континент - питат се днес публицистите. Няма да е хуманно, не би ни отивало, не е възможно, отвръщат самите те.

Но своеобразна карантина на този континент светът е обявил и преди еболата, и преди СПИН-а. Ако не беше така, нямаше да гледаме с почуда как едва сега мароканци печелят маратонското бягане на София и как претъпкани лодки с бедни хора потъват на път за Сиракуза. Полският журналист Ричард Капушчински, прекарал дълги години в Африка, непрестанно се изумява на Африка - как толкова много площ и такова голямо население практически не произвежда нищо за световния брутен прираст. Това, разбира се, не е така - уважаемият очеркист има предвид незначителния дял на континента в световната икономика, съпоставен с размерите и населението му.

Всъщност Африка произвежда и още как. Не само спортисти, но и забележително жизнено младо население, при все болестите и немотията си. Произвежда



най-вече и наши страхове



Там има десетки, стотици милиони млади, бедни и настъпателни, които или ще дойдат тук да ни залеят като марокански скакалци, или ще ни заразят с някоя нова черна чума... Така мисли голяма част от нас. И действаме съобразно тези мисли, включително на ниво училища с бежанци.

Бързам да ви успокоя - това наистина ще се случи. Не по друга причина, а защото страховете ни и това, което сме създали благодарение на тях - Световна здравна организация, НАТО, СТО и какво ли не още, - някак няма да са ни засилили, а ще са ни отслабили дотогава. Те са рецидиви на същия онзи контрол, който споменахме по-горе. Пък той, както видяхме, е измамен. Голямата Тайна го прекрачва с лекота.

-----------------------------

*"Мъченик", Мигел де Унамуно.