Село Ягода е като от приказките. Нищо и никакво, обаче от центъра му почва огромен парк, населен с тиха гора, а алеите свършват в огромна старинна изящна сграда. Не сграда, ами дворец! Това е минералната баня на селото, която някога е била обществено средище, а днес е празна студена пустош. Все така огромна и красива е, но изоставена, занемарена, сякаш в нея живее призрак, който държи есен сам да се радва на тишината и златните капещи листа.

Преди изборите жителите на това старозагорско село поискаха с песен от кандидат-депутата Лиляна Павлова "бъдеще за банята". Всъщност това беше бабешкият хор от съседното село Шаново, които със закачлив текст попитаха "банята, банята, какво става с банята". Клипът стана хит в интернет, много хора се смяха, но малцина забелязаха, че



песничката е договор, който местните избиратели



предлагат по много болезнен за тях въпрос - "ГЕРБ ще бъде победител пак" само ако "върне тази благодат", т.е. възстанови банята. След като българите масово се отнесоха към изборите като нещо безсмислено и напразно, то жителите на Ягода единствени показаха нерв и идея какво конкретно искат, очакват, което би осмислило вота им - възстановяване на къпалнята.

Днес сме в Ягода, за да разберем какво мислят тези политически жизнени хора по националните въпроси - кой с кого да се коалира, управлява, има ли нужда от нови избори и т.н. Естествено, всеки разговор от само себе си "завива" към банята. А ето и накратко нейната история - построена е през 1928 г. от архитект Христо Димов, носи всички белези на тогавашния архитектурен разкош. Замислена е като място за почивка и забавление на заможните господа от царска България. През 30-те години е точно такава - хиляди хора се стичат да отморяват и лекуват, десетки вили и хотели ги приемат. "Дворцовият" стил, а и огромният горист парк (50 декара) са проектирани с размах заради очакваното стълпотворение и високия ранг на къпалнята като обществено средище. Хора се тълпят, почиват и лекуват чак до 1999 г., когато е дадена на концесия, но започва да запада. През 2010 г. вече е силно занемарена, зле стопанисвана, под всякакви санитарни норми. Държавата я затваря, а общинският съвет в Мъглиж разваля концесията. От тогава мине ли политик, появи ли се управник в Ягода, хората си искат банята, чиято вода е с температура 54 градуса, богата на калций, магнезий и лекува ред болести.

Първата ни събеседничка е 73-годишната Станка Костова. "Ох, кой да управлява ли...? Да ти кажа, те всичките са такива...("такива", в смисъл "не стават, омръзнаха ни" - бел. авт.). Но най одобрявам Бойко Борисов. Той е най-убавият човек", разсъждава баба Станка. Почва да избира най-удачния партньор на ГЕРБ, но й е трудно - "комай всичките са "такива"". "С БСП - не, не трябва с БСП. Тези от СКАТ по може, по се ядват". После говори със съжаление - за банята, естествено.

На сто метра по-надолу си говорят други старци - бай Средко и бай Тодор Вълков. "Ела бе, Стояне, ела, журналист е момчето, за банята пита", провиква се Средко и компанията се увеличава. За банята обаче после ще говорим. Бай Стоян е възмутен от преговорите за правителство: "Ей, пак старите маймуни искат да се намърдат. Накачиха се, намърдаха се, пак акъли взеха да дават. Извинявам се, че съм вулгарен, ама ще е нов бардак със стари.... ". Питам го кои са въпросните "стари", той ми обяснява: "Ми, Първановци, гледам ги сега по телевизията, наредиха се, правителство ще правят. Нали те докараха България до това дередже! И то от 70 години.



Криминална приватизация, не спряха да крадат,



к'во ще скубят от тоя народ още?". Пак се извинява. "Точно така, точно така", съгласяват се другите с "криминалната приватизация". И дружно обясняват, че "всички стари политици трябва да се изметат" и да дадат път на "нови хора".

Стоян Димов е на 83, Средко на 74, Тодор и той отдавна е навлязъл в "зрялата възраст". И как тази симпатична компания си представя "пробива на младите"? "Ми, има млади. Кадърни. Ама старите не им дават път, не пускат кокала. И избори да има отново, пак старите ще се намърдат", реди Стоян. Тодор съобщава, че е кореняк ягодчанин, но живее предимно в София, през топлото полугодие е тук. Стоян пояснява важно: "Той, Тодор, показва как столичани разсъждават. Но ний тука в низините... аз например предпочитам Бойко. В смисъл - открит е. Ся, може и той да е правил далавери, щото съм чувал, ама поне е открит". Тодор му опонира, смеейки се: "Ха, "може да прави далавери". Е не е ли правил? Що го харесваш? Щото има твоите селски приказки - аз съм прост и вие сте прости". "Ми, толкова може човекът", смее се и Стоян.

"България трябва да се изчисти от всякакви боклуци. Всякакви", натъртва на изпроводяк Тодор. "Няма такъв човек, който да излезе и да ни поведе. Корумпирани са всички от много дълги години, много корумпирани", заключава Средко.

Ягода е интересна не само с банята си. Тук живеят заедно българи, турци, а и едно ромско чергарско племе, известно с развъждането на мечки, поради което преди години селото се прочу с мургав избирател, влязъл в изборната секция директно с мецана. Днес обаче нещата са различни - чергарство няма, ромите са лекари, учители, бизнесмени. Изключително добре интегрирани.

Срещам мургава жена. Баба Маруся Попова е на 71 години, с два инфаркта, високо кръвно и пенсия от 150 лв. Бута колело с медицински бумаги в багажника, отива на лекар. Питам я за мечките. "Сега нямаме такива. Хората работят по чужбина, бизнес развиват, направиха къщи с честен труд. С честен", отговаря жената.

Казва следното: "Най-добре е широко коалиционно правителство. Място да има за всеки, който е влязъл в парламента. Орел, рак и щука са, но ако е само еднопартийно правителство, както Бойко го иска, мисля, че няма да е добре". Маруся гласува за БСП, питам я защо. Ето: "Мойто момче, аз съм от старата генерация. Бесепарка съм и такава ще си остана. Имам наклонност към тези хора. По народност съм циганка, те са ми дали образованието, при тях имаше ред и дисциплина. А сега какво е - анархия!". Искам да разбера с какво трябва да се занимае най-напред новото правителство. "Първо да оправят социални неща - народът много обедня. Имаме



много бедни и много богати,





мойто момче. Да създадат работа за народа. Да не оставят младите да отиват в чужбина, да си останат в държавата и да работят. Аз съм за младите. Аз нямам деца, но навремето съм си мечтаела да имам покрив над главата си и го постигнах. Но сега и да искам, не мога", отговаря Маруся. Много искам да снимам тази начетена мургава жена, но не ми позволява. Повечето събеседници - също.

"Имаме 3600 души по постоянен адрес, иначе сега тук са към 1500. Повечето са на гурбет. Ако в момента цялото население е тук, безработицата ще е много голяма", казва кметът Димитър Димитров. И той иска правителство. По възможност - широка коалиция. "На автопилот не се кара. Не съм нагоре в политиката, но тези, които са там, за всички партии важи, нека забравят тия междуособици, простотии, лични заяждания. Хората питат нас, кметовете, защо не се случват нещата, не тях. Но трябва да се действа със стратегия. Ако ще има стратегия, да има", казва Димитров.

Завършваме с банята. Всички искат общината да я стопанисва. Община Мъглиж обаче няма пари, кандидатства напразно по европейски проекти. Нужни са доста милиони за реконструкция. Интересното е, че хората не желаят банята с цел забогатяване, никой не мечтае да превръща опустяващото село в туристически рай. Искат я, за да си почиват и лекуват. Тяхна е. Благодат изтича пред нозете им. В тази проста селска мечта има много политика, от най-висок ранг. Кой ли ще го разбере?