:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 423,761,702
Активни 62
Страници 19,483
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Новата комисия със старите момчета

Емил Хърсев
Тази седмица иде краят на ерата "Барозу". Като получи вота на Европейския парламент и "конфирмацията" на шефовете на правителствата, на 1 ноември властта в Съюза ще поеме комисията "Юнкер". Тя е първото "федерално правителство", което Европа среща с нула ентусиазъм и с тежък песимизъм. Новата комисия оглавяват "старците" г-н Юнкер и първият му заместник, г-н Тимерманс, чиито апогей бе преди 10 г., че и повече. Описват ги като "хора от старата школа" с поглед в миналото и с мътна визия за бъдещето. В. "Гардиан" вече прекръсти председателя Юнкер на "господин Щраус" ("Mr Head in Sand", "г-н Главата-в-пясъка"). Други се подиграват дори с датата, на която комисията "Юнкер" идва на власт. Били избрали 1 ноември, защото точно в Нощта на Вси светии (Хелоуин, 31 октомври) изпълзяват злите стари демони.

Дейността на г-н Юнкер по подбора на неговата комисия бе описвана все в ретро стил. Например подозрението, че си назначава "Политбюро" от лично нему послушни комисари - заместник-председатели, които ще държат истинската власт в Брюксел, докато "обикновените" комисари зяпат безгласни. Г-н Юнкер тайно, но съвсем искрено се радва на това мрачно и песимистично посрещане.

Цяло щастие е за един новоизбран властник да го подценят и да не очакват от него нищо сериозно. Обратното е сигурна катастрофа: да те срещат с овации в очакване да сториш чудо и да направиш всички щастливи. От такъв триумф до пълното разочарование пътят е кратък и винаги главоломен. Според мен г-н Юнкер беше така безпощадно иронизиран и окарикатурен, че има всички шансове да повтори един изключителен владетелски пример, останал за образец от древната история и познат като



феномена Клавдий,



четвъртия римски император Тиберий Клавдий Цезар Август Германик, невзрачен старец, дошъл на власт след красивия, млад, но луд тиранин Калигула. Както модерният г-н Йерун Дейселблум, шефът на еврогрупата, обрисува своя предшественик, г-н Юнкер, като тежък пияница и сприхав дърт пушач, така Светоний описва Клавдий като старец, който куцал и заеквал, при възбуда му треперела главата и имал пяна на устата, освен това страдал от болки в стомаха, а те му пречели да сдържа газовете си. Но тъкмо старецът Клавдий, комуто всички се присмивали, успял да стегне властта, да стабилизира стопанството, да потуши бунтовете, да разшири империята и да превърне Рим в онзи богат световен град, който следващият император, Нерон, с радост опожарил. Клавдий, наречен в края на дните си "Божественият", наложил нов модел правителство като власт на професионални управници.

Той оставил на аристократите да се карат в Сената, но дал изпълнителната власт на учени, опитни и верни му хора, все либертини ("освобожденци", бивши роби - силно презирани в Рим), които назначил за министри ("слуги") на държавата. Премиер-министър на най-успешното римско правителство бил дипломатът Нарцис, историята помни още финансиста Палант, министъра на правосъдието Калист. Бившите роби, сложени за министри, трябвало да гарантират на Рим три неща: ред, работа и повече свобода. Дъртакът Клавдий бил император на Рим 5010 дни - от 24.01.41 до 13.10.54 г. За това време превърнал западащата и обедняваща държава в просперираща империя. Това са едни от най-успешните и най-богати години на Рим. Клавдий впрочем е наречен и "Британик", той е императорът, превзел и присъединил Британия към континента Рим. Както Божественият Клавдий,



старите брюкселски момчета имат шанс



да върнат на Европа просперитета и богатството по същия модел, с трите му повели: ред, работа и свобода. Проблемът днес е депресията, която особено тежи върху Европа поради политиката на остеритет (строги финансови ограничения) на държавните разходи. Над еврозоната е надвисна опасност, наречена дефлация, при това лихвите са вече нулеви, т.е. досегашният модел на монетарната политика е изчерпан, не работят вече досегашните трансмисии, евтините пари не се превръщат в повече инвестиции. Задръстени са и двата канала - държавните разходи и кредита. И държавите, и банките са затънали в дългове и не могат да поемат повече дълг и да подхранват търсенето. Европа вече страда от проклятието на дефлацията, хроничното намаление на цените, но и на доходите. Дефлацията е рожба на депресията (търсенето е под производствения потенциал), но тя ражда депресия - нараства реалната тежест на дълга, все по-голяма част от дохода отива за плащане на стари задължения, това още свива търсенето. Расте рискът от фалит на домакинства, фирми и банки. Тази патология е описана през Великата депресия от Ъруин Фишер, той я нарича "дългова дефлация". Изходът е да намерим нови канали за вливане на парична маса в икономиката. От опита на Япония знаем, че отрицателните лихви не са решение, това е облагане на (паричния) капитал, което ще декапитализира икономиката. Всъщност Европа има със сигурност поне две решения срещу дефлацията.

Едното вече подсказа президентът на ЕЦБ г-н Марио Драги, който подготвя централната банка на еврозоната да купува корпоративни ценни книжа, т.е. да кредитира бизнеса пряко, като заобиколи банковата система. Второто решение ще е по-трудно да видят и да преглътнат старите европейци. То е разширяване на еврозоната. Има две възможности за това: екстензивна - чрез бързо включване на нови страни в еврозоната и обилно облекчено кредитиране на "новите пазари" (обединението на Германия показа, че парите (доходите) почти веднага изтичат обратно към "старите пазари" и водят до растеж именно там). Другият, интензивният механизъм е по-тънък и труден.

Той води до разширение на място, без географска експанзия. Значи да се създадат нови центрове за публични разходи. Те могат да са само "федерални", да трупат общ дълг на ЕС. Например като се основе Европейска пътна корпорация, която да се финансира с общоевропейски дългови книжа да купи от държавите (с разсрочено плащане, за да има по-дълготраен входящ поток) основните магистрали и жп линии и да поеме строителството на новите. Решението е "повече Европа", нов дълг и нови длъжници. Изобщо: повече инфлация, че без нея по-зло.
Снимка:ЕПА/БГНЕС
Комисията на Жан-Клод Юнкер встъпва в длъжност на 1 ноември. Юнкер беше така безпощадно иронизиран и окарикатурен, че има всички шансове да повтори един изключителен владетелски пример, останал за образец от древната история и познат като феномена Клавдий.
14
6811
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
26 Октомври 2014 19:12
обилно облекчено кредитиране на "новите пазари"

Ех Хърсев, Хърсев. Да ти напомням ли, че подобно обилно кредитиране на Гърция, Португалия, Испания доведе до еврокризата?
Но що се отнася до "стартите момчета", си прав. Представяш ли си да бяха дошли новите момчета и момичета - Фараж, Марин Лъо Пен, Бюреков...?
26 Октомври 2014 19:29
zdran
Да ти напомням ли, че подобно обилно кредитиране на Гърция, Португалия, Испания доведе до еврокризата?
Но що се отнася до "стартите момчета", си прав. Представяш ли си да бяха дошли новите момчета и момичета - Фараж, Марин Лъо Пен, Бюреков...?

Всъщност Берлин би предпочел едни други "стари" момчета, като Степан Бандера, Пиер Лавал, Видкун Куинслинг, Анри-Филип Петен, Никола Саркози, които са истински, доказани евро-германци. Но и изритания позорно от политическия живот на Люксембург от собствените си съграждани Юнкер, също доказан колаборационист като цитираните по-горе, винаги готов да обслужи германския анти-европейски колониален интерес, също ще свърши работа. Особено когато финала на германския ЕСсср е на дневен ред, и всеки по-интелигентен политически анализатор си не си задава въпросите "Кога", а "Как", "Колко болезнен и разрушителен за Европа ще е той" ?
26 Октомври 2014 19:37
След като оправихме КТБ, какво е за нас някаква си ЕК.
26 Октомври 2014 19:41
Юнкер, също доказан колаборационист

Дао, спести си безумните лъжи и зомбирани пропаганди за кварталния клуб на приятелите на Русия.
Само ще изтъкна, че Юнкер е на 60 години и чисто физически няма как да е колабо.
26 Октомври 2014 19:45
Що, бе? В кварталния ви реститутски клуб и по съвместителство клуб на НПО-шника, 60 г за колоборационист гранична възраст ли са ?
26 Октомври 2014 19:58
Защото (специално за евразиийските почитатели, го пускам на руски, белки вденат):
Первоначально означал сотрудничество граждан Франции (к которому призвал нацию глава режима Виши маршал Петен в 1940 году) с немецкими властями в период оккупации Франции в ходе Второй мировой войны[1]. Затем стал применяться и к другим европейским правительствам, действовавшим под германской оккупацией (правительство Квислинга в Норвегии, режим Локотского самоуправления, деятельность мельниковцев на оккупированной территории СССР и др.) либо военным организациям граждан оккупированных стран под контролем гитлеровского блока (Русская освободительная армия Власова, национальные дивизии СС почти во всей Европе и др.).
26 Октомври 2014 20:36
ред, работа и свобода.

Ми в некои държави ги има, в други ги нема.
И това си зависи от народите.
Кой как я нареди...
27 Октомври 2014 09:13
Доживяхме мечтата да сме поданици на Калигула, Клавдий, Нерон... И натам - какво се случва?
-----------------
Сайтът на Генек
27 Октомври 2014 09:26
Като изключим очевидния факт, че тезата на лицето Хърсев е откровено спекулативна, откровено "изсмукана от пръстите" и е опит желаното да се представи за възможно, най-малкото поради ноторно известния факт, че Юнкер бе позорно, буквално изритан, от своите сънародници от Люксембург от политическия живот на страната си, именно защото не осигури растеж на държава с населението на Варна, и защото предпочиташе да обслужва германския нео-колониален интерес, а не националния, остава да виси във въздуха въпроса, защо автора навлиза в чужда за него територия ? Юнкер и сие са най-типични представители на евро-германското политическо блато, чиито отличителни черти са дългогодишно култивираните политически опортюнизъм и политически конформизъм, много високо ценени в Берлин и Брюксел. Това са качествата на стандартните политици-чиновници, достигнали постовете си с пълзене и унижения, липсата на каквито и да е принципи и идеи, без собствени лица и готови да предат и продадат всеки и всичко. Качества, така високо ценени и предпочитани в Берлин и Брюксел. Поради това Юнкер и сие, бяха удобните чиновници-изпълнители до началото на глобалната финансово-икономическа криза през 2008 г. и абсолютно неефективните политици и национални и евро-лидер, в нейния разгар и ескалацията и в наши дни. Те просто нямат дори минималните качества на кризис-мениджъри и тяхното поява на върха на ЕК просто илюстрира пълната невъзможност да се намерят що-годе компетентни хора с някакви възможности и умения да вземат трудни решения в екстремни ситуации сред евро полит-пигмеите. Да не говорим, че мантрата "ред, работа и свобода", подозрително силно напомня една друга мантра "Работата те прави свободен", зловещ надпис висящ на входа на едни печално известни заведения в Третия райх. Мисля, че този негов призив е най-категоричното доказателство, че начело на германския ЕСсср е поставен един евро-германски нео-колониален колаборационист, който мисли в нацистки политически и морално-етични категории , и който нито има собствени идеи, а най-малко визии за каквото и да е. Какво ще се случи не е трудно да се досетим.
Всъщност Юнкер е типичния евро-германски колаборационист, обслужвал до сега евро-германския колониален интерес, точно като неговите евро-германски предшественици от времето на Третия райх, и който като тях няма никакви морални угризения, че участва и обслужва германския грабеж и евро-германския геноцид над унтерменшите от окупационните територии на покрайнините и Юга на Европа.
Явно лицето Хърсев, страда от силна форма на морално-политическа слепота и още-по-силна форма на амнезия, защото упорито отказва да види евро-германската нео-колониална реалност, довела до социално-икономически и политически колапс ЕСсср и услужливо пропуска да си спомни кървавия край на предишния евро-германски колониален Райхс-политически проект, който като ЕСсср трябваше да бъде хилядолетен.
27 Октомври 2014 10:01
Г-н Хърсев, Вие за КТБ кажете, може ли да се спаси или не? Оставете ги тези в Европа, на тях не можем да им влияем особено, но можем да сложим в ред нашата къщичка.
Защото преди казвахте, че може да се спаси.
27 Октомври 2014 13:52
Решението е "повече Европа", нов дълг и нови длъжници. Изобщо: повече инфлация, че без нея по-зло.


КОЙ измисли дивотията Европейски съюз?!!!!!!!!!!!
Или по-точно, КОЙ има келепир от тая далавера?

Боже, пази ни от ЕСсср!
27 Октомври 2014 14:52
Оставете ги тези в Европа, на тях не можем да им влияем особено, но можем да сложим в ред нашата къщичка.


Търси се некой стар, сакат и пръдлив, за да свърши тая работа.
27 Октомври 2014 15:13
Европа вече страда от проклятието на дефлацията, хроничното намаление на цените, но и на доходите. Дефлацията е рожба на депресията (търсенето е под производствения потенциал), но тя ражда депресия - нараства реалната тежест на дълга, все по-голяма част от дохода отива за плащане на стари задължения, това още свива търсенето. Расте рискът от фалит на домакинства, фирми и банки.

Хърсев - двойка!
Останалото в коша.
27 Октомври 2014 16:08
Корпорациите извличат огромни печалби, но се колебаят да инвестират заради слабото търсене на потребителите, така че трупат пари или изкупуват собствените си запаси. Банките държат близо 2,7 трилиона долара в резерви с излишък, пари които могат да раздават като кредити, но вместо това остават неподвижни. Спомнете си – вашето харчене е моят доход и моето харчене е вашият доход, така че ако някой опита да харчи по-малко, в същото време доходите на някой друг намаляват. Пол Кругман

И този също предлага да се харчат държавни пари за инвестиции. Само че парите не са в държавите, а в корпорациите, които извличат огромни печалби. А същевременно доходите биват задържани и даже спадат. На тези кой ще им каже, че тяхното харчене по-малко за заплати и инвестиции реже клона, на който седят? Нито икономиите, нито влизането в нови дългове на държавите може да решат проблемите на икономическата криза. Това са лекарства, които вече са изпробвани и дават обратен ефект. Защото реформите, които се налагат, са в посока намаляване на печалбите на корпорациите, а това никой не иска да го направи за момента. Така те ще си трупат излишни пари, ще си имаме нови милионери и милиардери, а заради ниските доходи на останалите, потреблението ще спада. Докога?????????
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД