:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,434,469
Активни 74
Страници 4,571
За един ден 1,302,066
Интервю

Магистрала "Хемус" е основната ни битка - най-трудната в преговорите с ЕК

Анексите към договорите за строителство вече ще са изключение, казва служебният министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова
Снимка: ЮЛИЯН САВЧЕВ
Николина Ангелкова
Николина Ангелкова е магистър по право от УНСС, завършила е програма за развитие на лидерски умения в Harvard Business School - Бостън, САЩ. Била е съветник в Комисията по регионална политика и благоустройство в парламента, стажант в ГД "Околна среда" на ЕК, съветник към ръководителя на българската делегация в групата на ЕНП в Европейския парламент. До 2013 г. е зам.-министър на регионалното развитие в управлението на ГЕРБ, тогава е и член на УС на агенция "Пътна инфраструктура". На поста служебен министър дойде като съветник по европейско регионално сътрудничество на президента Плевнелиев.



- Министър Ангелкова, България и Румъния се готвят да строят два нови моста над река Дунав. Как ще се финансират тези проекти?

- Предпроектното проучване за изграждането на двата моста ще бъде финансирано по програмата за трансгранично сътрудничество България-Румъния, 2014-2020 г. Това е най-добрият вариант, защото двата моста - при Никопол - Турну Мъгуреле и Силистра - Кълъраш, не са част от основната трансевропейска транспортна мрежа.

Приблизителната стойност на предварителната подготовка ще е около 10 милиона евро за всеки мост. Става дума за предпроектни проучвания, оценки за въздействието върху околната среда, анализ на разходи - ползи и други документи, на базата на които всяко правителство да вземе информирано решение за икономическата целесъобразност. Строителството е скъпо и всеки елемент може да се отрази на крайната цена - като например дали мостът да се комбинира с жп линия, или да бъде изцяло пътно съоръжение. Но има много работа. След 2010 г., когато е подписана поредната декларация за сътрудничество между двете страни за изграждане на мостове, не са предприети конкретни действия. С подписания сега меморандум ще ускорим процеса.

- Но можем ли да разчитаме на европейско финансиране?

- Не можем да използваме европейския кохезионен фонд, защото мостовете не са разположени по линията на европейски коридори. По тази причина най-разумният вариант за същинското строителство би било публично-частно партньорство. Затова е важен анализът на трафика и местоположението на съоръженията, за да може ние като държави да преценим своя интерес, а и потенциалните инвеститори да открият своите ползи.

- Вече казахте, че за лот 4 на магистрала "Струма" - Сандански-Кулата няма друг начин освен избор на нов изпълнител. А какво става с жп проектите?

- За сравнение ще посоча напредъка по изграждането на жп отсечката Пазарджик-Стамболийски. Преди месец обмисляхме да прекратим договора със строителя - изпълнението на обекта беше едва 6%. В момента след предприетите действия от наша страна напредъкът на строителните дейности е 14.5 %. Това показва, че строителят може и иска да се справи с поетия ангажимент. Всеки ден получавам от ръководителите на рисковите обекти информация за напредъка - снимки, брой машини и работници. Как да кажа за лот 4 на "Струма", че се работи, като на целия обект има 20 работници и 14 машини?! На жп отсечката има огромна мобилизация - работи се на 4 участъка едновременно, на 2 смени с удължено работно време, работят 100 души и около 80 машини.

Някои строители си мислят, че като дадат в началото финансово "приемлива" оферта, след това винаги могат да анексират и да очакват още пари. Когато се покаже, че това "правило" следва вече да бъде изключение, тогава всички изпълнители ще се научат да оценяват риска още в самото начало.

- Какъв е напредъкът по другите жп отсечки в строеж?

- Засега единствено високо рисков проект остава Димитровград-Свиленград. За лот 1 - от Димитровград до Харманли, се наложи преместване на трасето покрай река Марица заради наличието на подпочвени води. Необходимо е сега да се премести бъдещата жп линия, вместо впоследствие да започне да се наводнява. Но това ще забави изпълнението заради отчуждителни процедури. Другият рисков проект е по трасето Пловдив-Бургас, лот 3 - Церковски-Карнобат-Владимирово-Бургас. Там има забавяне със строителството на гара Карнобат, чието изпълнение още не е започнало. Водим ежедневни разговори с изпълнителя и се надявам, че скоро ще имаме конкретни резултати. Важно е да подчертая, че до края на тази година няма риск от загуба на средства по ОП"Транспорт".

- Вие променихте приоритетите по "Транспорт" до 2020 г., като включихте магистрала "Хемус". Как се приема това в Брюксел?

- Бюджетът на програмата е 1.9 милиарда евро заедно с националното съфинансиране, а за да реализираме всички важни инфраструктурни проекти, са нужни 4 милиарда евро. Това и наложи да променим приоритетите. Важно е да убедим европейските ни партньори кое е най-добро за България - като строежа на цялата автомагистрала "Хемус". Основният ни аргумент са принципите на общата регионална европейска политика за сближаване на силно развитите със слабо развитите региони, а именно Северна и Южна България.

Също така много важен критерий е степента на готовност на проектите. Трябва да предложим тези, които могат да стартират веднага, и така да гарантират усвояване на средства още от следващата година, тъй като 2014 г. вече е нулева. През 2015 г. имаме готовност да започнем със строителството на "Струма" в участъците Благоевград-Крупник и Кресна-Сандански, "Хемус" - от Ябланица до Ловеч, както и участъка Пловдив-Оризово и жп възел Бургас от проекта за модернизация на жп линията Пловдив - Бургас.

- Но приоритетът на Брюксел е жп транспортът?

- Ние запазваме баланса между пътните и жп проектите в програмата. Но имайки предвид развитието на нашата пътна инфраструктура, няма как национален приоритет да не бъде "Хемус". Ако не се фокусираме и върху пътните проекти - и особено на тази магистрала, обричаме развитието на цяла Северна България. Ако погледнем картата, ще видим истинското състояние - Северна България е бяло петно по отношение на инвестираните европейски средства по програма "Транспорт" за периода 2007-2013 г. и тази част на страната е изостанала значително в развитието си. Няма как да допуснем това и в бъдеще.

Факт е, че "Хемус" е хоризонтален транспортен коридор, но е и част от европейската транспортна мрежа. Преговорите за нея са много трудни, но ние трябва да убедим комисията в необходимостта от това строителство и че имаме нужда от подкрепа точно в това направление. Защото след 2020 г. ще бъде още по-трудно да убеждаваме ЕК да финансира изграждането на магистрали и пътна мрежа. "Хемус" е основната ни битка, най-трудната задача в преговорите с ЕК. Но вярвам, че ще успеем.

- Друга тежка битка във вашия ресор е БДЖ. Стигнахте и до уволнения. Но не смятате ли, че проблемите са доста по-дълбоки и само с уволнения едва ли ще има промяна?

- О, темата БДЖ е наистина много по-широка. И тя изисква работа не на парче и с отделни мерки, а последователност. Съгласна съм, че уволненията няма да решат проблемите, но когато някой не си изпълнява ангажиментите и допуска системни нарушения, трябва да си понесе отговорността. В тази връзка заедно със синдикатите в жп транспорта набелязахме спешни мерки за подобряване условията за труд, обучение на персонала и повишаване на безопасността, както и създадохме Консултативен съвет по безопасност, който да следи те да се изпълняват.

- Как ще се подобри състоянието на дружеството?

- Писмото за подкрепа от ГД "Конкурентоспособност" в ЕК, в което се казва, че отпускането на държавна помощ в размер на 172 милиона лева на БДЖ е допустима мярка, беше сериозна стъпка за подобряване на състоянието на дружеството и диалога с кредиторите. Също така беше много важно да бъде ангажирана ЕК още в самото начало с визията ни за развитие на железниците.

Няма как да се вземат дългосрочни решения за реформи без дългосрочна стратегия. Затова вече сме ангажирали и програма "Джаспърс" за подготовка на т.нар. стратегия за съживяване на БДЖ. Документът трябва да е готов догодина, да е съгласуван с всички заинтересовани страни - социални партньори, банки, кредитори. Когато направим това, вярвам, че кредиторите ще ни се доверят и ще ни дадат глътка въздух. Ако не сме убедителни и последователни, рискуваме предсрочна изискуемост на техните вземания и несъстоятелност на БДЖ. А това не можем да допуснем.
4
3377
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
29 Октомври 2014 20:50
На харития звучи много добре. Само че 3 месеца да правиш програми само за да дойде някой и да обърне всичко с краката нагоре - няма много смисъл.
29 Октомври 2014 22:00
Бе Актор май беше в тази отсечка покрай КТБ ... затова го отнасят, другите леко по-масонски го дават
30 Октомври 2014 03:59
Тази куха пикл@ получава нелоша заплата финансирана с данъците на всички ни! Защо и за какво?
30 Октомври 2014 13:36
Ша са бори за магистрала "Хемус"?! Гледам и не вярвам на ушите си! А пък ЖП транспорта ако в следващите 10 г успеят да го докарат по скорост до 1970г- ще е успех. По количество превозвани товари и пътници и брой локомотиви и вагони в движение да се стигне 1970г- няма да живея токова дълго че да го видя.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД