Гяволетата в Министерския съвет измислиха как да преметнат Брюксел, за да разпределят еврофондовете по правилни джобове. Мъчително подписаха Споразумението за партньорство с ЕС през периода 2014-2020 г. и веднага опитаха да подменят финансовата му част според собствените си разбирания от какво имат нужда. В резултат на това Еврокомисията им върна предложенията за всичките девет оперативни програми, като придружи всяка с двайсетина страници забележки. Оценката за чиновниците е двойка, а за цяла България е нула, защото 2014 г. се очертава като нулева за усвояване на средства от новия програмен период.

В момента текат два процеса - първо, блокаж на остатъчни пари от изтеклия програмен период 2007-2013 г. поради спрените плащания от Брюксел и второ, невъзможност да се стартира новият програмен период. За първия процес отговорност носят както бенефициентите в България, заради чиито нередности бяха спрени средствата по няколко оперативни програми - например за околна среда и регионално развитие, така и еврочиновниците, които натрупаха дефицит от 24 млрд. евро и се оказаха без пари в последната година. Както и да го погледнеш, държавата е силно потърпевша, защото свеж ресурс не се задава, а трябва сама да дофинансира започнати проекти и да чака в неизвестно бъдеще отприщване на брюкселския извор, осланяйки се на мъдростта, че откъдето е текло, пак ще потече. И междувременно да затъва в нови дългове.



На този фон е повече от странно безгрижието



на високоплатените чиновници по европрограмите, които вече трябва да са разбрали, че клечат под последния пресъхващ кран за външни инвестиции. Споразумението за партньорство до 2020 г. бе мъдрувано през мандатите на две редовни и две служебни правителства, като последното се окичи с лаврите да го подпише на 7 август, ден след встъпването си в длъжност. Документът дава стратегическите насоки, определя финансовите параметри на деветте оперативни програми, за които България се договори с Еврокомисията, но не прави разбивка по проекти за какво ще се харчат парите. Одобряването на оперативните програми е вторият етап, който не трябва да се бави, защото и без това вече са изтекли 10 месеца от първата година на програмния период. Но и той даде засечка. Щом ги погледна, Брюксел откри "блокиращ проблем" - несъответствие със Споразумението за партньорство. Как е възможно, след като нашите специалисти по еврофондовете би трябвало вече да знаят наизуст споразумението, което преправяха три-четири пъти по указания от ЕК? Ето как:

Да вземем за пример ОП "Транспорт и транспортна инфраструктура". За нея са предвидени 1.145 млрд. евро от Кохезионния фонд на ЕС и още 460 млн. евро от Европейския фонд за регионално развитие. Тези фондове служат за ускоряване на развитието на изостанали европейски райони, каквито са и шестте европейски района за планиране в България, така че да се свържат с транспортната мрежа на по-напредналите държави. През миналия програмен период в Източна Европа се насърчаваше изграждането на магистрали и правителството на Бойко Борисов влезе в хармония с доминиращия тон. Новият седемгодишен програмен период обаче възприе друг тон. Поради кризата парите се свиха и се заговори за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, който акцентира на иновациите и зелената икономика. Пътищата станаха "отрицателен приоритет" и за сметка на магистралите бе акцентирано върху железниците. Държавите са насърчавани да се свържат с високоскоростни влакове, а не с нови магистрали, които по принцип се смятат за врагове на околната среда. На високоразвитите страни им е лесно - те вече си имат магистрали и могат да мислят за друго. България обаче едва напоследък ускори магистралното си строителство и проблемът вече си е неин. Планираните магистрали могат да си останат недостроени, ако бъдат изпуснати европейските средства.



Служебното правителство, което размита терена



за следващото правителство на Бойко Борисов, влезе в тон с неговия шлагер за магистралите и временно си запуши ушите за сирените от Брюксел. Според запознати със забележките от ЕК то се е опитало отново да дръпне пари към довършването на магистралите, вместо да акцентира върху модернизацията на железните пътища. Червената лампа е светнала и блокиращият проблем е спрял по-нататъшното разглеждане на предложението.

Източник с обичайно добри връзки във висшите кръгове в Брюксел каза на "Сега", че поради недостига на пари еврократите там са подложили на необичайно строг контрол предложенията на всичките 28 държави в ЕС. От 200 проекта за оперативни програми досега са одобрени само 6-7, като 10 държави дори още нямат подписани споразумения за партньорство. Ако България може да се гордее с нещо, поне в това отношение е изпреварила Белгия, Великобритания, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Малта, Словения, Хърватия и Швеция. Тя прескочи това изпитание почти едновременно с Румъния, която подписа ден преди нея. Но вместо да се мобилизират и да използват набраната инерция, нашите управници веднага ни удариха спирачката. Не беше толкова отдавна 2009 г., когато Румъния изпревари България в прехода си от предприсъединителни към структурни фондове, защото получи одобрение на всичките си оперативни програми, докато всичките наши предложения бяха върнати за доработка. Това беше и една от причините за закъснелия старт в усвояването на средства през миналия програмен период. Който пък ще се транформира в недовършен финал, защото страната просто няма да успее да вземе всичките полагащи й се пари. Сега 7.6 млрд. евро я чакат да се натутка да ги вземе до 2020 г., като с националното съфинансиране това би била мощна инжекция от 9.849 млрд. евро (близо 20 млрд. лв) за буксуващата национална икономика. Само че кой ти мисли за национални интереси?



У нас интересите са парцелирани



в зависимост от близките до властта привилегировани кръгове. Ако някой се чуди къде са корените на корупцията, не бива да ги търси надолу под дървото, а да погледне нагоре към короната. Тук е нормално нещо да е наопаки. Философията на европейското финансиране е да отговаря на базовите нужди, като предложенията за него трябва да идват от местните структури, а не от правителството. В България всичко е концентрирано в структурите на Министерския съвет. Те решават къде какво е необходимо.

Получава се фундаментално разминаване, което води до парадокс. Държавата е съгласна с европейското си делене на шест района за планиране, но те фактически не съществуват. Тя си има 28 областни управители и нито един районен. Всеки от тях дърпа чергата към себе си, а от района, в който попадат, излитат разнородни звуци, които стигат до Брюксел като какафония. За да не си запушват ушите, еврочиновниците са се съгласили София да говори от името на всички. Даже от Главна дирекция "Регионално развитие" редовно изпращат писма с призиви смяната на правителствата да не води до смяна и на служителите по европейските програми. Това пък заедно със силно надутите заплати създава у някои чиновници усещане за недосегаемост и незаменимост. Те привикват да развиват не само професионализъм, но и лична преданост към силните на деня. Оттук следва и търпимост към корупционните схеми в угода на облагодетелстваните задкулисни кръгове. Това обяснява защо се появиха професионални усвоители на европейски фондове въпреки привидното спазване на Закона за обществените поръчки. Те могат да се забележат не само сред строителните фирми, но дори и в медийния бранш, където любими на всяка власт глашатаи биват захранвани изобилно по т. нар. комуникационни програми.

България, която с влизането си в ЕС претендира, че е получила признание за модерна държава, трябва да си преговори базови правила за цивилизованост в международните отношения. Първото от тях е, че договореното трябва да се спазва. Гяволетата започнаха да си мислят, че с годините са станали големи гяволи. Истината е, че ако техните хитрувания първоначално извикваха усмивки в Брюксел, където са се нагледали на шмекери от цяла Европа, в сегашния нервен период на финансова оскъдица търпимостта е изчерпана. От което ще патим всички, докато поне един гявол не бъде изкаран на светло от прокуратурата.