Нели Куцкова е говорител на Съюза на съдиите в България. Тя е съдия в Софийския апелативен съд. От 1993 до 2004 г. беше шеф на Софийския окръжен съд. В периода 1992-1993 г. е зам.-министър на правосъдието. През 1999 г. е избрана за член на ВСС, чийто мандат изтече в края на 2003 г. От октомври 2000 г. е член на УС на Съюза на съдиите в България, а от 13 декември 2003 г. до 7 октомври 2006 г. е негов председател.



- Г-жо Куцкова, как оценявате проекта за актуализация на стратегията за съдебна реформа?

- Оценявам го положително. Съюзът на съдиите в България и аз лично активно участвахме в обсъждането още на основния вариант на стратегията, приет през 2010 г. - по времето, когато министър на правосъдието беше министър Маргарита Попова. Имаме богата национална практика с програми и стратегии, които биват приемани с аплодисменти, а после с години събират прах. Затова се радвам, че в случая имаме нещо, което много рядко се случва - приемственост.

- Реалистични ли са набелязаните мерки? Кои ви се струват най-спешни и най-ключови?

- Мерките са съвсем реалистични. В самата стратегия са подредени по спешност - има срокове за изпълнение. Най-спешно за мен е тази стратегия да бъде приета с необходимата интелигентност и сериозност от следващото правителство и новия парламент. За мен много важно е, на първо място, да се изпълнят идеите за конституиране на Висшия съдебен съвет (ВСС), за пряк избор на членовете от съдебната квота, за разделянето на съвета на две. Изключително важна е също и промяната на дисциплинарното производство, тъй като в момента наблюдаваме едно средновековно инквизиционно производство по налагане на наказания - този, който предлага санкцията, той участва и в налагането й.

- И все пак какви ще са последиците, ако стратегията остане само на хартия и не бъде припозната от следващите управляващи, каквито сигнали вече има. В тази връзка - еволюира ли отношението на Бойко Борисов към съдебната система, откакто го познавате от времето му на главен секретар? Ето, онзи ден каза, че той реформа не иска.

- Последиците ще бъдат, че ще продължаваме да затъваме в познатото ни блато на правна неграмотност и отдалечаване от правовата държава. А за отношението на г-н Борисов не ме питайте - не мисля, че то е константна величина. Освен това, за да имаш мнение за съдебна реформа, трябва поне малко да разбираш от същността на правосъдието. А докато бяха на власт, господата Борисов и Цветанов показаха, че за тях реформата в правосъдието се състои в това прокуратурата и съдът да изпълняват безпрекословно техните нареждания.

- Защо е важно ВСС да се раздели на две колегии, както предвижда стратегията? Какъв е проблемът прокурори да кадруват съдиите и обратно?

- На първо място, има утвърдени европейски стандарти, съгласно които в колективните органи за управление на съдилищата повече от половината от членовете трябва да бъдат съдии, избрани от съдии. На второ място, имаме си и чисто национални причини. Прокуратурата е страна в процеса и не е редно една от страните в процеса да решава съдбата на съдията. Прави впечатление, че съдиите не искаме да се месим в управлението на прокуратурата, докато от прокуратурата, съвсем не от всички прокурори, но обикновено от началниците, все ги тегли да се месят в работата на съда.

Всъщност има един аргумент, който приемам напълно като човек. Идеята за разделянето на съвета не е от вчера и се обсъждаше още по времето, когато главен прокурор беше Никола Филчев. Тогава един колега прокурор ми каза: "Моля ви се, не настоявайте за това разделяне, ние разчитаме на съдиите във Висшия съдебен съвет за малко повече обективност и безпристрастност. Без вас съвсем ще ни смачкат".

- Проработи ли формулата с постоянно действащия съдебен съвет? И на фона на вечната липса на пари в системата нормално ли е членовете му да получават хонорари за работа, за която вземат и заплата?

- Формулата за постоянно действащия ВСС не се оказа успешна. Вече за втори път наблюдаваме как с малки изключения членовете на съвета се откъсват от проблемите на системата и забравят откъде са излезли и пред кого са отговорни. Но и предходната форма - на ВСС, който се събира веднъж седмично, също имаше доста проблеми. И на базата на горчивия опит сега в стратегията има много смислено предложение - преминаване към модел на ВСС, заседаващ на сесии, но подпомаган от постоянно действащи комисии към него, съставени от командировани за целта магистрати.

Що се отнася до хонорарите, не че одобрявам, но не е това основното, което е проблем в работата на ВСС. Много по-важно е умно и почтено да се управлява и без това оскъдният бюджет на системата, както и човешките ресурси да се управляват правилно.

- Мислите ли, че нещо реално се е променило в прокуратурата по време на управлението на последните трима главни? Филчев онзи ден каза, че не на прокуратурата трябва реформа, а на съда, тъй като той е проблемното звено.

- Трудно ми е да кажа какво точно се е променило в прокуратурата. Не съм прокурор, дори не съм наказателен съдия. Тъй като прокуратурата е централизирана и йерархична структура, нейният публичен образ се определя основно от съответния главен прокурор. И не един и двама редови прокурори са се притеснявали през годините от този "свой" образ. Няма да влизам в медийна полемика с г-н Филчев, достатъчно конфликти си имах с него, докато беше главен прокурор. Но мисля, че проблеми има и в прокуратурата, и в съда.

- Трябва ли международна експертиза на прокуратурата, както предвижда стратегията? А на съда?

- Много ми харесва идеята за международна експертиза - защо не и на двете системи. Ние дори имаме известен опит в този смисъл - макар и съвсем мъничък и несравним с идеята в стратегията. Може би си спомняте, когато г-н Цветан Цветанов беше в разцвета на силата и властта си като вътрешен министър, той редовно обсъждаше актовете на съда и казваше: "Това един европейски съд никога не би го допуснал". Тогава от Съюза на съдиите се обърнахме към Европейската асоциация на съдиите и помолихме за международна експертиза на положението у нас. Дойде делегация от трима европейски съдии, проведе поредица от срещи, включително и с г-н Цветанов. И излезе със заключение, че в България независимостта на съда е застрашена поради опитите на изпълнителната власт да диктува на съдиите. Искали сме експертиза на независимостта и от Венецианската комисия, и от други авторитетни международни институции. Интересно ми е защо тази идея предизвика такава яростна съпротива, да не би да има някой гузен?

- Мястото на прокуратурата в съдебната власт ли е, или по-скоро в изпълнителната?

- Мястото на прокуратурата в никакъв случай не е в изпълнителната власт. Не виждам нито в стратегията, нито в изказвания на компетентни хора идея за изваждане на прокуратурата от съдебната власт. Установен международен стандарт е, че прокуратурата трябва да бъде автономна, а съдът - независим. Друг е въпросът, че макар по времето на министър Цветанов прокуратурата да си беше в съдебната власт, той я беше превърнал в част от МВР. Той говореше за "колегите от прокуратурата" и как "ние ще внесем обвинителен акт". С това на практика извади прокуратурата от съдебната власт словесно, без да променя конституцията. След правителството на ГЕРБ не се наблюдава такова поведение от страна на представители на изпълнителната власт.

- Според вас защо е този вечен отпор срещу реформите? Важи ли още сравнението на съдебната реформа с местенето на гробище - не може да се очаква помощ отвътре?

- Не мисля, че отпорът е повсеместен. В съдебната система има твърде много хора, които от години настояват за промени, каквито са включени и в стратегията. И тези хора не са духове, надаващи глас от гробовете.

- Да, но надделяват съпротивляващите се, които нямат проблем с кадруването на тъмно в системата, неоснователното обогатяване на хората от нея и нехигиеничните им контакти.

- Не мислете, че на свестните хора в системата им харесва кадруването на тъмно и участието на колеги в съмнителни схеми. Друг е въпросът, че не можете да очаквате от съдии да излязат на масов протест, а да не говорим за стачка - последното и законът го забранява. Съюзът на съдиите от години публично изразява становища, които са в подкрепа на реформата. Е, може би не са били достатъчно ефектни (разбирайте скандални), за да се забележат от масовата публика.

- Реформите, които се предлагат, могат ли да бъдат направени от обикновен парламент, или по тях трябва да работи Велико народно събрание? Нужни ли са поправки в конституцията?

- Нямам самочувствието на специалист по конституционно право. При добро желание и държавническа смелост част от промените могат да се случат и с проста промяна в Закона за съдебната власт. Но според скромното ми мнение гласовете за необходимост от Велико народно събрание по-скоро обслужват целите на тези, които не искат промяна.